Купувайте натурални храни

Колко струват те?
- Не много.

Откъде да ги вземем?
- От всеки магазин.

Как да ги познаем?
- Ще ви кажа. Продължавайте да четете.

Когато чуеш "натурална" или "органична" храна, си мислиш за всички онези магазини, в които предлагат продукти със стикер "био". Те са не само доста скъпи, но и рядкост. Междувременно медиите и слуховете, които се носят от уста на уста, ни казват колко неекологично чисти са останалите нещата, с които се храним ежедневно, набавени от хипермаркета, и колко ужасно е да продължаваме така, тъй като застрашаваме здравето си и това на децата ни.

Започваме да се замисляме колко прекрасни плодове, зеленчуци и вино се предлагат от бабите на селските улици, чистички, домашно произведени, и ни става противно да ядем пакетираните стоки от Африка, Бразилия и Чили, пропътували хиляди километри в замразено състояние или в опит за зреене по пътя. А месото... тотално сме скарани с него, тъй като ни казват, че е внос чак от Нова Зеландия, модифицирано, старо или каквото и да е. Гигантски ягоди отдавна не купуваме, доматите са без вкус, а краставиците са горчиви.

Има обаче продукти, които са си екологични и си се предлагат във всеки един магазин. Такива са:
боб (сух фасул)
леща (традиционна и червена)
ориз
грах
чай
подправки
картофи
ябълки
сурови ядки

Това са все нещата, за производството и отглеждането на които не се използват множеството пестициди, с които обикновено се пръскат и наторяват по-нежните растения. В по-голямата си степен отглеждането на такива не изисква специални средства, те рядко са генно модифицирани и допълнително обработени. Едно изключение са картофите и ябълките, но при тях визуално си личи сорта и когато има подобрения, тъй че сами можете да прецените дали да купите, или не.

Изброените от мен продукти обикновено не се нуждаят и от допълнителни "грижи", за да се подобри видът им, както например се инжектира месото, за да изглежда по-едро и апетитно, подобрява се цвета му, маринова се, за да се скрие миризмата му.

Плюс това обикновено тези стоки са в чист вид и рядко се продават след някаква обработка, което изключва възможността да им бъде добавен натриев глутамат или други химикали. Те се пакетират и ние решаваме как да ги консумираме.

Това са храните, които спокойно можете да взимате от всеки един магазин, без да се притеснявате. Въпрос на избор е само класа и качеството. Ако се сещате за други такива, лишени от химикали и подобрители, с които ни ги предлагат, записвайте. Ако имате информация, която на мен не ми е известна, за начин на подобряване на продуктите, за които съм писал, пак вежливо драснете два-три реда, за да обогатяваме познанията си и да сме нащрек.

Изследовател ли си по душа?

Когато бяхме малки и ни питаха какви искаме да станем като пораснем, масово момченцата отговаряха полицаи или батмани, а момичетата - балерини или певици. Само да отворя скоба – забелязвате ли, че децата искат да станат добри, герои или да показват талант? В последствие ставаме счетоводители, журналисти, банкери, чиновници – хм, все лоши хора. Както и да е, но тази тема заслужава разсъждение в някоя следваща статия.

Аз като дете исках да стана железничар, после грънчар, след това изследовател, а накрая химик. Говорил съм си много с мои приятели и се оказва, че в един момент всички деца са искали да станат изследователи. Абсолютно всички. Представяли са си как майсторят, творят нещо, разследват, занимават се с разни експерименти в дома си или навън. Някои са прекарвали много време да наблюдават жабите в някои поток, докато други са подстригвали смешно цветята си у дома, горкото куче или братчето/ сестричето. Други са си поправяли колелото или са смесвали и после замразявали сокчета само за да създадат нов цвят близалка. Експериментирали са до припадък.

В основата на мисленето на много изследователи е въпросът: Какво ще стане, ако...? И пробват да видят. Е, ако поне веднъж сте се питали подобно нещо, независимо точно какво сте правили като деца, то вие определено сте изследовател по душа. При някои хора тази изследователска тръпка в същността им все още е жива и шава някъде там. Не им дава мира.

Ако сте мъже и все още ви се ще да живеете като дете, това означава, че трябва да си отделяте поне един ден седмично да се занимавате с изследване. А аз имам няколко идеи какви точно неща да правите в домашни услови. Жена ми ми помогна да ги проумея. Запитайте се:

1.       Какво ще открия, ако разчистя мазето?

2.       Как работи пералнята?

3.       Какво ще стане, ако сложа на пицата кимион?

И последното, любимото на жена ми:

4.       Как се слага тоалетна хартия в съответното съоръжение?

Разбира се, имате пълното право да не взимате статията ми на сериозно. Но все пак... бъдете изследователи ;)

Как да се предпазим от Петък 13?

И днес назрява нещо като социална драма. Всеки се е заел да се вайка, че е петък 13, а той - горкият, сигурно страда от лошата слава ;) Не е ли това парадокс? По принцип хората сме свикнали да мразим понеделниците по определени причини. А тази година петъкът ще е денят, който за трети път ще обере негативите. Една проста справка с календара ми показа, че сме се втикьосвали заради нещастния петък през февруари, след това през март и днес – през ноември.

Причината? В повечето случаи хората имат едни особени виждания за това какво е добър и какво лош късмет и не схващат, че в същността си това си е Просто-Техният-Късмет. Всеки един ден от седмицата може да им се случи нещо неприятно и тогава ще е възприемано като просто кофти преживяване, но няма да го отдадат на датата. В петък обаче сякаш очакват да се случат някакви катаклизми и каквото и да стене, винят деня.

Всъщност 13-тите петъци са едно много симпатично и удобно оправдание, за нещата, които евентуално се включват в живота ни и на нас не ни допадат. Този ден сам по себе си ни дава необходимия виновник за провалилите и това е някак успокоително за мнозина. През останалото време трябва да мислим много часове преди да намерим отдушник, на който да хвърлим вината.

Датата 13ти в петък е резултат от няколко злощастни събития, случили се точно в тази комбинация между петък, който трябва да е най-щастливият ден от седмицата, и 13, което трябва да е едно късметлийско число, защото е нечетно – като 3 и 7, например. Помраченото щастие на хубавия ден го е превърнало в легенда.

Единственият начин всички ние да преборим лошото е, както казват в много приказки, като го забравим. Забравете, че е дата петък 13 и просто си изживейте деня като един обикновен – с малките делнични спънки и радости ден и сами ще осъзнаете, че той не е с нищо по-различен от другите.

Другият вариант е да си наложите да забелязвате късметлийските неща, които ви се случват, вместо да мислите за лошите.

Помнете, че всичко е във вашата глава. Датата изобщо не е толкова зловеща, защото ако масово ни се случваха беди, най-вероятно на този ден ще са некъсметли всички работници, ученици, студенти, които ще повлекат фирми, институции и икономиките на различните страни ще започват да се сриват и ще ни връхлита периодично световен хаос... Затова този ден би бил обявен като световен почивен ден, не мислите ли? А той не е! Значи всичко е наред... ;)

Честит петък!

Най-странните предизборни кампании

Тази година мнозина кметове и техните ПР екипи (ако изобщо има такива) решиха да заложат на нестандартните подходи към рекламиране на личностите им. И докато на Запад цяла наука за изграждане на имидж следва етикет в политическото общуване и налага правила за облеклото, стойката и дори формата на снимките за събития и кампании, то ние тук правим революция в дългогодишната етическа история.

Родните кандидати заложиха на много екстравагантни постери, чиято цел е не да ни разсмеят (Така ли???), а да ни накарат да дадем гласа си за тях (Това не го очаквах!!). И ако българинът до този момент бе шокиран от политически наглости и нагласени пози, то тази година сякаш всички са се наговорили да се опитат да бъдат възможно най-естествени... до степен на комичност, която ни въвлича обаче в своеобразна трагедия.

Ето за какво ви говоря: едни кандидати се появяват в стил Карибски пирати, други залагат на носии и позлати, трети са с прически най-чудати.

Но не съм Омир и римата не ми се отдава много, много. А прозата в мен в момента немее пред подобни ексцентричности. Плакатите сами говорят за себе си, а лошото е, че са само част от многобройните, които видях, но ще трябва да се задоволите с тези двата, защото не искам да пълня блога си с ликове на общински кандидати.

Вдъхновени от такива хумористични агитационни постери обаче, се оказаха мнозина креативни графични дизайнери. Така се появиха на белия предизборен свят побългарени плакати с американски герои, които те "подканят" да гласуваш по най-абсурдния начин. Примерът е достатъчно красноречив. В избрания от мен истински плакат Уолтър Уайт от сериала "В обувките на Сатаната" (Breaking Bad) ти обещава такива едни благинки, ако му помогнеш да развие дейността си в твоето населено място. Иронията е видима за всеки.

Смешното постепенно става на тъжно, защото като погледнеш нещата отгоре, истината, илюстрирана в хумор, е толкова плашеща, че ти иде да зарежеш всикчо и да избягаш. Страшното е, че мнозина отдавна го правят.

Има ли мъжки и дамските питиета?

Стереотипно мислим, че силните питиета са за мъже, а по-слабите - за жени. Това е така, тъй като основите на подобно виждане са поставени в историята. Жените винаги са били приемани като слабия пол, затова известни неща не са им били позволявани. Жената е можела да пие вино в различни епохи, но само ако е навършила определена възраст. Дамите са пиели шери и други ликьори. Днес според етикета чаша бяло вино най им подхожда.

Мъжете обратното - като силен пол те са трябвали да показват мъжественост и в битките, и в пиенетео, и в любовта.

Тук съм днес за да разбия тези митове. Случаен разговор с приятели ми некара да драсна няколко реда, за да опровергая типажът мъжко поведение и женско такова. Мисля, че мъжете и жените могат да бъдат толкова силни и толкова слаби, колкото сами изберат.

Има мъже, които обичат леки питиета като бира и вино, например. Това не ги прави по-малко мъжествени, а напротив. Най-мъжката постъпка е да си отговорен към себе си и околните и да знаеш на колко алкохол носиш.

Има жени, които пък предпочитат силните питиета. Понасят им по-добре и в съвременният свят ги приемаме добре. Женствеността не означава непременно да се демонстрира слабост, а понякога да се покаже характер. Жена, която пие джин, бърбън или уиски е възприемана вече като интересна. Точно това искаха да покажат Джим Бийм като разшириха таргета на напитката си, за да спечелят и вече еманципираната женска аудитория. И Мила Кунис стои добре. И ние, мъжете, я харесваме. Силна жена в нашето обкръжение е добро допълнение в компанията:

Низ от драми в реалити форматите

Защо за Бога?! Няма да спра да си задавам този въпрос.

Макар да не гледам, в смисъл на следя, реалити формата ВИП брадър, няма как да не се загледам за 5-10 минути, докато разцъквам каналите. И това само, за да се убедя, че правя правилният избор като НЕ включвам Нова Телевизия в часа на шоуто.

Смятам, че всичко е хляб и зрелище. Те си се борят за хляба - известни хора и телевизиите, а ние гледаме зрелище и се радваме. На какво обаче? Толкова ли човекът не може да се разнообрази с нещо по-стойностно, че избира драми, интриги, хапливи забележки и фалшива актьорска игра. А да - и показност. Още щом Луна, за която бях забравил, че съществува, някъде през средата на месеца, от това, което гледах, нещо се беше обидила на групата вечерящи в къщата, излезе демонстративно, зарида в двора и запя "Облаче ле бяло"(!!!!), се възмутих. НИ могЪ! Наистина ли смята, че с такива изпълнения ще трогне публиката. Тука смених канала и загледах някое от предаванията по Дискавъри. Веднага се почувствах пречистен.

Не зная защо всички смятат, че поредица от драми ще задържи зрителското внимание на по-интелигентната публика. Според мен в едно предаване е много по-важно да има действие, съревнование, смяна на обстановката, което да доведе не до разделяне - ИЗГОНВАНЕ, а до колегиалност и сработване и съответно до печелене. Защото точно в това време в България, в тази политическа обстановка, са ни нужни повече примери за това как да бъдем единни, борбени и целеустремени, отколкото индивидуалисти, интриганти и оцеляващи за постигането на личните си изгоди. Защо във ВИП брадър, или който и да е Брадър, да НЯМА изгонване, а събиране на някакви точни и вот кой да ОСТАНЕ на база кой е по-нужен за преминаването на цялата група на следващото ниво, вместо обиди и изтъкване на лоши качества. Е, аз съвсем преобразих формата, но защо не. Вижте как само няколко думи и смяна на гледната точка и едно нещо звучи по-позитивно, нали?

Тийн филмите завладаяват света

Напоследък ми прави впечатление, че най-много са тийн филмите, а след тях се нареждат романтичните комедии и хорора. Все такива, които да те накарат или да си кажеш "Егати и фантасмагорията", или да се отегчиш до болка, или пък... такива дето не стават. Ужаси така и не се научих да гледам и не се срамувам от това.

След като се правят стотици хиляди ремейкове на комиксите на Марвел или Ди Си, това означава, че киното отдавана е територия на подрастващите и тинейджърите и тези на възраст малко над 25 докъм 30 годишни. След това като че ли нямаш желание за нищо, или просто не ти остава време от децата, ходенето на работа и такива неща. Жените обаче обичат да бършат сополи и обожават романтичните комедии. Гледат ги буквално на всяка възраст.

Основна част от новите кинопродукции са снимани по книги. Явно се изчерпаха идеите на сценаристите и все повече киноиндустрията иска да се привърже към книжната такава. Може би за да извлекат и двете взаимна изгода. Масовите филмите са за тинейджъри, разбира се, като относително голям процент са фанатастиката и фентъзито. Малко са тези, които показват малко по-различен жанр и се позиционират изцяло в реалността.

Ето обаче един, който дават в момента по кината и многократно въртят трейлъра му по различните телевизии. Казва се "Хартиени градове" ("Paper town") и е по романа на Джон Грийн. Изглежда забавен... ако си на 17.

Нещо в трейлъра ме притеснява. Това е онзи апел, който казва на младите, че трябва да правят щури неща, да следват сърцата си и прочие глупости. Не че аз не съм правил такива неща допреди 10-тина години и все още ги правя. Понякога. Но все пак ми се струва, че модерното поколение твърде буквално възприема посланията на киното. Всеки път като изляза навън очаквам някакви диваци да ме наобикалят и да демонстрират низ от тъповато смели постъпки. И това само докато аз имам дързостта да пресека на червено. Както и да е. Вижте трейлъра. Поредният тийн филм. И чакам мнение.

10 начина да се предпазим от настинка през есента

Като един истински псевдо доктор и реален блогър, от тези дето любимите им постове са със съвети, викам днес пак да се пробвам да ви кажа нещо полезно. Това го знам от баба ми, от майка ми, от баща ми - всъщност това са нещата, които ни учат като деца, но днес осъзнавам, че много малко хора ги спазват като възрастни.

Като начало хващането на настинка или грип не зависи от нас. Всеки ден се движим в градския транспорт, общуваме със здрави или кихащи хора, излизаме и влизаме от студено в топло и обратно, смяната на климата ни се отразява... Но все пак съществуват няколко "метода", чрез които да намалим риска от разболяване. Като например:

1. Редовно миене на ръцете веднага след като се приберем у дома и използването на дезинфектант преди всяко хранене навън;
2. Избягване на тълпите. Особено живеещите в София, като мен, или в друг голям град. Ако ще се качвате в метрото, просто изберете мотриса с по-малко хора. Не се редете на големите опашки и не се бутайте в навалици, ако можете да отидете или да си свършите работата когато има на даденото място по-малко хора;
3. Топлият чай с лимон и мед си е старо изпитано средство. Особено чаят от лайка, който винаги изписват УНГ лекарите. Всъщност причината е в противовъзпалителното му действие, а и в простичкия факт, че приемането на много топли течности е необходимо на организма;
4. Вино и водка - двете В се оказва, че укрепват имунната система, но това не означава, че трябва да прекалявате с тях. Веднъж или два пъти седмично - може;
5. Плодове и сокове - пресните плодове съдържат достатъчно витамини и минерали. Прясно изцедените сокове, ако имате сокоизстисквачка, също са добра идея;
6. Редовно проветрявайте дома си. Дори навън да е хладно, нищо няма да ви стане, ако отворите прозореца за 10-15 минути. Това е важно, за да излезе застоялият въздух;
7. Носете повече дрехи. По-добре да свалите якето си, ако ви стане топло, отколкото да ви е хладно и да няма какво да облечете;
8. Тренирайте повече - не се колебайте да правите гимнастика у дома или кардио упражнения на пътеката и велоаргуметъра във фитнеса;
9. Почиствайте работното си място. В офиса има много хора. На бюрото ви идват папки, чужди чаши и химикали. Добре е към края или началото на работния ден да го почистите с дезинфектиращи кърпички;
10. Грижете се за вещите и дома си - не лапайте химикал или молив, почиствайте телефона си, почиствайте дома си, особено антрето, където влизате с обувките.

Четенето не върви без да похапнеш от сиренето Lacrima

И вие ли имате специфични навици и не можете да правите нещо, без да правите нещо друго? ;) Ако е така, то тази статия е подходяща за такива като вас...

А ето ме и мен. Току-що четох „Естествен роман" на Георги Господинов, посягайки към малката чинийка с кацнало вкусно сирене в дланта й. От онова новото, което всъщност се произвежда в старата пазарджишка мандра от 59-та година, но която беше затворила и  наскоро проработи отново и заприготвя наистина хубаво българско сирене Lacrima – от латински –„сълза". В момента същата дума се ползва и в италианския език. Предполагам, че сиренето се изнася в чужбина и поради тази причина е сметното за по-рационално да му се сложи интернационално име. Пък и ние българите сами по себе си винаги сме били по-развълнувани и привлечени от неща със завъртени чужди имена. Сякаш това е еталон за качество. Е, в случая с Lacrima наистина е – те си произвеждат кашкавал, сирене, кисело мляко, масло, крема сирене със запомнящ се чист вкус и безупречен вид.

Обратно в темата. Навиците, които съпътстват дейностите ни, могат да бъдат неутрални – например да слушаме музика, докато работим. Особено ако сме в големи офиси и някои от колегите шумят постоянно, изборът на музика може да е много добър, плюс това помага на концентрацията. Има обаче и дразнещи навици, като постоянно потропване на коляното или потъркване на ходилата в пода. А един от най-вредните такива определено е храненето, докато сме в офиса. Нездравословно е за самия човек и омразно за околните, които са принудени да търпят миризми, звук от примляскване и разни подобни гледки. Ненавременното хранене обаче е навик, който се проявява и когато сме у дома. Сякаш не можем да гледаме телевизия, разглеждаме списание или четем книга без ръката ни да посяга за нещо мазничко или устата ни да яде и стомахът да работи. Резултатът е затлъстяване и ред други неприятни болести, които могат да ни изтормозят. Затова е добре, след като не можем да се избавим от това, което се е превърнало в част от моторната ни памет, да отделим време и да помислим как да се справим с честотата на тези действия и какви храни да използваме.

Аз съм един от тези хора, които рядко правят каквото и да било, без да похапват нещо. Нали ви казах вече, че до мен стои сирене Lacrima и си похапвам докато четa.

Предложение от моя страна е да слагате до вас нискокалоричен плод – ябълка например, или салата от маруля, може и млечен продукт – сиренето е идеално, при това хубава българско. Вашият избор може да не е задължително Lacrima, а някакво друго, което на вас ви допада повече. Аз си го харесвам това и често го консумирам. Избирам сирене, защото е храна, която се яде бавно – не е нещо, което да тъпчеш през цялото време. Избирам и сурови ядки. Не осолени, не пържени, не печени, без допълнителни мазнини. Те са полезни и също в един момент усещаш, че не можеш да ги ядеш бързо и постоянно. Друго, което взимам, са от онези пълнозърнести диетични бисквити, чиито вкус е тръпчив. Забравих им името, но те всички пълнозърнести бисквити са със странен вкус. Така че – сещате се.

Ето как намалявам риска от затлъстяване, като постепенно засилвам имунната си система, при това благодарение на един неприятен навик.

Какво е финансов съветник и кога да го потърсите?

Финансовите съветници са много по-нашумяла професия на Запад, отколкото на Балканите. Да, тук си имаме подобни съветници, но те работят в съответните институции. Истината е, че специалистите с подобно образование могат да бъдат и консултанти за граждански нужди, поради простата причина, че много хора не разполагат с необходимия талант да се справят с въпросите, засягащи финансовото им състояние.

Финансовият съветник може да планира и разпредели доходите ви като оформи примерен бюджет, който да следвате. Това означава, че той ще ви помогне да чувствате сигурност в големите моменти от вашия живот и ще помогне да балансирате като заделяте, инвестирате или поемате големи стъпки в личен или професионален план, където се нуждаете от някого, с когото да пресметнете рисковете.  За това много западняци, особено американци, вече говорят за консултация при финансист когато започват първа или по-високо платена работа, при сватба, развод, пенсиониране, раждане на деца или когато са наследили малко състояние или са спечелили от някаква игра.

Идеята да се разговаря със специалист е повече от добра, тъй като мнозинството хора се "изхвърлят" да "живеят", без да си дават сметка, че биха могли да увеличат спечеленото или удвоения бюджет, така че да бъдат осигурени в дългосрочен план.

Как да обясним на родителя, че сме зрели и пораснали?

Връзката между дете и родител е много силна. Създателите, образно, но и съвсем буквално казано, трудно отвикват да напътстват, да се грижат, да държат под око. Истината е, че когато стане време децата да напуснат семейното гнездо, родителите започват да изпитват празнота и страх да останат отново сами двамата.

Но ранната самостоятелност на децата е необходима, за да може да започнат своя живот, да поемат своите отговорности, да създадат своя собствена пътека и семейство.

Когато родителят не позволява на детето да постигне своята самостоятелност, тогава говорим за родителска обсебеност. Макар родителят да го убеждава, че той ще бъде до любимия си син или дъщеря цял живот, просто защото кръвта вода не става, то приказки от този род са по-скоро апел детето да не го изоставя. Но такава обвързаност е страшна, поради простата биология. Всички ние сме създадени, за да израстем насочвани и когато сме готови - да поемем напред САМИ. Когато се стигне до ситуация на постоянна намеса на родителя в живота на вече порасналия син или дъщеря, най-правилния подход е порасналото дете да поеме инициативата за сериозен разговор. Комуникацията е добре да протече по следния начин с уважителен, но твърд тон:

1. Обяснете, че благодарение на родителя, вие сте успели да постигнете много в живота си - намерили сте си хубава работа, чудесни приятели, справяте се в професията си и се чувствате добре в новото си жилище. И всичко това, благодарение на качествата, които ТЕ са възпитали у вас. Така ще им покажете колко много цените помощта и съветите им;

2. След това им споделете плановете си и им покажете, че вече сте разумен и пораснал човек - това ще ги успокои;

3. Уверете ги, че ще им се обаждате и ще им идвате на гости възможно най-често - това ще тушира болката;

4. Подхвърлете нещо, което да ги кара да очакват бъдещето - например, че имате изгледи или може би скоро да се ожените и да имате деца (ако още нямате). Може това да не е точно така, но нека си мислят, че промяната е за добро, за да се увеличи родословието. При това те ще имат още някого, за когото да се грижат и с когото да се смеят. Ще се чувстват отново полезни.

Мисля, че интелигентен разговор в тези четири стъпки ще е достатъчен.

Дъжд от ноти за душата

Дъжд, може би защото една от любимите ми песни, които мисля, че никога не би ми омръзнала, започва именно така - с дъжд, с автомобил, градска среда... Когато за първи път чух песента The Road to Hell на Chris Rea през 1989 година, бях само на 10, но веднага я записах на аудиокасета, а след това се превърна в една от любимите ми през тинейджърските години. Имах уокмен и доста често я пусках на рипийд, като увеличавах, за да гърми в слушалките ми. Взех книжка и излизах да шофирам понякога безцелно, сам по софийските улици, винаги, когато валеше дъжд през нощта и не можех да заспя. И винаги под съпровода на The Road to Hell. Мелодията ме изпълваше, а клипът и до днес е пред очите ми.

Какво да ви кажа... може би всеки има песен, които го успокоява, която кара напрегнатото съзнание да застане в покой и то сякаш попива жадно всяка хармонична извивка - като дрога на успокоението, без която не може. Така ми действа тя:

Библио-тейк-а! book.

Ако книгите не са изчезващ вид, то библиотеките са! И то библиотеките към читалищата. Светът се дигитализира, а с него и литературата. Много заглавия вече спокойно могат да се свалят от малки островчета като Читанка, например.

Затова съвременните библиотеки в много отношения ще запазят статуса си на едни от значимите общински учреждения, но независимо това посещаемостта към тях постепенно ще спада.  Интересът към библиотеките е предимно от ученици, които трябва да си набавят четивата от летния списък с книги, или от възрастни хора с ниски доходи. Липсата на потребителски такси и свободни средства, правят невъзможно закупуването на нови съвременни издания. Така читалищата и библиотеките в малките населени места предлагат предимно популярна литература - световна класика и издания за деца. А липсата на интересни и нашумели нови издания от хитови автори, които младите харесват, ги предизвикват да търсят на други места - книжарници или в уеб пространството.

Така се засилва посещаемостта на онлайн сайтовете, за сметка на библиотеките. Резултатът е западането на читалищни библиотеки и фалит на много малки книжарници в отдалечени градове, където по-младите или се местят в окръжен град, или поръчват книги онлайн.

Въпреки че наскоро от държавния бюджет се отпуснаха пари точно с цел обогатяване на библиотечния фонд, постъпката е крайно недостатъчна, за да се възобнови интересът към тези институции.

В основата на всикчо обаче стои фактът, че нацията ни като цяло не е от най-четящите. Истината е такава. Има хора, които обичат литературата, но в по-големия си процент населението предпочита да гледа филм или да провери за какво се разказва в книгата от Уикипедия. Докъде ще ни доведат тези антилитературни настроения, тепърва предстои да разберем.

Какъв трябва да бъде сайтът на сериозното издание: Biograph

След така известният Мобайлгедон много сайтове на вестници и списания започнаха лека полека да създават своя мобилна версия. Това, разбира се, направиха най-големите в бранша. И в България първите сайтове на популярни периодични издания не закъсняха. Все още обаче има много такива, дори повечето, които разчитат на способността на телефоните да зуумват. Липсата на удобство при четене обаче притеснява притежателите на смартфони с по-малък екран и сайтвете губят посещения.

Разбира се, не за всички тази революция на технологиите е финансово оправдана и възможна. Затова винаги съм смятал, че още когато се изгражда сайт, трябва да се мисли в перспектива за евентуални бъдещи промени от този тип. Лесно предвидимо е какво може да се постигне в технологично отношение в близките 3-4 години, тъй като тенденции се изграждат бавно и постепенно се налагат.

Основната цел на вестникарските сайтове и тези на списанията е да бъдат четени!!! Вярно е, че в някои от тях са залегнали куизове, видеа и различни по тип изображения, но основната колона текст е една и съща и трябва да пасне на всеки тип електронно устройство.
В това отношение най-голямо впечатление ми е направил сайта на списание Biograph, с маркетингов директор г-н Светослав Кантарджиев. Дали той, дали някой друг от екипа са извели на преден план нуждата от дизайнерски опростен, но удобно направен блог-сайт, няма значение. От значение е единствено четимостта.

От една страна, това е идеалната инвестиция – без допълнителни средства за поддръжка на домейн и хостинг, без дразнещи реклами, които изкачат от всякъде, лесно за ориентация и точно толкова текст, колкото е нужно за представянето на едно сериозно списание. Корици, изведените първи страници, публикувани някои от по-интересните материали и то под форма, която идеално пасва на всеки тип телефон, таблет или четец. Текстът се събира в екрана и скролваш надолу все едно четеш книга – без да се налага да правиш сложни странични маневри за прескачане на изображение или изскочила от някъде реклама.

„Биограф‟ като цяло е едно от стойностните и добри периодични издания и като стилистика, и като тематика на пазара. Много добре са подбрани лицата на всеки брой, а интервютата са смислени и интелигентно зададените въпроси провокират към смислени и значими, интересни за читателя отговори.

Г-н Светослав Кантарджиев отдавна има усет в тази област. Освен маркетингов директор на Biograph, Светльо Кантарджиев е изпълнителен директор и на издателство „Ню Медиа Груп‟ и има опит в тази област. Професионализмът  личи в семплата визия, която ти предлага качество, без да създава усещане за сензация.

От какво се вдъхновявате?

Човек все трябва да има нещо малко, от което да се вдъхнови. Нещо, което да го мотивира да върви напред в живота си, да преминава щастлив през ежедневието си и да се развива.

При някои това са децата и половинките. Разбира се, всеки знае, че любовта е двигателят на съществуването ни. Но други взимат вдъхновението съвсем буквално и търсят спиращи дъха гледки, специални вещи, пазят спомени, случки, истории от книги.

И защо не?

Вдъхновението е въпрос на лично усещане. Кога за последно ви се искаше да рецитирате стихове, да говорите в рими или пък кога за последен път шофирахте доволно автомобила си, пеехте си или си свиркахте в колата. Кога имахте желанието да майсторите нещо. Тук не става въпрос за финансовата страна на нещата, а за чисто мотивационната.

Всъщност, макар за вас това да не е тайна, жените са по-способни да се вдъхновяват от мъжете. Те мислят емоционално и това им е присъщо. Жената може просто ей така да реши да преподреди секцията, да си направи косата, да започне да си записва рецепти в стар тефтер или да преправи някаква дреха.

При нас мъжете умората и мързелът, който ни е много типична черта, пречат да развиваме много свои таланти и качества. Малцина са надарените с прекрасен естетически усет. Средностатистическият мъж предпочита да седне пред мача, да се чопли в колата, да подремне на дивана. При нас желанието е еквивалент на вдъхновението. Затова и мен жената понякога ме подкача, че когато имам желание да свърша нещо у дома или да изведа семейството си извън града, всъщност съм бил вдъхновен.

Може би е права. И знаете ли от какво се вдъхновявам. От мисли за бъдещето. Моят мозък функционира така... "ако направя това, ще стане екстра онова". И се заемам.

Отново паника преди лятото

Всеки очаква с удоволствие летните месеци. Да не говорим, че повечето от нас вече сме си направили план за отпуск. Медиите обаче, като че нарочно се опитват да откраднат доброто ни настроение и да вкарат паника.

Тази седмица отново четох статии тип "най-мръсните плажове" по българското черноморие и къде не трябва да ходим на почивка. Всъщност смятах, че поне ще изчакат малко да започне юни, но ето, че явно някой няма търпение да убие у нас всяка една тръпка на вълнение от предстоящите летни емоции. Или пък да ни изгони от родното море..

Не, не мисля, че става въпрос за някакви политически конспирации, защото ще звуча смешно, стереотипно и лаладжийски. Като нямам доказателства, единствено мога да заключа, че някой главен редактор е казал - дайте някаква актуална тема да запълним малко пространство, и някой амбициозен журналист е отговорил: Ами да пишем за вечния проблем - мръсните плажове и вода. И така статии от подобен род се превръщат в традиция за родните онлайн издания и телевизии.

Но печеленето чрез подобна сензация ми е гнусно. Ужасно е за туристите, които бягат, за хотелиерите, които имат по-малко проходи и най-вече за имиджа на българското черноморие.

Запитвали ли сте се защо град като Пловдив толкова много се развива и има толкова много чуждестранни посетители. Защото културните им организации са силни и имат много добри ПР-и, които разпръскват само хубава информация за полезните дейности, които се извършват в града, за чудесните неща, които се правят.

Защо обаче по морето не се изтъква за приказните комплекси, в които са вложени страшно много пари, за увеселителните паркове, за пресяването на пясъка. Аз лично всяка година си ходя на избрани места и съм много доволен. Там наистина има с какво местната община да се похвали, но явно няма подготвени млади кадри, които да правят добра реклама.

Какво празнувате днес?

6 май е чудесна дата за мнозина. Всъщност това е денят, който събира най-много празници. Първо - честваме голям църковен празник. Второ - на 6 май празнуват имен ден всички, носещи името Георги и производни мъжки или женски имена. Трето - денят е празник на храбростта и българската армия. Четвърто е обявен е за официален почивен ден и няма човек, който да не се радва на възможността да се отдаде на пътуване или просто мързелуване. Не на последно място са и рождениците! Не, че има някаква статистика или официално изнесена информация по повода, но според общите ми наблюдения има повече родени именно през пролетните и летните месеци. Самият аз познавам 5-ма рожденици днес.

По този повод, приемете моите искрени пожелания за чудесен празник, какъвто и да е той, и бъдете много храбри през всички очакващи ви години занапред. Защото именно храброст ще ви е нужда да се справите с предизвикателствата на живота.

Колко културен е българинът?

Определено вярвам, че има доста хора, които като мен се стараят да четат и всеки ден да се интересуват от все по-нови и нови любопитни факти, да разширяват мирогледа си и да поддържат високо ниво на обща култура.

Тези хора са много активни и последователни в навиците си. Знаем се, следим се дори в социалната мрежа, обменяме мнения, даваме си един на друг препоръки. Обаче България, освен всичко, което може да се каже за нея, е и страна на крайностите, особено силно изразени в това отношение. Ако някой се пробуди изведнъж, то той е спечелен завинаги за руслото на просветлението. Но за жалост средно положение е много рядко.

Ако изключа познатите ми и направя списък на фейсбук приятелите ми, които са посещавали библиотека, то списъкът ще бъде изключително кратък.

За съжаление по-голяма част от българите не са чели и не четат нищо по-различно от публикация във фейсбук, някаква новина в медиен сайт или статия в долнопробно дамско списание. И това е жалко, защото те не умеят да разговарят, не проявяват толерантност и разбиране и ниската им култура не им позволява да огледат един проблем от всички страни. За тях светът е двуполюсен и рядко получават проблясъци на съмнение в крайното си мнение.

За още по-голямо съжаление - мнозина са тези, които с толкова ограничени възможности за преценка заемат високи постове в компании, занимават се с бизнес, работят в държавна администрация или в самата държава.

А най-тъжното е, че те умеят да манипулират и се възползват от крайните настроения на обществото. В много случаи няма кой да окултури, да просветли и нацията емоционално и духовно запада. Хората, истински умните и интелигентни хора с голям потенциал, отиват на Запад и това е тъжно, защото така децата им, които носят добри гени, се раждат и живеят далеч от родината си, а тук остават тесногръдите и ограничени хора, които дават същия свит, почти никакъв пример на рожбите си.

В оригинал или преводно?

Днес ще си говорим за изкуство - и по-точно книжно и филмово изкуство. Все пак това са двете най-известни проявления на масовата култура. Всички четем това и онова, кой по-често и кой по-рядко. Освен това всеки от нас гледа филми - кой редовно, кой седмично или месечно.

И понеже всички го правим, днес ви питам следното: Как предпочитате да четете книги и да гледате филми - в оригинал или преведени?

И двете форми имат своите предимства и недостатъци, затова ще си позволя да ги изложа така, както ги виждам аз.

Всичко, което е преведено, е по-лесно за възприемане. Четем по-бързо на български, по-лесно възприемаме и вникваме в нещата, когато са на родния ни език. Без проблем можем да слушаме даден филм, да следим сюжета му и в същото време да вършим още нещо. Не се затрудняваме особено, нали така? Е, да, но замисляли ли сте се за качеството на превода? Той може да е направен неумело и да се изгуби част от хумора. В такъв случай по-скоро ще се подразним, отколкото да се насладим. Качественият превод е занаят с тънкости, не всеки го владее. Не е случайно, че и авторите, и преводачите са носители на авторски права. Рядко се е случвало, но са ми попадали в ръцете книга с лош превод, затова ми става неприятно, когато тематиката на една книга е по-специфична и очевидно се нуждае от редакцията на консултант или специалист. Неприятно е, когато той бива пропускан, но пък не можем и да четем всички книги в оригинал. Трудно е! Затова в този случай преводите са от огромно значение.

Стане ли дума за филми, тук дублирането на гласовете на актьорите е истински нож с две остриета. Хем разширявате аудиторията, която може да го гледа, хем губите част от зрителите си. Оригиналните гласове на актьорите винаги са по-въздействащи от дублираните. Затова, ако е превод от английски, много млади хора, за които този език не е проблем, предпочитат оригиналните продукции. Вижте, ако е език, който зрителят не владее, тогава е друго. Но дори и в подобни случи аз предпочитам варианта със субтитрите. Предпочитам оригинала. В моите очи анимациите са единственият жанр, който бива дублиран наистина умело.

Колко далеч е работното ти място от дома и струва ли си да пътуваш всеки ден?

Аз работя, приятелите ми работят, родителите ми все още работят, а навярно и вие самите. Работата е неизменна част от ежедневието ни и често се случва така, че й отделяме много повече време от обичайните 8 часа дневно...

Замисляли ли сте се колко много време губите в предвижване от дома до работното ви място? Навярно да... все пак всеки от нас цени времето си, особено когато става дума за свободното ни такова. А именно за него говорим, нали?

В настоящия случай няма да коментирам как стигате до работата си. Може да вървите пеша, да карате личен или служебен автомобил, да се комбинирате с колеги, да използвате градския транспорт или дори междуградски. Това е важно, но не е тема в момента, защото днес аз ви питам: Колко време ви отнема? По мое мнение най-оптималният вариант е половин час! Трудно постижимо ограничение е в град като София, но не е невъзможно. За много други по-малки градове таймингът е повече от нормален. Ще ви разкажа личната си история, за да разберете възгледите ми.

Предишната ми работа беше на токова място, че ми се налагаше да сменям два автобуса, за да стигна до нея. Отнемаше ми между час и час и половина в зависимост от чакането на спирките и задръстванията по пътя. Ставах всяка сутрин между 6 и 30 и 7 сутринта, за да се прибера в същия час, но вечер у дома. Карах така известно време, докато осъзнах, че почти не ми остава време да живея между служебните си задължения. Ако някоя вечер през седмицата се отбиех във фитнеса, заспивах веднага, след като се прибера и хапна. Ако исках да се видя с приятел, трябваше да се уговаряме за среща непосредствено след работа. Издържах няколко месеца, но после си казах стига! На настоящето ми работно място ми отнема точно 30 мин. да стигна до офиса. В края на работния ден имам време да си отида на тренировка, след това да се видя с тайфата и дори когато се прибера, имам още свободно време, защото ставам от сън по-късно. Чувствам се прекрасно и определено научих урока си. Така че позволете ми да ви дам един съвет. Ако работата ви не е твърде ценна или незаменима за вас и имате опция да я смените с друга, която ви е по-наблизо до дома, не се колебайте. Ще се радвате на редица предимства в личен план ;)

Black Sails - не оставаш апатичен към този сериал

Още миналата година разбрах за този сериал, но умишлено се въздържах да изкажа мнение за него. След първия сезон не бях сигурен дали ми харесва достатъчно. Твърде реалистичен, понякога вулгарен, с поредица от силни персонажи, които се надлъгват и враждуват един с друг до изнемогване... с една дума - пирати!

Именно за пирати се разказва с всичките им присъщи безредия, нападения, войни, похотливост, жестокост и т.н. Искам да ви предупредя, че сериалът не е подходящ за хора със слаби сърца и определено не е предназначен за деца под 18 години. Това обаче не го спира да е сред най-зрелищните, ангажиращи и провокиращи вниманието ми телевизионни продукции, които някога съм гледал. Ако след първия сезон имах съмнения, то след края на втория - вече нямам никакви. Снощи изгледах последния епизод на втори сезон и трябва да ви кажа, че все още съм афектиран от многото обрати, които се случиха. Беше невероятно и абсолютно неочаквано! Проверявам в момента в imdb.com и не се изненадвам да видя, че именно финалният епизод на сезон 2 е оценен с 9.8 точки от 10 максимални.

Нека отбележа също така, че актьорският подбор е направен просто брилянтно. Един от главните герои (защото те са няколко), а именно капитан Флинт е ненадминат в тази роля, сякаш е създаден за нея. Не мога да си го представя в друг образ, толкова много му пасва, че чак е плашещо! И при другите актьори също е така. Всеки от тях е перфектен за ролята, която играе. Още повече ми допада фактът, че няма някое известно лице, около което да се въртят останалите. 

В заключение мога да кажа следното. Ако ви се гледа тотално разтърсващ сериал, препоръчвам ви Black Sails, но задължително изгледайте и двата му реализирани до момента сезона. За третия ще почакаме до януари 2016 г.

Подходящи дестинации за пътуване през пролетта

Мислите вече за почивка, а е още едва март? Дам, значи сте същите като мен. Да ви кажа честно, не зная на какво се дължи това мое нетърпение. Не е като да не ми се работи. Напротив! Колегите ми изпълват деня, че чак не ми се прибира. Хехе, е не чак толкова. ;)

Както и да е... Ако сте решили да се възползвате от априлската или майската отпуска, има къде да отидете. Приготвил съм няколко предложения, които наскоро разглеждах, и те са свързани с единственото условие - да е топло.

Ако ви се разхожда из нашата родина, април е доста подходящ да отидете до някой от водопадите, които през летните жеги се пресушават. Райското пръскало е идеално за целта. Като цяло обаче планините все още не са гостоприемни. Затова изберете малки градчета, в които така или иначе слънцето грее по-жарко. Защо не отскочите до Мелник, Сандански или Велинград. Има какво да видите, обещавам ви, а и спато си струва.

Ако обаче ви се странства малко отвъд границата, Турция е много подходяща дестинация през май, стига да нямате предразсъдъци. По Средиземноморските курорти времето е идеално за плаж. Гърция и Кипър също са добър избор по това време на годината. Така че слагайте джапанките и отидете на море още преди лятото.

Само не забравяйте да направите резервации поне две-три седмици преди пътуването, защото сезонът е открит и туристи има много!

Еволюционни постижения или грешки

Преди няколко часа гледах едно предаване по "Дискавъри чанел", което изследваше еволюцията на видовете. Доста се впечатлих от това, което ни показаха. То бе извън понятните неща, за които всички знаят - че еволюцията е свързана с промяната на средата и прочие. Преди - може би, но днес животът окончателно се е изменил.

Оказва се, че човекът постепенно е поел контрола върху своята собствена еволюция. Тя вече може да се нарече принудителна, по причината, че той я манипулира като подлага организма си на различни влияния. Човекът еволюира по различен начин на континент Америка, Европа или Африка. Не само организмът като приспособяване се променя, но и мозъкът като начин на възприемане, начин на мислене и отреагиране. С напредването на науката в областта на генетика човекът теоретично има дори възможността да влияе на собственото си ДНК. Все още подобни изследвания са в начален стадии, но когато дадат резултати, а не се съмнявам, че това би било в обозримо бъдеще, можем да направим уникален скок на еволюционни ново.

Не знам обаче дали това ще е еволюционно постижение - да създадем супер хора и да направим възможни комиксите на Марвел, или просто, благодарение на изследвания, да бъдем по-здрави, да изчистим генетично заложените заболявания и да удължим живота си, или грешка - все пак противоречи на природата и на естественото развитие на индивидите. Дали пък няма някакво объркване да създаде напълно нови видове, срещу които да реагират остро религиозно фанатични групи и да се предизвика гражданска война в държавите, склонни да извършват такива експерименти.

Не случайно и тази хипотеза се споменава в много научно-популярни предавания. През последните години се публикуваха множество книги с подобни антиутопични сюжети в различни жанрове - от сай-фай до фантастични романси - и това привлече вниманието на обществеността.