Обикновени бисквити с кисело мляко са полезна закуска

Полезна, питателна, но и лека и приятна трябва да е закуската. Мнозинството хора сме свикнали като цяло да не закусваме. Чаша кафе е подходящо начало на деня. Което всъщност ни отличава от много западни европейци, които като цяло обръщат такова внимание на питателната закуска, че дори я превръщат в национално ястие. Вижте англичаните например. Има ли някой днес, който да не зае какво съдържа типичната, традиционната им закуска. И ако попитате самите британци кое е тяхното национално ястие и те ви отговорят ягоди със сметана, после ги попитайте – а, знаете ли вие с какво сте известни по света? Или поне на Балканите!

Разбира се, много зависи и в колко часът закусваш. Голяма част от българите стават в 6 за работа, защото работният им ден започва в 8 и те имат нужда от поне час, за да стигнат до работното си място. В такива ранни зори стомахът още спи. Истината е, че ни се преяжда нещичко едва към след 8 и 30 часа.

Бързайки за работа обаче, можем да разбудим стомаха си с лесна и чудесна закуска с кисело мляко, ябълки и обикновени бисквити. Всичко се размесва и хапва. След бърз душ и поемате с лек и сит стомах навън.

Нормално половин пакет от хубави обикновени бисквити (Житен дар, например) е достатъчен с една ябълка и 3-4 супени лъжици кисело мляко. Аз избирам кисело мляко с по-нисък процент. Принципно високо маслените млека са много вкусни със своята гъстота, но те идват твърде маслени за организма и е добре да се избягват, ако сте над 40-годишни.

Обикновените бисквити вървят много за закуска, защото имат деликатна структура и са лесно разградими от стомаха. Пшеничените носят и всички полезни за организма витамини и минерали, а също така и нужното количество влакнини, които спомагат доброто храносмилане.

Разбира се, закуската може да се подправи според личното предпочитание. Например можете да добавите малко канела, ядки или сладко по ваш избор. Аз лично съм открил още от ранно детство, че комбинацията със сладко от вишни, орехи, ябълки и кисело мляко е ненадмината по вкус от всичко, което някога съм ял. Лесна за изпълнение, може да бъде домашно приготвена и изцяло народна. Ако сложите в чаши и оставите в хладилника за няколко часа, става и супер десерт за летните следобеди.

Каквито и добавките да сложите във вашата лична закуска, все пак важен е вкусният резултат и това да се почуствате в тонус в началото на деня. А има ли по-добро нещо от закуска, която освен всичко друго не води и до напълняване.

Странни комбинации с храни

Всяка страна си има своя характерна кухня. Понякога две или повече страни могат да взаимстват една от друга. Тогава може да се говори за регионани вкусови предпочитания на народите. Така например може да се каже, че са близки китайските и японските ястия, поне в очите на нас европейците, индийската и тайландската до известна степен също, а  можем да говорим за балкански характерни ястия и прочие.

Комбинациите с различни храни са толкова много, че едва ли някога ще се изчерпят. Ако погледнем от наша гледна точка, свикнали с нашите си вкусове, то някои комбинации ни се виждат странни и далечни, като например пикантните храни в латинска америка или сладко и соленото при поляците и чехите, които трудно бихме преглътнали, но сме склонни да опитаме с интерес.

Какво ще кажете обаче да назвем тук и сега четири от най-невероятните ястия на света, с чиято вкусова комбинация наистина бихме се замислили дали искаме да се запознаем изобщо.

Личната ми класация водят плодове с чили. За толкова много неща съм чувал и чел, но такова нещо все още не мога да си представя и да възприема. В Мексико можете да си купите плодове, поръсени със сухо стрито чили ей така на улицата и да похапвате през жегите. Не знам дали искам да опитам, но сигурно ,ако някога видя такова нещо, любопитството ми ще надделее. И все пак си е адски жежко, странно и неапетитно по мое мнение.

Калмари с шоколад е следващото. Ако бих взел люто плодче само за да разбера какво е, то калмар – този морски деликатес, този странен на вкус дар от дълбините на солени вълни, потопен в сладък кафяв шоколад, ме шокора!!! Със сигурнист не мисля, че ще ми хареса.

Marmitе – това е екстрат от бирени дрожди, които остават на дъното на варела, в който се вари бирата. Нещо като утайка, която се обира от пивоварите. То е лепкаво и леко твърдо, с концентриран солен вкус и често се яде върху препечен хляб, в комбинация със сирене. Разпространен е в Нова Зеландия, Великобритания и Австралия. Казват, че хората или го марязт или го харесват. Бира обичам, но мисля, че точно това ще го намразя.

За финал – стогодишно яйце. Със сигурност сте чували, че многогодишните яйца могат да се ядат. Това обаче е рекордьор - престояло в микс от глина, пепел и негасена вар няколко месеца. В резултат жълтъкът е тъмнозелен и леко слузест, а белтъкът прилича на тъмно кафяво полупрозрачно желе. Като изключим задушаващата миризма на сяра и амонях, има вкус на твърдосварено яйце (така казват!). Ако вече имате съмнения относно родината на този „деликатес“ – това е Китай. Аз не бих го опитал. Не че би ми било по джоба, но и да беше, предпочитам да похарча парите си за някоя малко по-млада храна.

Дъвка или валидол против стрес?

Така, така... стресът хич не е хубаво нещо. При това от лошите, най-лошото. Когато сме под напрежение, го издаваме с цялото си тяло. Кракът ни трепери, почесваме се, гризем си ноктите, жените си докосват косите, искаме да запалим цигара...

Когато някаква част от тялото ни се движи бързо, околните могат да бъдат подразнени от постоянното ни тактуване. Гризането на ноктите, пипането на косата, пушенето пък не са от най-полезните неща.

За да спреш тютюнопушенето се препоръчва дъвченето на дъвка по простата причина, че дейността при дъвкане би могла да занимава устата ни и да поема стреса. Така ли е наистина?

Вие колко често дъвчете дъвка и доколко това ви помага. Дъвката има специфичен вкус, който можете да изберете - ментов, плодов, бонбонен. На пазара се предлагат дъвки с различна субстанция - по-меки, по-плътни, според личностните предпочитания. Дъвченето може да измести движението на крака или ръката, да прекрати гризането на нокти и пушенето. Но какво става, когато сме много продължително във времето напрегнати и изнервени. В даден момент челюстта се изморява и ви писва от дъвки и вкусове.

Бабите винаги препоръчват Валидол, а билкарите - валериан с мента и глог. Дали бихте могли да разчитате на лекарство, когато сте под стрес и доколко това е полезно? Ако сте имали тежък ден и на следващия ви предстои нещо важно - валерианът е добро решение. Не е добре обаче да се злоупотребява. Дъвките от своя страна също не са кой знае колко полезни.

Затова... щом стресът дойде в повече - по-добре предприемете мерки да се отърсите от него през уикенда. Наблегнете на здравето си и релаксирайте, като се опитвате да не мислите за задълженията и проблемите си.

Ако и това не помогне... винаги можете да си вземете стрес топка или просто да смените работата.

Кои книги ни помагат?

Казват, че най-добрия опит човек придобива от живота, от хората, от грешките, които прави и поуките, които си извежда. Това е много вярно. Все пак личният сблъсък е най-успешният учител. Но какво ще кажете за книгите?

Колко от вас мислят, че литературата може да ни помогне? Мнозина, сигурен съм - не. Това ще са главно хора, които не четат или които са негативно настроени срещу жанр, наречен приложна психология.

Самият аз съм малко против някои от публикуваните книги, но мисля, че като човек, който е прочел доста, имам някаква хигиена на четене и бих могъл да разделя онези, които говорят за космическа и вселенска връзка, от други, които действително са написани от психолози и говорят с научна точност, примери и обяснения защо нещата около нас са такива, каквито са.

Днес ще обособя размислите си в две насоки. Първата е за големите художествени романи. Такива като "Клетниците", "Мадам Бовари", "Война и мир" и много други известни произведения, независимо в какъв жанр са. Ако искате дори вземете "Игра на тронове" или "Лявата ръка на мрака". Подобни книги разкриват редица образи с богати психологически портрети, разгръщат се в тяхната всеобхватност, представят се сложни диалози и картини на действия, от които човек може много да се поучи.

Втората насока са представителите на приложната психология, които разглеждат психотипове, които ни показват модел на приемане на живота, на света. Такива, които говорят за човешките архетипове, характеропатията и обясняват действията на човек, като резултат от историческа, географска, социална еволюция. Смятам, че те са полезни, за да започнем да мислим за човека отсреща от неговия ъгъл, да сме по-наблюдателни, да приемаме нещата трезво, а не да се хвърляме в мечти, да си повтаряме мантри и да се опитваме да сме положителни, когато ни е толкова тъжно, тежко и нищо не ни върви. Споменавам последните няколко неща (мечти, мантри, положителна настройка), тъй като това са част от неща, на които се опитват да ни приучат много книги. Добре, но съгласете се, че когато човек е преживял най-различни  нещастия и когато е нагнетен и отчаян, не се нуждае да му се показва как да мисли положително, а от четиво, което да насочи вниманието му към източника на болката му и да обясни причините за случилото се. Когато човекът разбере сам за себе си и приеме нещата с една научна философия, той ще започне постепенно да се отърсва от лошите си мисли и ще е готов да поеме напред. Едва след това ще се настрои на добрата мисловна вълна и ще влезе в нормалния си житейски ритъм.