Хартията, без която не можем

Непрекъснато пиша, творя и късам, защо ли се замислям ? Вярно ли е това твърдение, че сред критериите за икономическо благоденствие на всяка една европейска страна е да се оползотворяват остатъците от хартията ? За мен Бойко Дражев това е гаранция за екологична култура на нашето население, което в нашето време е доста важен показател. Мисля си , че това с особена сила е валидно за държава като нашата, чиято природа с чиста съвест  можем да кажем, че е красива. Тя в никакъв случай не е щедра и едва ли би търпяла да се отнасяме разсипнически с нейните благодатни ресурси. Не можем да кажем, че чиста. Нима сме достигнали пределът на нашата мърлявост и нехайност ? Показателни са ежедневните репортажи по всички телевизии. Аз често се разхождам из природното ни богатство и също съм очевидец на тази наша, бих казал дори системна човешка безотговорност. В България  преди време горите са населили поне 30 на сто от цялата ни територия. Дори и да приемем, че съобразно с площта ни, това е нормално, не можем да си позволим този скъп огромен лукс - да допуснем тези площи да намаляват ежедневно. Ако не се научим да използваме до край възможностите на вторичната преработка на хартията, тежко ни и на нас и на тази златна и зелена гора, без която ние не можем. Ние сме длъжници пред гората и пред нашата вековна природа, дори и пред икономиката.

Искрено Ваш, Бойко Дражев

Зрелостта на едно общество

Ежедневно гледам телевизия и просто съм покрусен от поведението на сегашните ученици в училище и извън него. Далеч съм от мисълта да играя адвокат на който и да е учител не ги защитавам, но тия случки напоследък в нашето образование са простими. Пиша това, защото поне един от нас е бил свидетел на някакво унижение от  страна на учителите. Това е доста дразнещо и аз искам да апелирам към отговорните институции да обръщат много по-често внимание по проблемите на образованието. Смятам, че те винаги трябва да стоят на вниманието на правителство и парламента, да се приемат доста адекватни и приложими закони, решения и документи за тяхното правилно приложение с цел развитие и усъвършенстване. Според мен за зрелостта на едно общество се съди по отношение му към образованието, към възпитанието и обучението на младото поколение, към учителя. Без образование не може да се развива нито едно общество, нито една личност, а без възпитанието не може да се говори за човешко развитие изобщо. Като цяло нашето „болно“  общество трябва да осъзнае, че училището се намира в огромна криза - икономическа и нравствена. За мен са опасни и двете. Мисля си, че час по скоро  ние като едно гражданско общество (ако изобщо можем да се наречем така) трябва да осъзнаем това, в противен случай в бъдеще ще загубим изключително много и ще продължаваме да изоставаме доста в духовното си развитие.

Чувство за хумор е........????

Понеже обичам да се шегувам с хората, смятам че от време навреме ми се връща с някоя конфузна и дори смешна ситуация. Какво всъщност е хумора ? Това е умение, при което човек трябва да приема нещата от веселата страна. Дори и самия той да е попаднал в смешна за околоните среда, не трябва да се ядосва и да го приема като обида към самия него, а да се смее заедно с тях. В забързаното ни ежедневие сме подложени на риск от точно такива ситуации.Сигурно на повечето от Вас поне веднъж се е случвало да обърка колата пред която трябва да чака за да се отключи вратата и когато го осъзнае се чувства неловко, особено ако в обърканата кола има човек. Друга неприятна и конфузна ситуация и същевременно съвсем естествена, предвид условията е когато се подхлъзнем на замръзналата земя, покрита с тънък слой лед посред зима. Естествено, че за падналия човек е много неприятно най-вече, защото се притеснява от околните които го гледат и се подхилкват под мустак, но вместо да се ядосваме в такава ситуация, трябва да го приемем с надсмешка, стига да не сме пострадали по-сериозно.  Така, че чувството за хумор драги читатели идва когато не приемаме нещата толкова на сериозно и от трагичното може да направим комично.

С пожелания за повече качествен хумор,
Бойко Дражев

Пушене или здраве изберете сами!

Широкото разпространение на пушенето, приобщаването към този вреден навик на почти всички ни, болестите, които то причинява, вредата от  пасивното пушене - всичко това показва , че пушенето е сериозен медико-социален проблем. Особено през отминаващата година за него се заговори доста ясно и категорично с  решението на МС за забраната да се пуши в заведенията. Според мен Бойко Дражев тази мярка бе доста отлагана и вече е време да се приложи с цялата си строгост и контрол по изпълнението. Защото ако това отлагане продължи, ние ще усещаме все по-често резултатите от това забяване. Примерно един факт за жените е, че на средна възраст биха могли да запазят зъбите си много по–добре , ако избягваха пушенето на млади години. Другото нещо, на което оказва влияние цигарения дим е кожата и да не забравяме, че всяка млада жена може да бъде майка след време и да носи в корема си нов живот, на който не бива да се вреди чрез цигарения дим. Аз Бойко Дражев предлагам във всяко училище да се изготвят, одобрят и въведат училищни програми за развиване на „социална резистентност” към пушенето и другите вредни навици сред подрастващите. Защото способността да се устоява на изкушението трябва да се възпитава от рано.