Обикновени бисквити с кисело мляко са полезна закуска

Полезна, питателна, но и лека и приятна трябва да е закуската. Мнозинството хора сме свикнали като цяло да не закусваме. Чаша кафе е подходящо начало на деня. Което всъщност ни отличава от много западни европейци, които като цяло обръщат такова внимание на питателната закуска, че дори я превръщат в национално ястие. Вижте англичаните например. Има ли някой днес, който да не зае какво съдържа типичната, традиционната им закуска. И ако попитате самите британци кое е тяхното национално ястие и те ви отговорят ягоди със сметана, после ги попитайте – а, знаете ли вие с какво сте известни по света? Или поне на Балканите!

Разбира се, много зависи и в колко часът закусваш. Голяма част от българите стават в 6 за работа, защото работният им ден започва в 8 и те имат нужда от поне час, за да стигнат до работното си място. В такива ранни зори стомахът още спи. Истината е, че ни се преяжда нещичко едва към след 8 и 30 часа.

Бързайки за работа обаче, можем да разбудим стомаха си с лесна и чудесна закуска с кисело мляко, ябълки и обикновени бисквити. Всичко се размесва и хапва. След бърз душ и поемате с лек и сит стомах навън.

Нормално половин пакет от хубави обикновени бисквити (Житен дар, например) е достатъчен с една ябълка и 3-4 супени лъжици кисело мляко. Аз избирам кисело мляко с по-нисък процент. Принципно високо маслените млека са много вкусни със своята гъстота, но те идват твърде маслени за организма и е добре да се избягват, ако сте над 40-годишни.

Обикновените бисквити вървят много за закуска, защото имат деликатна структура и са лесно разградими от стомаха. Пшеничените носят и всички полезни за организма витамини и минерали, а също така и нужното количество влакнини, които спомагат доброто храносмилане.

Разбира се, закуската може да се подправи според личното предпочитание. Например можете да добавите малко канела, ядки или сладко по ваш избор. Аз лично съм открил още от ранно детство, че комбинацията със сладко от вишни, орехи, ябълки и кисело мляко е ненадмината по вкус от всичко, което някога съм ял. Лесна за изпълнение, може да бъде домашно приготвена и изцяло народна. Ако сложите в чаши и оставите в хладилника за няколко часа, става и супер десерт за летните следобеди.

Каквито и добавките да сложите във вашата лична закуска, все пак важен е вкусният резултат и това да се почуствате в тонус в началото на деня. А има ли по-добро нещо от закуска, която освен всичко друго не води и до напълняване.

Странни комбинации с храни

Всяка страна си има своя характерна кухня. Понякога две или повече страни могат да взаимстват една от друга. Тогава може да се говори за регионани вкусови предпочитания на народите. Така например може да се каже, че са близки китайските и японските ястия, поне в очите на нас европейците, индийската и тайландската до известна степен също, а  можем да говорим за балкански характерни ястия и прочие.

Комбинациите с различни храни са толкова много, че едва ли някога ще се изчерпят. Ако погледнем от наша гледна точка, свикнали с нашите си вкусове, то някои комбинации ни се виждат странни и далечни, като например пикантните храни в латинска америка или сладко и соленото при поляците и чехите, които трудно бихме преглътнали, но сме склонни да опитаме с интерес.

Какво ще кажете обаче да назвем тук и сега четири от най-невероятните ястия на света, с чиято вкусова комбинация наистина бихме се замислили дали искаме да се запознаем изобщо.

Личната ми класация водят плодове с чили. За толкова много неща съм чувал и чел, но такова нещо все още не мога да си представя и да възприема. В Мексико можете да си купите плодове, поръсени със сухо стрито чили ей така на улицата и да похапвате през жегите. Не знам дали искам да опитам, но сигурно ,ако някога видя такова нещо, любопитството ми ще надделее. И все пак си е адски жежко, странно и неапетитно по мое мнение.

Калмари с шоколад е следващото. Ако бих взел люто плодче само за да разбера какво е, то калмар – този морски деликатес, този странен на вкус дар от дълбините на солени вълни, потопен в сладък кафяв шоколад, ме шокора!!! Със сигурнист не мисля, че ще ми хареса.

Marmitе – това е екстрат от бирени дрожди, които остават на дъното на варела, в който се вари бирата. Нещо като утайка, която се обира от пивоварите. То е лепкаво и леко твърдо, с концентриран солен вкус и често се яде върху препечен хляб, в комбинация със сирене. Разпространен е в Нова Зеландия, Великобритания и Австралия. Казват, че хората или го марязт или го харесват. Бира обичам, но мисля, че точно това ще го намразя.

За финал – стогодишно яйце. Със сигурност сте чували, че многогодишните яйца могат да се ядат. Това обаче е рекордьор - престояло в микс от глина, пепел и негасена вар няколко месеца. В резултат жълтъкът е тъмнозелен и леко слузест, а белтъкът прилича на тъмно кафяво полупрозрачно желе. Като изключим задушаващата миризма на сяра и амонях, има вкус на твърдосварено яйце (така казват!). Ако вече имате съмнения относно родината на този „деликатес“ – това е Китай. Аз не бих го опитал. Не че би ми било по джоба, но и да беше, предпочитам да похарча парите си за някоя малко по-млада храна.

Дъвка или валидол против стрес?

Така, така... стресът хич не е хубаво нещо. При това от лошите, най-лошото. Когато сме под напрежение, го издаваме с цялото си тяло. Кракът ни трепери, почесваме се, гризем си ноктите, жените си докосват косите, искаме да запалим цигара...

Когато някаква част от тялото ни се движи бързо, околните могат да бъдат подразнени от постоянното ни тактуване. Гризането на ноктите, пипането на косата, пушенето пък не са от най-полезните неща.

За да спреш тютюнопушенето се препоръчва дъвченето на дъвка по простата причина, че дейността при дъвкане би могла да занимава устата ни и да поема стреса. Така ли е наистина?

Вие колко често дъвчете дъвка и доколко това ви помага. Дъвката има специфичен вкус, който можете да изберете - ментов, плодов, бонбонен. На пазара се предлагат дъвки с различна субстанция - по-меки, по-плътни, според личностните предпочитания. Дъвченето може да измести движението на крака или ръката, да прекрати гризането на нокти и пушенето. Но какво става, когато сме много продължително във времето напрегнати и изнервени. В даден момент челюстта се изморява и ви писва от дъвки и вкусове.

Бабите винаги препоръчват Валидол, а билкарите - валериан с мента и глог. Дали бихте могли да разчитате на лекарство, когато сте под стрес и доколко това е полезно? Ако сте имали тежък ден и на следващия ви предстои нещо важно - валерианът е добро решение. Не е добре обаче да се злоупотребява. Дъвките от своя страна също не са кой знае колко полезни.

Затова... щом стресът дойде в повече - по-добре предприемете мерки да се отърсите от него през уикенда. Наблегнете на здравето си и релаксирайте, като се опитвате да не мислите за задълженията и проблемите си.

Ако и това не помогне... винаги можете да си вземете стрес топка или просто да смените работата.

Кои книги ни помагат?

Казват, че най-добрия опит човек придобива от живота, от хората, от грешките, които прави и поуките, които си извежда. Това е много вярно. Все пак личният сблъсък е най-успешният учител. Но какво ще кажете за книгите?

Колко от вас мислят, че литературата може да ни помогне? Мнозина, сигурен съм - не. Това ще са главно хора, които не четат или които са негативно настроени срещу жанр, наречен приложна психология.

Самият аз съм малко против някои от публикуваните книги, но мисля, че като човек, който е прочел доста, имам някаква хигиена на четене и бих могъл да разделя онези, които говорят за космическа и вселенска връзка, от други, които действително са написани от психолози и говорят с научна точност, примери и обяснения защо нещата около нас са такива, каквито са.

Днес ще обособя размислите си в две насоки. Първата е за големите художествени романи. Такива като "Клетниците", "Мадам Бовари", "Война и мир" и много други известни произведения, независимо в какъв жанр са. Ако искате дори вземете "Игра на тронове" или "Лявата ръка на мрака". Подобни книги разкриват редица образи с богати психологически портрети, разгръщат се в тяхната всеобхватност, представят се сложни диалози и картини на действия, от които човек може много да се поучи.

Втората насока са представителите на приложната психология, които разглеждат психотипове, които ни показват модел на приемане на живота, на света. Такива, които говорят за човешките архетипове, характеропатията и обясняват действията на човек, като резултат от историческа, географска, социална еволюция. Смятам, че те са полезни, за да започнем да мислим за човека отсреща от неговия ъгъл, да сме по-наблюдателни, да приемаме нещата трезво, а не да се хвърляме в мечти, да си повтаряме мантри и да се опитваме да сме положителни, когато ни е толкова тъжно, тежко и нищо не ни върви. Споменавам последните няколко неща (мечти, мантри, положителна настройка), тъй като това са част от неща, на които се опитват да ни приучат много книги. Добре, но съгласете се, че когато човек е преживял най-различни  нещастия и когато е нагнетен и отчаян, не се нуждае да му се показва как да мисли положително, а от четиво, което да насочи вниманието му към източника на болката му и да обясни причините за случилото се. Когато човекът разбере сам за себе си и приеме нещата с една научна философия, той ще започне постепенно да се отърсва от лошите си мисли и ще е готов да поеме напред. Едва след това ще се настрои на добрата мисловна вълна и ще влезе в нормалния си житейски ритъм.

Купувайте натурални храни

Колко струват те?
- Не много.

Откъде да ги вземем?
- От всеки магазин.

Как да ги познаем?
- Ще ви кажа. Продължавайте да четете.

Когато чуеш "натурална" или "органична" храна, си мислиш за всички онези магазини, в които предлагат продукти със стикер "био". Те са не само доста скъпи, но и рядкост. Междувременно медиите и слуховете, които се носят от уста на уста, ни казват колко неекологично чисти са останалите нещата, с които се храним ежедневно, набавени от хипермаркета, и колко ужасно е да продължаваме така, тъй като застрашаваме здравето си и това на децата ни.

Започваме да се замисляме колко прекрасни плодове, зеленчуци и вино се предлагат от бабите на селските улици, чистички, домашно произведени, и ни става противно да ядем пакетираните стоки от Африка, Бразилия и Чили, пропътували хиляди километри в замразено състояние или в опит за зреене по пътя. А месото... тотално сме скарани с него, тъй като ни казват, че е внос чак от Нова Зеландия, модифицирано, старо или каквото и да е. Гигантски ягоди отдавна не купуваме, доматите са без вкус, а краставиците са горчиви.

Има обаче продукти, които са си екологични и си се предлагат във всеки един магазин. Такива са:
боб (сух фасул)
леща (традиционна и червена)
ориз
грах
чай
подправки
картофи
ябълки
сурови ядки

Това са все нещата, за производството и отглеждането на които не се използват множеството пестициди, с които обикновено се пръскат и наторяват по-нежните растения. В по-голямата си степен отглеждането на такива не изисква специални средства, те рядко са генно модифицирани и допълнително обработени. Едно изключение са картофите и ябълките, но при тях визуално си личи сорта и когато има подобрения, тъй че сами можете да прецените дали да купите, или не.

Изброените от мен продукти обикновено не се нуждаят и от допълнителни "грижи", за да се подобри видът им, както например се инжектира месото, за да изглежда по-едро и апетитно, подобрява се цвета му, маринова се, за да се скрие миризмата му.

Плюс това обикновено тези стоки са в чист вид и рядко се продават след някаква обработка, което изключва възможността да им бъде добавен натриев глутамат или други химикали. Те се пакетират и ние решаваме как да ги консумираме.

Това са храните, които спокойно можете да взимате от всеки един магазин, без да се притеснявате. Въпрос на избор е само класа и качеството. Ако се сещате за други такива, лишени от химикали и подобрители, с които ни ги предлагат, записвайте. Ако имате информация, която на мен не ми е известна, за начин на подобряване на продуктите, за които съм писал, пак вежливо драснете два-три реда, за да обогатяваме познанията си и да сме нащрек.

Изследовател ли си по душа?

Когато бяхме малки и ни питаха какви искаме да станем като пораснем, масово момченцата отговаряха полицаи или батмани, а момичетата - балерини или певици. Само да отворя скоба – забелязвате ли, че децата искат да станат добри, герои или да показват талант? В последствие ставаме счетоводители, журналисти, банкери, чиновници – хм, все лоши хора. Както и да е, но тази тема заслужава разсъждение в някоя следваща статия.

Аз като дете исках да стана железничар, после грънчар, след това изследовател, а накрая химик. Говорил съм си много с мои приятели и се оказва, че в един момент всички деца са искали да станат изследователи. Абсолютно всички. Представяли са си как майсторят, творят нещо, разследват, занимават се с разни експерименти в дома си или навън. Някои са прекарвали много време да наблюдават жабите в някои поток, докато други са подстригвали смешно цветята си у дома, горкото куче или братчето/ сестричето. Други са си поправяли колелото или са смесвали и после замразявали сокчета само за да създадат нов цвят близалка. Експериментирали са до припадък.

В основата на мисленето на много изследователи е въпросът: Какво ще стане, ако...? И пробват да видят. Е, ако поне веднъж сте се питали подобно нещо, независимо точно какво сте правили като деца, то вие определено сте изследовател по душа. При някои хора тази изследователска тръпка в същността им все още е жива и шава някъде там. Не им дава мира.

Ако сте мъже и все още ви се ще да живеете като дете, това означава, че трябва да си отделяте поне един ден седмично да се занимавате с изследване. А аз имам няколко идеи какви точно неща да правите в домашни услови. Жена ми ми помогна да ги проумея. Запитайте се:

1.       Какво ще открия, ако разчистя мазето?

2.       Как работи пералнята?

3.       Какво ще стане, ако сложа на пицата кимион?

И последното, любимото на жена ми:

4.       Как се слага тоалетна хартия в съответното съоръжение?

Разбира се, имате пълното право да не взимате статията ми на сериозно. Но все пак... бъдете изследователи ;)

Как да се предпазим от Петък 13?

И днес назрява нещо като социална драма. Всеки се е заел да се вайка, че е петък 13, а той - горкият, сигурно страда от лошата слава ;) Не е ли това парадокс? По принцип хората сме свикнали да мразим понеделниците по определени причини. А тази година петъкът ще е денят, който за трети път ще обере негативите. Една проста справка с календара ми показа, че сме се втикьосвали заради нещастния петък през февруари, след това през март и днес – през ноември.

Причината? В повечето случаи хората имат едни особени виждания за това какво е добър и какво лош късмет и не схващат, че в същността си това си е Просто-Техният-Късмет. Всеки един ден от седмицата може да им се случи нещо неприятно и тогава ще е възприемано като просто кофти преживяване, но няма да го отдадат на датата. В петък обаче сякаш очакват да се случат някакви катаклизми и каквото и да стене, винят деня.

Всъщност 13-тите петъци са едно много симпатично и удобно оправдание, за нещата, които евентуално се включват в живота ни и на нас не ни допадат. Този ден сам по себе си ни дава необходимия виновник за провалилите и това е някак успокоително за мнозина. През останалото време трябва да мислим много часове преди да намерим отдушник, на който да хвърлим вината.

Датата 13ти в петък е резултат от няколко злощастни събития, случили се точно в тази комбинация между петък, който трябва да е най-щастливият ден от седмицата, и 13, което трябва да е едно късметлийско число, защото е нечетно – като 3 и 7, например. Помраченото щастие на хубавия ден го е превърнало в легенда.

Единственият начин всички ние да преборим лошото е, както казват в много приказки, като го забравим. Забравете, че е дата петък 13 и просто си изживейте деня като един обикновен – с малките делнични спънки и радости ден и сами ще осъзнаете, че той не е с нищо по-различен от другите.

Другият вариант е да си наложите да забелязвате късметлийските неща, които ви се случват, вместо да мислите за лошите.

Помнете, че всичко е във вашата глава. Датата изобщо не е толкова зловеща, защото ако масово ни се случваха беди, най-вероятно на този ден ще са некъсметли всички работници, ученици, студенти, които ще повлекат фирми, институции и икономиките на различните страни ще започват да се сриват и ще ни връхлита периодично световен хаос... Затова този ден би бил обявен като световен почивен ден, не мислите ли? А той не е! Значи всичко е наред... ;)

Честит петък!