Мечтите за лятото на Бойко Дражев

Най-после дойде и хубавото време, навън вече е топло, птичките пеят песнички, хората се разхождат полу-голи е на това му викам „пролетна идилия“. Въпреки, че лятото все още не е дошло всеки човек се е настроил положително в очакване на кулминацията през следващите месеци. Последните седмици времето беше много гадно, всеки ден вали, мрачно, някои дни даже и студено, но не се отчайвайте, чака ни само хубаво време оттук нататък. Макар, че и на мен ми писна вече от тези валежи и всеки ден ми разваля настроението този дъжд, не го взимам много навътре, просто май месец съм го писал дъждовен. Иначе измежду дните с лошо време, с моите приятели „откраднахме“ някои друга вечер, в която се събрахме на по биричка и гледахме я някои мач, я волейбол или просто да си побъбрим и по-спорим ей така по-мъжки. Както се знае ние мъжете сме най-добри в споровете за футбол, жени и коли – там нямаме равни, само стой и гледай сеир. Трябва да Ви кажа че тези вечеринки ме зареждат с много положителна енергия и с нетърпение чакам времето когато Бойко Дражев отива на море. Разбира се, че ще ходя Вие какво си помислихте ? Не пропускам тези невероятни моменти прекарани с любими хора и ако ме питате къде ще ходя, отговора ми е – „на българското Черноморие разбира се“ , къде другаде. Аз съм от тези, които си обичат българските прелести и курорти, не обичам да експериментирам с непознати места. Чао за сега от мен, до нови срещи.

Освобождението на България

Преди близо две седмици отмина Националния ни празник З март поредния повод за нашата неизменна гордост, че сме българи. С какво ли ние всички българи (Бойко Дражев е само един от тях) свързваме този празник на свобдата .Всеки един от нас ще даде разбира се различно мнение, оценка или становище. Но все пак на този празник ние трябва да си даваме ясна сметка за това какво, къде и кога нашите войски и тяхните ръководители са водели неистови и стоически борби с които ние сега трябва де се гордеем. Именно с това ние трябва да продължим да се борим за всяко едно наше дихание с една единствена цел да продължим това което те са започнали преди повече от 134 години. Нека бъдем тяхни върли последователи в стремежа си към българската държавност, към отстояване на нашата българска идентичност. Защото всяка година на тази дата ние си спомняме с огромна почит, че се подписал Санстефанския мирен договор. На такива дати ми се иска да кажа на нашите „мили и родни депутати” нека ежедневно четат и прилагат надписа които е поставен над тази държавна институция в която те „творят безделието си” „Съединението прави силата”. Нека често освен към този надпис се обръщат и към този на Цар Освободител които се намира в близост срещу „техния втори роден дом” Народното събрание. Нека си припомнят не само на такива поводи за празници кой, кога, къде и как ни е дал тази заветна и златна за всеки един от нас свобода. И нека най-после ни накарат да се чувстваме европейци.

от Бойко Дражев

Време за нас самите

На всеки ни е ясно, че всяка работа и всяко семейство безспорно са много важни, но не бива ли поне понякога да забравим за тях и да обърнем поглед към самите себе си. Аз - Бойко Дражев лично много трудно намирам време за това имайки предвид забързания и натоварен ритъм на живот. Но все пак е редно и нормално да се намира макар и трудно, време за самия себе си. Ще си го нарека време за Бойко Дражев. :) Много от нас, страшно много посвещават на работата си буквално всяка минута и забравят за собствените си нужди. Имам една пирятелка която ми описва как преминават почивните й дни. Приготвяне на закуска за семейството, ходене на езда с децата, на тренировки по футбол, на уроци по английски и накрая на кино - все с децата. В края на уж „почивния” си ден  тя ми разказва в един много късен телефонен разговор, че се чувствала като разбита и изтощена. Някои ще си кажат, че е доста егоистично да се отдаваме на удоволствия,  докато работата и децата и семейството ни се нуждаят от нас. Но както е казано в изпитаната ни стара народната  поговорка „Прекалено светец и богу не драг”. Искам да поясня, че прекалената ни отдаденост към работата и семейството както може да бъде ползотворна, така може да бъде и пагубна за всички около нас. Всеки един от нас се нуждае от отдушник за напреженитео и от малко време за себе си  с цел да се поглези. Било то дори и само една гореща вана. Или пък време да се поразходи сред природата, или да послуша музика.

Боевата инстанция –„Аз”

Нейната главна и основна задача е да отбранява и защитава. Тя не разчита на никакви илюзии. Сякаш задължителната граница между душевното и психичното, на която изключително много разчита всеки един от нас и най- вече гениален  изследовател на българския характер Елин Пелин. На скоро Бойко Дражев попадна на неговия емблематичен разказ за Андрешко. В него фантазиите на тракиеца или добруджанеца са един изграден екран от психическа действителност, радикално отделящ субекта от света - тук е заменен от някакво странно, но много натрапващо се усещане за самодисциплина, самоувереност, чувствителност и решителност. Според мен някакво табу тегне над скритатата култура на Андрешко - някаква „забрана” за словоохотливо, „по- отворено” общуване с чужденеца-съдия, прекрачил границата на родното село. Като жителите на много древен екзотичен град , подсъзнателно му ражда езическо правило, според което всеки чужденец е източник на зараза, на болест, на тъмно изкуство, затова естествен и законосъобразен е страхът от него. И още нещо по-естествено и законосъобразно е и стремежът този страх да се превърне в огромна предпазливост, била тя пасивна или атакуваща. Бойко Дражев често си задава въпроса: защо ние не приемаме чужденците и дали нас българите в чужбина ни приемат ? Защо някой път се сърдим на чужденците, та нали ние не ги приемеме тук като нормални хора, а как те там да ни приемат като свои ? Нека върху това да се замисмим, защо толкова се отбраняваме за новото което те могат да ни донесат, разбира се в най-добрата насока и  път на развитие. Та нали е казано ”Бог ни даде едно място за живеене –този свят“. Тогава от къде идва голямото неравенство в живота? От алчността  и високомерието ли ?

Защо българския народ става все повече циничен ?

Първо да уточним спрямо етимологията на думата що е това циник. Моето лично обяснение е, че това е лице  което с разни думи или някакви действия  грубо нарушава общоприетите правила за морал и благоприличие или накратко безсрамник. Някъде дали в книгата или в пространството на интернета бях чел, че този род поведение на „Циникът те посреща някъде между десетия кръг на ада". Казват, че великият Оскар Уайлд - той е британски драматург, писател и поет, хвърлен в затвора заради хомосексуалното си поведение бил циник. Просто защото не се вмествал в нормите на тогавашното общество. Но кой ще каже дали има норма за срам?  Живеем в сложно и трудно време. Та дори в ерата на демокрацията и вятъра на промяната ни донесе новината, че синът на тогавашната културна министърка Елка Константинова, която силно ме впечатли с нейната огромна честност и доброта е издавал порно списание. И не само „Психо”, „Ерос”, „Аз и ти”. Имам и още един спомен в ония смутни уж демократични времена, че даже показваха един хубав крак с чоропагащник ако не се лъжа на „Голдън Мери”. На база всичко по горе писаното си задавам въпроса какво е срам и кой тогава е циник ? Според мен срама има само този, който счита, че неговата  постъпка е укорна за всички останали. Това е негово преживяване и негово наказание. Той получава депресията, а не ония, които скандализира. И така е не само у нас.

Бойко Дражев: Възрастният е мъдрец

Гледах по телевизията един документален филм за възрастните хора в Африка. Останах учуден как точно там се радват на всеобщо уважение и огромна почит.  Към тях се отправят непрекъснати молби за съвети преди вземане на важни за живота им решения. От тях те искат винаги мнение по даден проблем. Бойко Дражев забеляза, че винаги се вслушват в тях, защото мнението им надделява. Там за тях да си старец означава да си „висш мъдрец”. У нас ние европейците май все още незнаем как да наричаме и да се „възползваме” от старите хора. Едва ли не ги делим на групи хора от тази златна и заветна трета възраст, която едва ли ние ще достигнем в тия времена на стрес и напрежение. С това делене ние им показваме, че те нямат място сред нас, заради тежестта на годините и постепенно се откъсват дори и от семействата им. Потресаващи са репортажите по всички масмедии за бездомните, старите немощни хора, изоставени в домовете си без помощ и средства по време на студа. Някъде бях чел за родината на Наполеон – Франция. Били създадени и същестували все още агенции, които по време на заслуженият отдих на хората от трета възраст се създавали ангажименти от много лек характер. С цел запълване на времето им и най-вече допълнителни финансови средства. Защо не и в България да не се организират такива агенции със следните ангажименти: да пазят и поддържат апартаменти, да се грижат за животните и растенията и т.н. И се питам защо не им помогнем по този начин ?

Вечното се оказва толкова просто

Навсякъде се разправят най-невероятни басни и различни пораждащи от фантазията и объркващи всячески хората за това така наречено вечно и лесно. Ние хората си мисля аз Бойко Дражев, изобщо не можем да допуснем колко са прости някои неща. Очакваме да изпитваме нещата „вън от себе си”, действието на магически сили и стигаме само до далечното за чудната възвишеност на един надхвърляш всяка представа свърхземен свят. Вярвам, че ако искам наистина да разбера и узная нещо, ще трябва да внимавам за едва доловимите знаци, възприемани дълбоко вътре в мен. Този наш свят на доловимите знаци е толкова близък , колкото и светът на външните неща. Той няма никога да ни покаже за себе си, ако не възпитаваме своето чувство да усещаме ефирния флуид, който е неговата същност и неговото дихание. Разбира се има наистина и още нещо, което би могло да приживеем далеч по-ясно, но то ще остане вечно пред дверите на това преживяване, ако не се вслушаме в първите, най- леки трепети на своето сърце. Именно тях можем да почувстваме на всяко място и във всяко душевно състояние, стига само да бъдем истински внимателни. В най- дълбока скръб, както и в най-светла радост могат да се преживяват, сред най-големия наш външен копнеж и вътрешен кипеж, както и в най- дълбоката тишина на едното уединение. Можем да го усетим на брега на разбунтуваното море, както и по високите планински върхове, в полето и в гората, както и в затворената стаичка - ето това са вечно и прости усещания за Бойко Дражев.