Казват, че най-добрия опит човек придобива от живота, от хората, от грешките, които прави и поуките, които си извежда. Това е много вярно. Все пак личният сблъсък е най-успешният учител. Но какво ще кажете за книгите?Колко от вас мислят, че литературата може да ни помогне? Мнозина, сигурен съм - не. Това ще са главно хора, които не четат или които са негативно настроени срещу жанр, наречен приложна психология.
Самият аз съм малко против някои от публикуваните книги, но мисля, че като човек, който е прочел доста, имам някаква хигиена на четене и бих могъл да разделя онези, които говорят за космическа и вселенска връзка, от други, които действително са написани от психолози и говорят с научна точност, примери и обяснения защо нещата около нас са такива, каквито са.
Днес ще обособя размислите си в две насоки. Първата е за големите художествени романи. Такива като "Клетниците", "Мадам Бовари", "Война и мир" и много други известни произведения, независимо в какъв жанр са. Ако искате дори вземете "Игра на тронове" или "Лявата ръка на мрака". Подобни книги разкриват редица образи с богати психологически портрети, разгръщат се в тяхната всеобхватност, представят се сложни диалози и картини на действия, от които човек може много да се поучи.
Втората насока са представителите на приложната психология, които разглеждат психотипове, които ни показват модел на приемане на живота, на света. Такива, които говорят за човешките архетипове, характеропатията и обясняват действията на човек, като резултат от историческа, географска, социална еволюция. Смятам, че те са полезни, за да започнем да мислим за човека отсреща от неговия ъгъл, да сме по-наблюдателни, да приемаме нещата трезво, а не да се хвърляме в мечти, да си повтаряме мантри и да се опитваме да сме положителни, когато ни е толкова тъжно, тежко и нищо не ни върви. Споменавам последните няколко неща (мечти, мантри, положителна настройка), тъй като това са част от неща, на които се опитват да ни приучат много книги. Добре, но съгласете се, че когато човек е преживял най-различни нещастия и когато е нагнетен и отчаян, не се нуждае да му се показва как да мисли положително, а от четиво, което да насочи вниманието му към източника на болката му и да обясни причините за случилото се. Когато човекът разбере сам за себе си и приеме нещата с една научна философия, той ще започне постепенно да се отърсва от лошите си мисли и ще е готов да поеме напред. Едва след това ще се настрои на добрата мисловна вълна и ще влезе в нормалния си житейски ритъм.
