Страхотен ден

Днес беше един страхотен ден за мен. Хората казват, че денят си личи по сутринта. Абе за мен не беше точно така, но айде може да се каже, че се вписвам в тази поговорка. Сега може би си помислихте, че ми се е случило нещо кой знае какво. Всъщност не! Страхотният ми ден беше най-обикновен ден от седмицата, който реших че няма да правя нещо планувано, а ще се оставя по течението и каквото стане.

До тук добре. Събудих се и си взех освежаващ душ, след което стандартната доза кафе, разбира се. След тези задължителни процедури, които са неизменна част от началото на всеки мой ден, реших да се поразходя, тъй като слънцето вече се бе усмихнало. Излязох и прекарах страхотен ден с много приятели, които за наш общ късмет се бяха върнали от къде ли не, тук в родния им край. Не се бяхме виждали от години, години и след минутно взиране едни в други се запрегръщахме и решихме да се поразходим. Не след дълго, ожадняхме от разходките и се установихме в близко заведение. Приказвахме до свечеряване и неможехме да се разделим. Уговорихме се да се видим за по едно питие в близките дни и с нетърпение чакам срещата. Не съм очаквал, че може да се радвам толкова много на среща с другари от детството, но като се видяхме и сякаш бяхме малки деца, които са пред поредната еуфория от започваща детска игра.

Какво е полезно да знаем за бенките

Здравейте уважаеми читатели. Реших да споделя информация относно бенките, тъй като е желателно да обръщаме внимание на тези петна по кожата. Бенката е вродено или придобито доброкачествено пигментно петно на кожата. То се дължи на увеличения брой меланоцити в базалния слой на епидермиса.

Световното правило A, B, C, D, E, ни подсказва какво трябва да се гледа в бенката. Да започнем с „А” – асиметрия. Бенките, в най-разпространения си вид са кръгли, но меланомите (ракови образувания) са с неправилна форма. Следва „В” – граница. Бенките имат добре очертан контур, при меланомите няма ясно очертани граници и контурът е назъбен. По ред в правилото следва „С” - цвят. Бенките притежават хомогенен цвят – от светло до тъмнокафяв. Следва „D”, което означава диаметър. По малко от 6 мм е всяка бенка, меланомите са по-големи. И последното е „Е”, което означава надигане, уголемяване. Искам да добавя тук, че ако някой от Вас е има случай на прокървяване или уголемяване на бенка е задължително да се обърне към онкодерматолог.  При бременност е възможно бенките да се изместят, тъй като те се влияят от хормоналните промени. Важно е да знаете, че не е в компетенциите на всеки доктор да премахва бенки. Те се премахват чрез оперативната намеса на специалист. През горещите летни дни, не подлагайте бенките си на пряка слънчева светлина за дълго време. Използвайте слънцезащитен спрей или крем с фактор отговарящ на нуждите Ви. Надяваме се информацията да Ви е била интересна и от полза.

ЗА народната медицина

Малко съм настинал, но като знам какви купони ме чакат с приятели, които не съм виждал отдавна, как да се натъпча с антибиотици ? Е няма как да стане. Аз се пооправям де, но интересното е с какво ? Днес, тъкмо да посегна към капките за хрема и някой и друг антибиотик, поглеждам на кухненската маса има една главица чесънче, та се замислих дали няма да ми се отрази добре да употребя малко. На дъха ми няма да се отрази добре, със сигурност, но се надявах на организма да помогне. Та награбих аз чесъна и си хапвам, хапвам, че и след него обърнах и няколко лъжици мед.  След тези си действия, легнах да си почивам и не след дълго съм се отпуснал и задрямал. Събуждам се и се чувствам някак си леко, хремата почти не се обажда, не ми е отпаднало, а бе с две думи имам сили да изляза и да изпия един чай с приятели. Приготвяйки се за излизане се замислих на какво се дължи бързото подобряване на здравословното ми състояние ? Няма на какво да е, освен на чесъна в комбинация с меда. Убеден съм, че тези два продукта подпомогнаха за стабилизиране на организма. „ЗА” продуктите на природата и против антибиотиците - тази случка ме мотивира още повече да огранича приемането на медикаменти, а при възможност да ползвам продукти от народната медицина. Съветвам Ви да последвате примера ми и няма да сбъркате.

"Забравените" приятели

Днес, докато се разхождах по улицата се замислих за нещо, което рядко се случва. Сетих се за някои приятели, много, много близки. После се сетих, че отдавна не съм ги чувал. Година, две-три. И се зачудих - защо ли пък съм такъв? Колкото и време да минава, не се обаждам, обичам само личния контакт, но хората си остават точно толкова близки, колкото са ми били и преди. Стига ми да знам, че са добре - дали от някъде съм чул или съм им воайорствал из Фейсбука, няма значение.

Има обаче един друг проблем - тези хора ми се обиждат, те вече не ме чувстват по същия начин както аз тях, мислят си, че съм ги забравил... И така тази иначе толкова удобна за мен политика към приятелите, които се намират по-далечко, всъщност има лош ефект...

И така, изглежда ще трябва да се променя, колкото и неприятно да ми е да разговарям по телефони, скайпове, чатове и т.н.

Промени в общественото мнение

Бойко Дражев наблюдава огромна промяна върху общественото мнение. То много се е променило в последните съзнателни и не до там преходни години на обновяване и развитие на нашата гражданска позиция. Преди време в недалечното минало се казваше: „Детето се нуждае от майка си”, а сега фразата звучи доста по променено и съвсем актуално: „Децата се нуждаят от родителите си на всяка цена.” Примерно децата, за които се грижи бащата, докато майката ходи на работа, не са ощетени в развитието си в сравнение с онези, чиито родители следват отколешните ни традиции. В днешно време има много начини за решаване на проблема: може единият родител, който и да е, да е основният източник на доходи, докато другият изцяло се грижи за децата или пък работи на половин работен ден, може двамата да работят на пълен работен ден, а може и двамата да работят на смени. Според мен нашето обществено мнение приема всички изброени по горе варианти на семейното планиране. Има се предвид, че щом живеят заедно, трябва да ами баланс в разпределението на задълженията. Не е здравословно, нито пък умно само единият да се грижи за децата, защото те са общото им благо. Редно е, а и най-добре за самите деца да виждат и двамата си родители и най- вече да усещат, че между тях цари разбирателство. Защото е много стара и вярна следната максима, че родителството е форма на партньорство и щом се работи заедно, трябва да се участва наравно и в двете направления – емоционално и финансово. Това според Бойко Дражев изисква организацията и планирането.

Бойко Дражев и морските деликатеси

Напоследък в кухнята на Бойко Дражев все по-често навлизат „златните“ морски деликатеси. В менюто на много хора все по-често се използват ястия приготвени от калмари, миди, скариди и т.н. Всички морски продукти могат да разнообразят нашето меню и да подобрят нашето хранене. Примерно едно рибно меню има големи предимства, то е по-здравословно от месното, което преобладава в доста голяма доза. Убеден съм, че тези които по- често се хранят с риба, живеят по-дълго, боледуват по-малко и са избавени от доста старчески недъзи. По съдържание на белтъчини морските продукти се доближават до не тлъстите сортове телешко и говеждо месо. Примерно скаридите и мидите и много други безгръбначни съдържат незаменими аминокиселини, витамини от групата В, С и витамин Д. Особено богато на минерални вещества, в това число е йод и дивото зеле. То има голяма хранителна ценност и като белтъчен продукт и като витаминоносител. Намира успешно приложение за профилактика на склерозата и гушата. Препоръчително е да се консумира сурово, сушено и консервирано. Много вкусна и лесна за приготвяне е салатата от консервирано диво зеле (една кутия зеле, две твърдо сварени яйца и една глава лук). То благоприятства върху организма при нарушаване на мастната обмяна, при артериосклерозата, захарния диабет. Има много хора, които не харесват вкуса на морските деликатеси, но те са по-здравословни и имат специфични вкусове, които са характерни само за тях. Поздрави и приятен ден от Бойко Дражев! 

Мечтите за лятото на Бойко Дражев

Най-после дойде и хубавото време, навън вече е топло, птичките пеят песнички, хората се разхождат полу-голи е на това му викам „пролетна идилия“. Въпреки, че лятото все още не е дошло всеки човек се е настроил положително в очакване на кулминацията през следващите месеци. Последните седмици времето беше много гадно, всеки ден вали, мрачно, някои дни даже и студено, но не се отчайвайте, чака ни само хубаво време оттук нататък. Макар, че и на мен ми писна вече от тези валежи и всеки ден ми разваля настроението този дъжд, не го взимам много навътре, просто май месец съм го писал дъждовен. Иначе измежду дните с лошо време, с моите приятели „откраднахме“ някои друга вечер, в която се събрахме на по биричка и гледахме я някои мач, я волейбол или просто да си побъбрим и по-спорим ей така по-мъжки. Както се знае ние мъжете сме най-добри в споровете за футбол, жени и коли – там нямаме равни, само стой и гледай сеир. Трябва да Ви кажа че тези вечеринки ме зареждат с много положителна енергия и с нетърпение чакам времето когато Бойко Дражев отива на море. Разбира се, че ще ходя Вие какво си помислихте ? Не пропускам тези невероятни моменти прекарани с любими хора и ако ме питате къде ще ходя, отговора ми е – „на българското Черноморие разбира се“ , къде другаде. Аз съм от тези, които си обичат българските прелести и курорти, не обичам да експериментирам с непознати места. Чао за сега от мен, до нови срещи.

Освобождението на България

Преди близо две седмици отмина Националния ни празник З март поредния повод за нашата неизменна гордост, че сме българи. С какво ли ние всички българи (Бойко Дражев е само един от тях) свързваме този празник на свобдата .Всеки един от нас ще даде разбира се различно мнение, оценка или становище. Но все пак на този празник ние трябва да си даваме ясна сметка за това какво, къде и кога нашите войски и тяхните ръководители са водели неистови и стоически борби с които ние сега трябва де се гордеем. Именно с това ние трябва да продължим да се борим за всяко едно наше дихание с една единствена цел да продължим това което те са започнали преди повече от 134 години. Нека бъдем тяхни върли последователи в стремежа си към българската държавност, към отстояване на нашата българска идентичност. Защото всяка година на тази дата ние си спомняме с огромна почит, че се подписал Санстефанския мирен договор. На такива дати ми се иска да кажа на нашите „мили и родни депутати” нека ежедневно четат и прилагат надписа които е поставен над тази държавна институция в която те „творят безделието си” „Съединението прави силата”. Нека често освен към този надпис се обръщат и към този на Цар Освободител които се намира в близост срещу „техния втори роден дом” Народното събрание. Нека си припомнят не само на такива поводи за празници кой, кога, къде и как ни е дал тази заветна и златна за всеки един от нас свобода. И нека най-после ни накарат да се чувстваме европейци.

от Бойко Дражев

Време за нас самите

На всеки ни е ясно, че всяка работа и всяко семейство безспорно са много важни, но не бива ли поне понякога да забравим за тях и да обърнем поглед към самите себе си. Аз - Бойко Дражев лично много трудно намирам време за това имайки предвид забързания и натоварен ритъм на живот. Но все пак е редно и нормално да се намира макар и трудно, време за самия себе си. Ще си го нарека време за Бойко Дражев. :) Много от нас, страшно много посвещават на работата си буквално всяка минута и забравят за собствените си нужди. Имам една пирятелка която ми описва как преминават почивните й дни. Приготвяне на закуска за семейството, ходене на езда с децата, на тренировки по футбол, на уроци по английски и накрая на кино - все с децата. В края на уж „почивния” си ден  тя ми разказва в един много късен телефонен разговор, че се чувствала като разбита и изтощена. Някои ще си кажат, че е доста егоистично да се отдаваме на удоволствия,  докато работата и децата и семейството ни се нуждаят от нас. Но както е казано в изпитаната ни стара народната  поговорка „Прекалено светец и богу не драг”. Искам да поясня, че прекалената ни отдаденост към работата и семейството както може да бъде ползотворна, така може да бъде и пагубна за всички около нас. Всеки един от нас се нуждае от отдушник за напреженитео и от малко време за себе си  с цел да се поглези. Било то дори и само една гореща вана. Или пък време да се поразходи сред природата, или да послуша музика.

Боевата инстанция –„Аз”

Нейната главна и основна задача е да отбранява и защитава. Тя не разчита на никакви илюзии. Сякаш задължителната граница между душевното и психичното, на която изключително много разчита всеки един от нас и най- вече гениален  изследовател на българския характер Елин Пелин. На скоро Бойко Дражев попадна на неговия емблематичен разказ за Андрешко. В него фантазиите на тракиеца или добруджанеца са един изграден екран от психическа действителност, радикално отделящ субекта от света - тук е заменен от някакво странно, но много натрапващо се усещане за самодисциплина, самоувереност, чувствителност и решителност. Според мен някакво табу тегне над скритатата култура на Андрешко - някаква „забрана” за словоохотливо, „по- отворено” общуване с чужденеца-съдия, прекрачил границата на родното село. Като жителите на много древен екзотичен град , подсъзнателно му ражда езическо правило, според което всеки чужденец е източник на зараза, на болест, на тъмно изкуство, затова естествен и законосъобразен е страхът от него. И още нещо по-естествено и законосъобразно е и стремежът този страх да се превърне в огромна предпазливост, била тя пасивна или атакуваща. Бойко Дражев често си задава въпроса: защо ние не приемаме чужденците и дали нас българите в чужбина ни приемат ? Защо някой път се сърдим на чужденците, та нали ние не ги приемеме тук като нормални хора, а как те там да ни приемат като свои ? Нека върху това да се замисмим, защо толкова се отбраняваме за новото което те могат да ни донесат, разбира се в най-добрата насока и  път на развитие. Та нали е казано ”Бог ни даде едно място за живеене –този свят“. Тогава от къде идва голямото неравенство в живота? От алчността  и високомерието ли ?

Защо българския народ става все повече циничен ?

Първо да уточним спрямо етимологията на думата що е това циник. Моето лично обяснение е, че това е лице  което с разни думи или някакви действия  грубо нарушава общоприетите правила за морал и благоприличие или накратко безсрамник. Някъде дали в книгата или в пространството на интернета бях чел, че този род поведение на „Циникът те посреща някъде между десетия кръг на ада". Казват, че великият Оскар Уайлд - той е британски драматург, писател и поет, хвърлен в затвора заради хомосексуалното си поведение бил циник. Просто защото не се вмествал в нормите на тогавашното общество. Но кой ще каже дали има норма за срам?  Живеем в сложно и трудно време. Та дори в ерата на демокрацията и вятъра на промяната ни донесе новината, че синът на тогавашната културна министърка Елка Константинова, която силно ме впечатли с нейната огромна честност и доброта е издавал порно списание. И не само „Психо”, „Ерос”, „Аз и ти”. Имам и още един спомен в ония смутни уж демократични времена, че даже показваха един хубав крак с чоропагащник ако не се лъжа на „Голдън Мери”. На база всичко по горе писаното си задавам въпроса какво е срам и кой тогава е циник ? Според мен срама има само този, който счита, че неговата  постъпка е укорна за всички останали. Това е негово преживяване и негово наказание. Той получава депресията, а не ония, които скандализира. И така е не само у нас.

Бойко Дражев: Възрастният е мъдрец

Гледах по телевизията един документален филм за възрастните хора в Африка. Останах учуден как точно там се радват на всеобщо уважение и огромна почит.  Към тях се отправят непрекъснати молби за съвети преди вземане на важни за живота им решения. От тях те искат винаги мнение по даден проблем. Бойко Дражев забеляза, че винаги се вслушват в тях, защото мнението им надделява. Там за тях да си старец означава да си „висш мъдрец”. У нас ние европейците май все още незнаем как да наричаме и да се „възползваме” от старите хора. Едва ли не ги делим на групи хора от тази златна и заветна трета възраст, която едва ли ние ще достигнем в тия времена на стрес и напрежение. С това делене ние им показваме, че те нямат място сред нас, заради тежестта на годините и постепенно се откъсват дори и от семействата им. Потресаващи са репортажите по всички масмедии за бездомните, старите немощни хора, изоставени в домовете си без помощ и средства по време на студа. Някъде бях чел за родината на Наполеон – Франция. Били създадени и същестували все още агенции, които по време на заслуженият отдих на хората от трета възраст се създавали ангажименти от много лек характер. С цел запълване на времето им и най-вече допълнителни финансови средства. Защо не и в България да не се организират такива агенции със следните ангажименти: да пазят и поддържат апартаменти, да се грижат за животните и растенията и т.н. И се питам защо не им помогнем по този начин ?

Вечното се оказва толкова просто

Навсякъде се разправят най-невероятни басни и различни пораждащи от фантазията и объркващи всячески хората за това така наречено вечно и лесно. Ние хората си мисля аз Бойко Дражев, изобщо не можем да допуснем колко са прости някои неща. Очакваме да изпитваме нещата „вън от себе си”, действието на магически сили и стигаме само до далечното за чудната възвишеност на един надхвърляш всяка представа свърхземен свят. Вярвам, че ако искам наистина да разбера и узная нещо, ще трябва да внимавам за едва доловимите знаци, възприемани дълбоко вътре в мен. Този наш свят на доловимите знаци е толкова близък , колкото и светът на външните неща. Той няма никога да ни покаже за себе си, ако не възпитаваме своето чувство да усещаме ефирния флуид, който е неговата същност и неговото дихание. Разбира се има наистина и още нещо, което би могло да приживеем далеч по-ясно, но то ще остане вечно пред дверите на това преживяване, ако не се вслушаме в първите, най- леки трепети на своето сърце. Именно тях можем да почувстваме на всяко място и във всяко душевно състояние, стига само да бъдем истински внимателни. В най- дълбока скръб, както и в най-светла радост могат да се преживяват, сред най-големия наш външен копнеж и вътрешен кипеж, както и в най- дълбоката тишина на едното уединение. Можем да го усетим на брега на разбунтуваното море, както и по високите планински върхове, в полето и в гората, както и в затворената стаичка - ето това са вечно и прости усещания за Бойко Дражев.

Силният винаги стои

От  преди и за напред винаги е имало и ще има силни. Силният се откроява на фона където се намира слабия. Понякога слабият отведнъж става силен, когато силният си отиде или когато настъпи нов полъх. Сега аз Бойко Дражев се сещам за един много пресен пример от моето обкръжение. Сътресения в браковете - силният си отива и слабата си избира нов съпруг, спрямо когото тя става силна. Дали това не е компесанторен механизъм. В обществото нещата се отрояват иначе и по–ясно на места: на всеки силен му идва слабият ден,  когато го свалят или когато си отива от земния живот. Убеждаваме се, че малцина силни са си отишли, докато са били силни. Така е и в театъра на живота, винаги трябва да си готов и да знаеш кога да слезнеш. Но уви силният не всякога побеждава, нещо повече - не всякога лесно напада. Силата се появава дори тогава, когато си до стената. На скоро прочетох едно писмо до бащата на Лев Толстой. Синът му пише, че „човекът трябва достойно да умре”.  Но в това достойнство може да се крие и театър, човек трябва да уважава хората, да играе театър макар и когато онази с косата е дошла. Според мен целият живот е един театър и наистина е достойно, красиво и силно да изиграеш ролята на живота си. Най- вече сам, без грим и украса, но със сила, стил и характер. Това означава, че всеки трябва да бъде силен според своите въможности.

Автор: Бойко Дражев

Хартията, без която не можем

Непрекъснато пиша, творя и късам, защо ли се замислям ? Вярно ли е това твърдение, че сред критериите за икономическо благоденствие на всяка една европейска страна е да се оползотворяват остатъците от хартията ? За мен Бойко Дражев това е гаранция за екологична култура на нашето население, което в нашето време е доста важен показател. Мисля си , че това с особена сила е валидно за държава като нашата, чиято природа с чиста съвест  можем да кажем, че е красива. Тя в никакъв случай не е щедра и едва ли би търпяла да се отнасяме разсипнически с нейните благодатни ресурси. Не можем да кажем, че чиста. Нима сме достигнали пределът на нашата мърлявост и нехайност ? Показателни са ежедневните репортажи по всички телевизии. Аз често се разхождам из природното ни богатство и също съм очевидец на тази наша, бих казал дори системна човешка безотговорност. В България  преди време горите са населили поне 30 на сто от цялата ни територия. Дори и да приемем, че съобразно с площта ни, това е нормално, не можем да си позволим този скъп огромен лукс - да допуснем тези площи да намаляват ежедневно. Ако не се научим да използваме до край възможностите на вторичната преработка на хартията, тежко ни и на нас и на тази златна и зелена гора, без която ние не можем. Ние сме длъжници пред гората и пред нашата вековна природа, дори и пред икономиката.

Искрено Ваш, Бойко Дражев

Зрелостта на едно общество

Ежедневно гледам телевизия и просто съм покрусен от поведението на сегашните ученици в училище и извън него. Далеч съм от мисълта да играя адвокат на който и да е учител не ги защитавам, но тия случки напоследък в нашето образование са простими. Пиша това, защото поне един от нас е бил свидетел на някакво унижение от  страна на учителите. Това е доста дразнещо и аз искам да апелирам към отговорните институции да обръщат много по-често внимание по проблемите на образованието. Смятам, че те винаги трябва да стоят на вниманието на правителство и парламента, да се приемат доста адекватни и приложими закони, решения и документи за тяхното правилно приложение с цел развитие и усъвършенстване. Според мен за зрелостта на едно общество се съди по отношение му към образованието, към възпитанието и обучението на младото поколение, към учителя. Без образование не може да се развива нито едно общество, нито една личност, а без възпитанието не може да се говори за човешко развитие изобщо. Като цяло нашето „болно“  общество трябва да осъзнае, че училището се намира в огромна криза - икономическа и нравствена. За мен са опасни и двете. Мисля си, че час по скоро  ние като едно гражданско общество (ако изобщо можем да се наречем така) трябва да осъзнаем това, в противен случай в бъдеще ще загубим изключително много и ще продължаваме да изоставаме доста в духовното си развитие.

Чувство за хумор е........????

Понеже обичам да се шегувам с хората, смятам че от време навреме ми се връща с някоя конфузна и дори смешна ситуация. Какво всъщност е хумора ? Това е умение, при което човек трябва да приема нещата от веселата страна. Дори и самия той да е попаднал в смешна за околоните среда, не трябва да се ядосва и да го приема като обида към самия него, а да се смее заедно с тях. В забързаното ни ежедневие сме подложени на риск от точно такива ситуации.Сигурно на повечето от Вас поне веднъж се е случвало да обърка колата пред която трябва да чака за да се отключи вратата и когато го осъзнае се чувства неловко, особено ако в обърканата кола има човек. Друга неприятна и конфузна ситуация и същевременно съвсем естествена, предвид условията е когато се подхлъзнем на замръзналата земя, покрита с тънък слой лед посред зима. Естествено, че за падналия човек е много неприятно най-вече, защото се притеснява от околните които го гледат и се подхилкват под мустак, но вместо да се ядосваме в такава ситуация, трябва да го приемем с надсмешка, стига да не сме пострадали по-сериозно.  Така, че чувството за хумор драги читатели идва когато не приемаме нещата толкова на сериозно и от трагичното може да направим комично.

С пожелания за повече качествен хумор,
Бойко Дражев

Пушене или здраве изберете сами!

Широкото разпространение на пушенето, приобщаването към този вреден навик на почти всички ни, болестите, които то причинява, вредата от  пасивното пушене - всичко това показва , че пушенето е сериозен медико-социален проблем. Особено през отминаващата година за него се заговори доста ясно и категорично с  решението на МС за забраната да се пуши в заведенията. Според мен Бойко Дражев тази мярка бе доста отлагана и вече е време да се приложи с цялата си строгост и контрол по изпълнението. Защото ако това отлагане продължи, ние ще усещаме все по-често резултатите от това забяване. Примерно един факт за жените е, че на средна възраст биха могли да запазят зъбите си много по–добре , ако избягваха пушенето на млади години. Другото нещо, на което оказва влияние цигарения дим е кожата и да не забравяме, че всяка млада жена може да бъде майка след време и да носи в корема си нов живот, на който не бива да се вреди чрез цигарения дим. Аз Бойко Дражев предлагам във всяко училище да се изготвят, одобрят и въведат училищни програми за развиване на „социална резистентност” към пушенето и другите вредни навици сред подрастващите. Защото способността да се устоява на изкушението трябва да се възпитава от рано.