Най-странните предизборни кампании

Тази година мнозина кметове и техните ПР екипи (ако изобщо има такива) решиха да заложат на нестандартните подходи към рекламиране на личностите им. И докато на Запад цяла наука за изграждане на имидж следва етикет в политическото общуване и налага правила за облеклото, стойката и дори формата на снимките за събития и кампании, то ние тук правим революция в дългогодишната етическа история.

Родните кандидати заложиха на много екстравагантни постери, чиято цел е не да ни разсмеят (Така ли???), а да ни накарат да дадем гласа си за тях (Това не го очаквах!!). И ако българинът до този момент бе шокиран от политически наглости и нагласени пози, то тази година сякаш всички са се наговорили да се опитат да бъдат възможно най-естествени... до степен на комичност, която ни въвлича обаче в своеобразна трагедия.

Ето за какво ви говоря: едни кандидати се появяват в стил Карибски пирати, други залагат на носии и позлати, трети са с прически най-чудати.

Но не съм Омир и римата не ми се отдава много, много. А прозата в мен в момента немее пред подобни ексцентричности. Плакатите сами говорят за себе си, а лошото е, че са само част от многобройните, които видях, но ще трябва да се задоволите с тези двата, защото не искам да пълня блога си с ликове на общински кандидати.

Вдъхновени от такива хумористични агитационни постери обаче, се оказаха мнозина креативни графични дизайнери. Така се появиха на белия предизборен свят побългарени плакати с американски герои, които те "подканят" да гласуваш по най-абсурдния начин. Примерът е достатъчно красноречив. В избрания от мен истински плакат Уолтър Уайт от сериала "В обувките на Сатаната" (Breaking Bad) ти обещава такива едни благинки, ако му помогнеш да развие дейността си в твоето населено място. Иронията е видима за всеки.

Смешното постепенно става на тъжно, защото като погледнеш нещата отгоре, истината, илюстрирана в хумор, е толкова плашеща, че ти иде да зарежеш всикчо и да избягаш. Страшното е, че мнозина отдавна го правят.

Има ли мъжки и дамските питиета?

Стереотипно мислим, че силните питиета са за мъже, а по-слабите - за жени. Това е така, тъй като основите на подобно виждане са поставени в историята. Жените винаги са били приемани като слабия пол, затова известни неща не са им били позволявани. Жената е можела да пие вино в различни епохи, но само ако е навършила определена възраст. Дамите са пиели шери и други ликьори. Днес според етикета чаша бяло вино най им подхожда.

Мъжете обратното - като силен пол те са трябвали да показват мъжественост и в битките, и в пиенетео, и в любовта.

Тук съм днес за да разбия тези митове. Случаен разговор с приятели ми некара да драсна няколко реда, за да опровергая типажът мъжко поведение и женско такова. Мисля, че мъжете и жените могат да бъдат толкова силни и толкова слаби, колкото сами изберат.

Има мъже, които обичат леки питиета като бира и вино, например. Това не ги прави по-малко мъжествени, а напротив. Най-мъжката постъпка е да си отговорен към себе си и околните и да знаеш на колко алкохол носиш.

Има жени, които пък предпочитат силните питиета. Понасят им по-добре и в съвременният свят ги приемаме добре. Женствеността не означава непременно да се демонстрира слабост, а понякога да се покаже характер. Жена, която пие джин, бърбън или уиски е възприемана вече като интересна. Точно това искаха да покажат Джим Бийм като разшириха таргета на напитката си, за да спечелят и вече еманципираната женска аудитория. И Мила Кунис стои добре. И ние, мъжете, я харесваме. Силна жена в нашето обкръжение е добро допълнение в компанията: