Фитнес Пулс – революцията във фитнес клубовете

Бизнесът трябва да служи за благото на хората, вместо да бъде просто начин за правене на пари, нали? Труден урок е това за предприемачите в България, който обаче за радост все по-широко започва да се усвоява, защото конкурентния пазар го налага. Една ниша, в която досега положението не ми допадаше, беше тази на спортните и фитнес залите – услугата просто не беше на ниво в много отношения. Е, и там нещата започват да се променят и има много светлина в края на тунела, благодарение на бизнесмени като Андон Атанасов и Паскал Дойчев - създателите на най-големите и модерни фитнес центрове у нас – Pulse Fitness & SPA. В столицата вече работят два от тях – съответно на бул. България и на пл. Народно събрание. Имал съм честта да тренирам няколко пъти там – е личи си отвсякъде, че не е правен компромис с нищо! Там основните проблеми, които можеш да срещнеш в нормалната фитнес зала, просто са елиминирани - с правилно проектирани помещения за всяка цел, с най-модерните уреди – по няколко от всеки, така че да не се налага да чакаш, изобщо – помислено е за пълния комфорт на трениращите. И ако си мислите – „там сигурно ходят само звезди и няма да мога да си го позволя“ – изобщо не е така! Цените са напълно разумни и достъпни за това качество и стандарт на живот в столицата. Силно се надявам Фитнес Пулс да не остане само в столицата, а да започне да се разпростира и в другите градове от страната. Защото с такава конкуренция се поставя тенденцията да се мисли повече за удобството на трениращите и за решаването на проблемите, които ги дразнят, вместо както досега в този бизнес (поради липса на такава конкуренция) – клиентите да се приемат за даденост, просто защото няма по-хубаво място в града, където да спортуват.

Признание за българския футбол

Вчера радост, днес тъга! Но така е във футбола... Двама запалянковци скачаха от радост, заради разгрома на "Лацио", ама днеска "Валенсия" ни направи на "прах и перушина". Така казва малкия и се шляпаше по челото като "лошите" ни вкараха топката във вратата. Лоши, ами... нали така, татковия :)
Да ходя на мач с малкия човек ми доставя удоволствие, дори когато българите падат. Не съм фен на "Лудогорец", ама нали си е от наще, та си викам прилично за него. А колко наши са - това е друга тема. От 14 човека само 3-ма българи.. тц-тц, ама това е. То затова проиграхме по -добре ;) Истината е, че българския спорт иска средства, добра среда и още нещо, за да се развива.
Вчера по време на мача, докато викахме с приятели и с малкия, зададох същия въпрос: Знаете ли какво още ни трябва на нас българите, за да си запазим родните футболисти? Само малкия отговори. Извика силно, колкото му гърло държеше - да им пляскаме (демек аплодисменти). Не знам дали се сети, защото в края на мача изпратихме футбулистите на крака на стадиона, ръкопляскайки, или просто защото детският акъл е много по-зрял, има собствена логика и необременена проницателност.

Да, според мен точно това трябва да правим, за да си запазим родните спортисти - да си ги ценим и да си им отдаваме дължимото признание. Ние сме единствената страна, която се подиграва, която се държи непочтително с онези, които са ни прославили за добро. После се чудите защото Бербатов вече не играе в националния отбор и други като него ни обърнаха гръб. Няма да забравя как Стойчков влезе в "Господари на ефира" и после всички му се смееха заради думите "Самтаим лу, самтайм уи". Ееееее.... оляхте се! Аз така и не разбрах какво толкова е станало. Човека са го хванали за интервю, вместо да се измъква ще каже две думи естествено. Всеки знае, че той е чужденец и никой не очаква да дръпне реч като английската кралица. Поне се опитва човека, контактува, общува и всички го разбрахме какво искаше да каже. Значи целта е изпълнена. Че смешно било, голяма работа.

Според мен важното в такива ситуации е човек да се пречупи да говори и поне да се опитва, за да видят останалите, че се бори да се адаптира към новата си среда, а не да мълчи като темерут и да покаже ниско ниво на култура... (което между другото си е народен специалитет).