Преди близо две седмици отмина Националния ни
празник З март поредния повод за нашата неизменна гордост, че сме българи. С
какво ли ние всички българи (Бойко Дражев е само един от тях) свързваме този празник на свобдата .Всеки един от
нас ще даде разбира се различно мнение, оценка или становище. Но все пак на
този празник ние трябва да си даваме ясна сметка за това какво, къде и кога
нашите войски и тяхните ръководители са водели неистови и стоически борби с
които ние сега трябва де се гордеем. Именно с това ние трябва да продължим да
се борим за всяко едно наше дихание с една единствена цел да продължим това
което те са започнали преди повече от 134 години. Нека бъдем тяхни върли
последователи в стремежа си към българската държавност, към отстояване на
нашата българска идентичност. Защото всяка година на тази дата ние си спомняме
с огромна почит, че се подписал Санстефанския мирен договор. На такива дати ми
се иска да кажа на нашите „мили и родни депутати” нека ежедневно четат и
прилагат надписа които е поставен над тази държавна институция в която те „творят
безделието си” „Съединението прави силата”. Нека често освен към този надпис се
обръщат и към този на Цар Освободител които се намира в близост срещу „техния
втори роден дом” Народното събрание. Нека си припомнят не само на такива поводи
за празници кой, кога, къде и как ни е дал тази заветна и златна за всеки един
от нас свобода. И нека най-после ни накарат да се чувстваме европейци.
от Бойко Дражев
На всеки ни е ясно, че всяка работа и всяко
семейство безспорно са много важни, но не бива ли поне понякога да забравим за
тях и да обърнем поглед към самите себе си. Аз - Бойко Дражев лично много трудно намирам време
за това имайки предвид забързания и натоварен ритъм на живот. Но все пак е
редно и нормално да се намира макар и трудно, време за самия себе си. Ще си го нарека време за Бойко Дражев. :) Много от
нас, страшно много посвещават на работата си буквално всяка минута и забравят
за собствените си нужди. Имам една пирятелка която ми описва как преминават
почивните й дни. Приготвяне на закуска за семейството, ходене на езда с децата,
на тренировки по футбол, на уроци по английски и накрая на кино - все с децата.
В края на уж „почивния” си ден тя ми
разказва в един много късен телефонен разговор, че се чувствала като разбита и
изтощена. Някои ще си кажат, че е доста егоистично да се отдаваме на
удоволствия, докато работата и децата и
семейството ни се нуждаят от нас. Но както е казано в изпитаната ни стара
народната поговорка „Прекалено светец и
богу не драг”. Искам да поясня, че прекалената ни отдаденост към работата и
семейството както може да бъде ползотворна, така може да бъде и пагубна за
всички около нас. Всеки един от нас се нуждае от отдушник за напреженитео и от
малко време за себе си с цел да се
поглези. Било то дори и само една гореща вана. Или пък време да се поразходи
сред природата, или да послуша музика.
Нейната главна и основна задача е да отбранява и
защитава. Тя не разчита на никакви илюзии. Сякаш задължителната граница между
душевното и психичното, на която изключително много разчита всеки един от нас и
най- вече гениален изследовател на
българския характер Елин Пелин. На скоро Бойко Дражев попадна на неговия емблематичен
разказ за Андрешко. В него фантазиите на тракиеца или добруджанеца са един
изграден екран от психическа действителност, радикално отделящ субекта от света
- тук е заменен от някакво странно, но много натрапващо се усещане за
самодисциплина, самоувереност, чувствителност и решителност. Според мен някакво
табу тегне над скритатата култура на Андрешко - някаква „забрана” за
словоохотливо, „по- отворено” общуване с чужденеца-съдия, прекрачил границата
на родното село. Като жителите на много древен екзотичен град , подсъзнателно
му ражда езическо правило, според което всеки чужденец е източник на зараза, на
болест, на тъмно изкуство, затова естествен и законосъобразен е страхът от
него. И още нещо по-естествено и законосъобразно е и стремежът този страх да се
превърне в огромна предпазливост, била тя пасивна или атакуваща. Бойко Дражев често си задава въпроса: защо ние не приемаме чужденците и дали нас българите в чужбина
ни приемат ? Защо някой път се сърдим на чужденците, та нали ние не ги приемеме
тук като нормални хора, а как те там да ни приемат като свои ? Нека върху това
да се замисмим, защо толкова се отбраняваме за новото което те могат да ни
донесат, разбира се в най-добрата насока и
път на развитие. Та нали е казано ”Бог ни даде едно място за живеене
–този свят“. Тогава от къде идва голямото неравенство в живота? От
алчността и високомерието ли ?
