Вкусните блюда и богатата трапеза неизменно съпътстват и делниците и празниците ни. През изминалия месец храната заемаше централно място, а празничните поводи бяха в изобилие. Не знам дали сте се замисляли, че всъщност традиционните менюта могат да дадат много информация за културата и бита на хората от дадена общност или прослойка.
В тази връзка, попаднах на интересна информация относно трапезата на българите от Средновековието. Тъй като фактите са наистина много и обемни, ще акцентирам само на някои основни неща, които ми направиха впечатление.
Например по това време животновъдството е вече развит отрасъл при българите, но ловът и консумацията на елени, зайци, бикове или диви свине, е доста често явление. Освен месната храна, на трапезата тогава присъства и рибата – речна или морска, както и други морски дарове като стриди и миди. За тяхната консумация говорят положително откритите в землищата черупки от морски обитатели и рибни кости.
Друг важен елемент е хлябът. Неговото производство и консумация са били на изключителна почит. Той е присъствал в менюто и на бедните и на заможните. Може би заради свещената му символика в християнството, има свидетелства, че чрез него хората са приемали своето причастие.
Хляб се е приготвял всяка неделя и според историческите сведения бил с изключително голям размер. За да придобиете представа, ще ви цитирам охридския архиепископ, според който с един хляб могат да спокойно да се нахранят 9 до 10 души. Впечатляващо, нали?
