понеделник, 7 март 2016 г.

Странни комбинации с храни


Всяка страна си има своя характерна кухня. Понякога две или повече страни могат да взаимстват една от друга. Тогава може да се говори за регионани вкусови предпочитания на народите. Така например може да се каже, че са близки китайските и японските ястия, поне в очите на нас европейците, индийската и тайландската до известна степен също, а  можем да говорим за балкански характерни ястия и прочие.

Комбинациите с различни храни са толкова много, че едва ли някога ще се изчерпят. Ако погледнем от наша гледна точка, свикнали с нашите си вкусове, то някои комбинации ни се виждат странни и далечни, като например пикантните храни в латинска америка или сладко и соленото при поляците и чехите, които трудно бихме преглътнали, но сме склонни да опитаме с интерес.

Какво ще кажете обаче да назвем тук и сега четири от най-невероятните ястия на света, с чиято вкусова комбинация наистина бихме се замислили дали искаме да се запознаем изобщо.

Личната ми класация водят плодове с чили. За толкова много неща съм чувал и чел, но такова нещо все още не мога да си представя и да възприема. В Мексико можете да си купите плодове, поръсени със сухо стрито чили ей така на улицата и да похапвате през жегите. Не знам дали искам да опитам, но сигурно ,ако някога видя такова нещо, любопитството ми ще надделее. И все пак си е адски жежко, странно и неапетитно по мое мнение.

Калмари с шоколад е следващото. Ако бих взел люто плодче само за да разбера какво е, то калмар – този морски деликатес, този странен на вкус дар от дълбините на солени вълни, потопен в сладък кафяв шоколад, ме шокора!!! Със сигурнист не мисля, че ще ми хареса.

Marmitе – това е екстрат от бирени дрожди, които остават на дъното на варела, в който се вари бирата. Нещо като утайка, която се обира от пивоварите. То е лепкаво и леко твърдо, с концентриран солен вкус и често се яде върху препечен хляб, в комбинация със сирене. Разпространен е в Нова Зеландия, Великобритания и Австралия. Казват, че хората или го марязт или го харесват. Бира обичам, но мисля, че точно това ще го намразя.

За финал – стогодишно яйце. Със сигурност сте чували, че многогодишните яйца могат да се ядат. Това обаче е рекордьор - престояло в микс от глина, пепел и негасена вар няколко месеца. В резултат жълтъкът е тъмнозелен и леко слузест, а белтъкът прилича на тъмно кафяво полупрозрачно желе. Като изключим задушаващата миризма на сяра и амонях, има вкус на твърдосварено яйце (така казват!). Ако вече имате съмнения относно родината на този „деликатес“ – това е Китай. Аз не бих го опитал. Не че би ми било по джоба, но и да беше, предпочитам да похарча парите си за някоя малко по-млада храна.