Какво е финансов съветник и кога да го потърсите?

Финансовите съветници са много по-нашумяла професия на Запад, отколкото на Балканите. Да, тук си имаме подобни съветници, но те работят в съответните институции. Истината е, че специалистите с подобно образование могат да бъдат и консултанти за граждански нужди, поради простата причина, че много хора не разполагат с необходимия талант да се справят с въпросите, засягащи финансовото им състояние.

Финансовият съветник може да планира и разпредели доходите ви като оформи примерен бюджет, който да следвате. Това означава, че той ще ви помогне да чувствате сигурност в големите моменти от вашия живот и ще помогне да балансирате като заделяте, инвестирате или поемате големи стъпки в личен или професионален план, където се нуждаете от някого, с когото да пресметнете рисковете.  За това много западняци, особено американци, вече говорят за консултация при финансист когато започват първа или по-високо платена работа, при сватба, развод, пенсиониране, раждане на деца или когато са наследили малко състояние или са спечелили от някаква игра.

Идеята да се разговаря със специалист е повече от добра, тъй като мнозинството хора се "изхвърлят" да "живеят", без да си дават сметка, че биха могли да увеличат спечеленото или удвоения бюджет, така че да бъдат осигурени в дългосрочен план.

Как да обясним на родителя, че сме зрели и пораснали?

Връзката между дете и родител е много силна. Създателите, образно, но и съвсем буквално казано, трудно отвикват да напътстват, да се грижат, да държат под око. Истината е, че когато стане време децата да напуснат семейното гнездо, родителите започват да изпитват празнота и страх да останат отново сами двамата.

Но ранната самостоятелност на децата е необходима, за да може да започнат своя живот, да поемат своите отговорности, да създадат своя собствена пътека и семейство.

Когато родителят не позволява на детето да постигне своята самостоятелност, тогава говорим за родителска обсебеност. Макар родителят да го убеждава, че той ще бъде до любимия си син или дъщеря цял живот, просто защото кръвта вода не става, то приказки от този род са по-скоро апел детето да не го изоставя. Но такава обвързаност е страшна, поради простата биология. Всички ние сме създадени, за да израстем насочвани и когато сме готови - да поемем напред САМИ. Когато се стигне до ситуация на постоянна намеса на родителя в живота на вече порасналия син или дъщеря, най-правилния подход е порасналото дете да поеме инициативата за сериозен разговор. Комуникацията е добре да протече по следния начин с уважителен, но твърд тон:

1. Обяснете, че благодарение на родителя, вие сте успели да постигнете много в живота си - намерили сте си хубава работа, чудесни приятели, справяте се в професията си и се чувствате добре в новото си жилище. И всичко това, благодарение на качествата, които ТЕ са възпитали у вас. Така ще им покажете колко много цените помощта и съветите им;

2. След това им споделете плановете си и им покажете, че вече сте разумен и пораснал човек - това ще ги успокои;

3. Уверете ги, че ще им се обаждате и ще им идвате на гости възможно най-често - това ще тушира болката;

4. Подхвърлете нещо, което да ги кара да очакват бъдещето - например, че имате изгледи или може би скоро да се ожените и да имате деца (ако още нямате). Може това да не е точно така, но нека си мислят, че промяната е за добро, за да се увеличи родословието. При това те ще имат още някого, за когото да се грижат и с когото да се смеят. Ще се чувстват отново полезни.

Мисля, че интелигентен разговор в тези четири стъпки ще е достатъчен.