Но ранната самостоятелност на децата е необходима, за да може да започнат своя живот, да поемат своите отговорности, да създадат своя собствена пътека и семейство.
Когато родителят не позволява на детето да постигне своята самостоятелност, тогава говорим за родителска обсебеност. Макар родителят да го убеждава, че той ще бъде до любимия си син или дъщеря цял живот, просто защото кръвта вода не става, то приказки от този род са по-скоро апел детето да не го изоставя. Но такава обвързаност е страшна, поради простата биология. Всички ние сме създадени, за да израстем насочвани и когато сме готови - да поемем напред САМИ. Когато се стигне до ситуация на постоянна намеса на родителя в живота на вече порасналия син или дъщеря, най-правилния подход е порасналото дете да поеме инициативата за сериозен разговор. Комуникацията е добре да протече по следния начин с уважителен, но твърд тон:
1. Обяснете, че благодарение на родителя, вие сте успели да постигнете много в живота си - намерили сте си хубава работа, чудесни приятели, справяте се в професията си и се чувствате добре в новото си жилище. И всичко това, благодарение на качествата, които ТЕ са възпитали у вас. Така ще им покажете колко много цените помощта и съветите им;
2. След това им споделете плановете си и им покажете, че вече сте разумен и пораснал човек - това ще ги успокои;
3. Уверете ги, че ще им се обаждате и ще им идвате на гости възможно най-често - това ще тушира болката;
4. Подхвърлете нещо, което да ги кара да очакват бъдещето - например, че имате изгледи или може би скоро да се ожените и да имате деца (ако още нямате). Може това да не е точно така, но нека си мислят, че промяната е за добро, за да се увеличи родословието. При това те ще имат още някого, за когото да се грижат и с когото да се смеят. Ще се чувстват отново полезни.
Мисля, че интелигентен разговор в тези четири стъпки ще е достатъчен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар