Дъжд от ноти за душата

Дъжд, може би защото една от любимите ми песни, които мисля, че никога не би ми омръзнала, започва именно така - с дъжд, с автомобил, градска среда... Когато за първи път чух песента The Road to Hell на Chris Rea през 1989 година, бях само на 10, но веднага я записах на аудиокасета, а след това се превърна в една от любимите ми през тинейджърските години. Имах уокмен и доста често я пусках на рипийд, като увеличавах, за да гърми в слушалките ми. Взех книжка и излизах да шофирам понякога безцелно, сам по софийските улици, винаги, когато валеше дъжд през нощта и не можех да заспя. И винаги под съпровода на The Road to Hell. Мелодията ме изпълваше, а клипът и до днес е пред очите ми.

Какво да ви кажа... може би всеки има песен, които го успокоява, която кара напрегнатото съзнание да застане в покой и то сякаш попива жадно всяка хармонична извивка - като дрога на успокоението, без която не може. Така ми действа тя: