четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Асансьорите подлежат на задължителна профилактика

Случвало ли ви се е да отидете на гости у приятел, който живее на висок етаж и да откриете, че асансьорът е последното място, в което искате да се качите. Може да се задъхвате, да ви заболят краката докато се качите на 8, 9, 10 или по-горен етаж,  но го предпочитате хиляди пъти.

Асансьорите са удобство от 1793 г. Изобретението на Иван Кулибин има някои несъвършенства, но се използва в Санк Петербург, Москва и Лондон за товари. Започнали да се превозват за хора едва през 1852 г., когато американският изобретател Илайша Отис създава обезопасения асансьор. Иновацията била, че не пада дори да се скъсат въжетата.

У нас обаче са известни случаи и то от доста скоро, за неприятни инциденти с асансьори, които ме карат да се запитам чие изобретение използваме в България - на Кулибин или на Отис.

Или избирателно ;) В много обществени сгради и модерни търговски центрове компютъразираните асансьори са удобство за клиентите. Нови, лъскави и изрядно поддържани, в тях влизаме без страх. Но не така стои въпросът със старите многоетажни сгради, където живущите трябва сами да се грижат за поддръжката на съоръжението. Баба ми и дядо ми живеят на високо. Съседи са се поинтересували на колко време и какви мерки трябва да се вземат за сигурността. "Прежалили са" 10 лева отгоре на месечната такса за блока, защото разумно са преценили, че безопасността е по-важна от всякакви съседски разправии. Миналият месец направиха ремонт - смениха въжетата, подновиха кабината и дори монтираха система с чип.

За жалост те са от малкото блокове, които обръщат внимание на асансьора. Най-добрият ми приятел редовно се качва пеша до 5-тия етаж, просто защото съседите му не стигат до разбирателство по въпроса. Засяданията са факт, техници идват често и последния път категорично заявили, че няма на къде, цялата асансьорна инсталация е опасна и трябва да се поднови. Дано най-сетне се погрижат за тази така полезна обща жилищна собственост.

Асансьорите подлежат на задължителна профилактика. Ако вашият домоуправител не знае това, напомняйте му. Може за вас да е една грижа в повече, но по-добре се нагърбете лично, защото не знаете дали в най-неподходящия момент няма точно вашето дете да се качи в кабината.

петък, 14 ноември 2014 г.

Сблъсъкът на вековете

Човечеството е преживяло много войни. Войни, за завладяване на територии, когато ако един убиеше един бе убиец, а когато един убиеше хиляда, наричаха завоевател. Устоя на 100-годишни войни, преодоля Първата и Втората Световни войни, Студената война, но само една остава да се разразява.

Това е войната между религиите. Кървава и свещена, както я наричат мюсюлманите. Война за свобода, независимост, територии? Не зная и не намирам логика. Взаимната омраза се прокарва от различността на участниците в нея, а ние не можем да изкажем компетентно мнение, защото сме в неведение.

Истина е. Четем по вестниците, само това, което Запада иска да знаем. Гледаме Би Би Си, но репортажите са пречупени през западния, развиващ се цивилизационен признак. Факт са бежанците, факт са милионите жертви. Една война не може да е добра, но може ли да е справедлива и на каква цена? И може би религията е само поводът.

Иска ми се всичко това да свърши и да настъпи мир. Това е моето предновогодишно пожелание за 2015-та. Сещам се за една социална реклама на AXE. Малко е сладникава за вкуса ми, но мисля, че е доста добре измислена и се надавам да се излъчва в размирните зони. Дано посланието й ефективно достигне до хората, които мога да променят света.