Колко културен е българинът?

Определено вярвам, че има доста хора, които като мен се стараят да четат и всеки ден да се интересуват от все по-нови и нови любопитни факти, да разширяват мирогледа си и да поддържат високо ниво на обща култура.

Тези хора са много активни и последователни в навиците си. Знаем се, следим се дори в социалната мрежа, обменяме мнения, даваме си един на друг препоръки. Обаче България, освен всичко, което може да се каже за нея, е и страна на крайностите, особено силно изразени в това отношение. Ако някой се пробуди изведнъж, то той е спечелен завинаги за руслото на просветлението. Но за жалост средно положение е много рядко.

Ако изключа познатите ми и направя списък на фейсбук приятелите ми, които са посещавали библиотека, то списъкът ще бъде изключително кратък.

За съжаление по-голяма част от българите не са чели и не четат нищо по-различно от публикация във фейсбук, някаква новина в медиен сайт или статия в долнопробно дамско списание. И това е жалко, защото те не умеят да разговарят, не проявяват толерантност и разбиране и ниската им култура не им позволява да огледат един проблем от всички страни. За тях светът е двуполюсен и рядко получават проблясъци на съмнение в крайното си мнение.

За още по-голямо съжаление - мнозина са тези, които с толкова ограничени възможности за преценка заемат високи постове в компании, занимават се с бизнес, работят в държавна администрация или в самата държава.

А най-тъжното е, че те умеят да манипулират и се възползват от крайните настроения на обществото. В много случаи няма кой да окултури, да просветли и нацията емоционално и духовно запада. Хората, истински умните и интелигентни хора с голям потенциал, отиват на Запад и това е тъжно, защото така децата им, които носят добри гени, се раждат и живеят далеч от родината си, а тук остават тесногръдите и ограничени хора, които дават същия свит, почти никакъв пример на рожбите си.

В оригинал или преводно?

Днес ще си говорим за изкуство - и по-точно книжно и филмово изкуство. Все пак това са двете най-известни проявления на масовата култура. Всички четем това и онова, кой по-често и кой по-рядко. Освен това всеки от нас гледа филми - кой редовно, кой седмично или месечно.

И понеже всички го правим, днес ви питам следното: Как предпочитате да четете книги и да гледате филми - в оригинал или преведени?

И двете форми имат своите предимства и недостатъци, затова ще си позволя да ги изложа така, както ги виждам аз.

Всичко, което е преведено, е по-лесно за възприемане. Четем по-бързо на български, по-лесно възприемаме и вникваме в нещата, когато са на родния ни език. Без проблем можем да слушаме даден филм, да следим сюжета му и в същото време да вършим още нещо. Не се затрудняваме особено, нали така? Е, да, но замисляли ли сте се за качеството на превода? Той може да е направен неумело и да се изгуби част от хумора. В такъв случай по-скоро ще се подразним, отколкото да се насладим. Качественият превод е занаят с тънкости, не всеки го владее. Не е случайно, че и авторите, и преводачите са носители на авторски права. Рядко се е случвало, но са ми попадали в ръцете книга с лош превод, затова ми става неприятно, когато тематиката на една книга е по-специфична и очевидно се нуждае от редакцията на консултант или специалист. Неприятно е, когато той бива пропускан, но пък не можем и да четем всички книги в оригинал. Трудно е! Затова в този случай преводите са от огромно значение.

Стане ли дума за филми, тук дублирането на гласовете на актьорите е истински нож с две остриета. Хем разширявате аудиторията, която може да го гледа, хем губите част от зрителите си. Оригиналните гласове на актьорите винаги са по-въздействащи от дублираните. Затова, ако е превод от английски, много млади хора, за които този език не е проблем, предпочитат оригиналните продукции. Вижте, ако е език, който зрителят не владее, тогава е друго. Но дори и в подобни случи аз предпочитам варианта със субтитрите. Предпочитам оригинала. В моите очи анимациите са единственият жанр, който бива дублиран наистина умело.

Колко далеч е работното ти място от дома и струва ли си да пътуваш всеки ден?

Аз работя, приятелите ми работят, родителите ми все още работят, а навярно и вие самите. Работата е неизменна част от ежедневието ни и често се случва така, че й отделяме много повече време от обичайните 8 часа дневно...

Замисляли ли сте се колко много време губите в предвижване от дома до работното ви място? Навярно да... все пак всеки от нас цени времето си, особено когато става дума за свободното ни такова. А именно за него говорим, нали?

В настоящия случай няма да коментирам как стигате до работата си. Може да вървите пеша, да карате личен или служебен автомобил, да се комбинирате с колеги, да използвате градския транспорт или дори междуградски. Това е важно, но не е тема в момента, защото днес аз ви питам: Колко време ви отнема? По мое мнение най-оптималният вариант е половин час! Трудно постижимо ограничение е в град като София, но не е невъзможно. За много други по-малки градове таймингът е повече от нормален. Ще ви разкажа личната си история, за да разберете възгледите ми.

Предишната ми работа беше на токова място, че ми се налагаше да сменям два автобуса, за да стигна до нея. Отнемаше ми между час и час и половина в зависимост от чакането на спирките и задръстванията по пътя. Ставах всяка сутрин между 6 и 30 и 7 сутринта, за да се прибера в същия час, но вечер у дома. Карах така известно време, докато осъзнах, че почти не ми остава време да живея между служебните си задължения. Ако някоя вечер през седмицата се отбиех във фитнеса, заспивах веднага, след като се прибера и хапна. Ако исках да се видя с приятел, трябваше да се уговаряме за среща непосредствено след работа. Издържах няколко месеца, но после си казах стига! На настоящето ми работно място ми отнема точно 30 мин. да стигна до офиса. В края на работния ден имам време да си отида на тренировка, след това да се видя с тайфата и дори когато се прибера, имам още свободно време, защото ставам от сън по-късно. Чувствам се прекрасно и определено научих урока си. Така че позволете ми да ви дам един съвет. Ако работата ви не е твърде ценна или незаменима за вас и имате опция да я смените с друга, която ви е по-наблизо до дома, не се колебайте. Ще се радвате на редица предимства в личен план ;)