Приложения на телефона, които ми се иска да използвах повече

Може би от искрен интерес, може би от гузна съвест, задето прекарваме толкова много време на телефона, но всеки от нас разполага с образователни и/или полезни приложения на смартфона си. Смея да твърдя, че и други като мен също не използват своите толкова, колкото са имали намерение, когато са ги свалили.

Ето моят списък с приложения, които почти не съм използвал, но още пазя, в случай че някой ден реша да започна.

Дуолинго

Всички знаят за най-известното приложение за научаване на езици. Доколко е ефективно зависи кого попитате, но за жалост аз не мога да ви отговоря от опит, тъй съм го използвал общо има-няма 15 минути. Все още не съм се примирил с факта, че никога няма да науча немски и затова продължава да заема място на телефона ми.

Което приложение за аудиокниги си изберете

Имам поне 2 различни приложения за аудиокниги, които предлагат един и същ набор от книги, които са записани от едни и същи хора и са от един и същ източник. Това, естествено, е защото са световни класики, над които никой вече не притежава авторско право, записани от доброволци и качени в сайт, който е специално за тази цел. Щом от 2 години съм на първите 20 минути от „Пътешествие до центъра на Земята“ на Жул Верн, значи смятам да не свалям книги от платената версия.

Крачкомерът

Не си спомням защо го свалих, но много бързо ми се наложи да го изключа. И без това усещам, че не се движа достатъчно през деня – няма нужда и телефона да ми го натяква. По-добре да си взема просто карта за фитнес… но ще трябва да е другият месец, защото наближават празници и така нататък.

Списъкът е кратък, но толкова място имам на телефона за недостижими цели.

Вие кои приложения все се канете да започнете да използвате по-често?

Миналото

Много хора, включително и аз самият, подчертават колко е важно да се научим да оставяме миналото да си отиде, да не затъваме в мисли за онова, което е било или не е било, как би могло да бъде или защо се е случило.

Изтъкваме колко е опасно да живеем загледани назад, колко по-уязвими сме тогава от спънките по пътя и че с подобно поведение в крайна сметка губим настоящето, което е единственият съществуващ миг, единственото време, в което се кове нашето благополучие или несполука.

Останем ли вкопчени в миналото си, със сигурност ще престанем да се развиваме и тъй като не можем с нищо да променим събитията,  ще пожънем само разочарование и безсилие.

Добре е да се поясни обаче, че не става дума за буквално скъсване с миналото. Не е въпроса да изтриваме всичко, което ни се случва, веднага щом престане да бъде настояще. Ако не схванем това, ще решим, че следва да бъдем като хората с някакъв вид увреждане, които губят паметта си. В киното често се използва това състояние, за да създава необичайни ситуации и персонажи.

Да оставим миналото да си отиде не бива  да се бърка с това да го забравим и отречем. „Било каквото било“ и точка. При подобна грешка губим най-важното – способността да си взимаме поука. Ще повтаряме постоянно едни и същи действия и животът ни накрая ще стане скучен и празен.

Последиците от опитите просто да изтрием миналото могат да бъдат опустошителни. Използвано правилно, миналото може да ни служи като ориентир. То е като географска карта, върху която отбелязваме изминатия път и срещнатите до тук опасности.

Лишаването от тази карта, от придобитата при всяко положение полезна информация би било огромна загуба. Вярно е, че при вземането на решения за настоящето не бива да се водим само от предходни събития, но тази карта със сигурност може да ни служи като пътеводител.

Другата крайност също не е за предпочитане.  Вкопчването в миналото спира развитието ни, опитите да го заличим - също. Никой от тези два подхода не ни позволява да напредваме. Единственото, което можем да направим с миналото е да го приемем. Да приемем миналото е да знаем как и защо сме действали така тогава.

Съумеем ли да приемем миналото по този начин, без да се вкопчваме или да се отказваме от него, без да го погребваме или балсамираме, тогава ни очаква нещо прекрасно. Защото тогава може да прегърнем това минало като част от нас самите и да разберем, че то е част от същността ни днес. А това неминуемо ще спомогне за нашия растеж.