Изследовател ли си по душа?

Когато бяхме малки и ни питаха какви искаме да станем като пораснем, масово момченцата отговаряха полицаи или батмани, а момичетата - балерини или певици. Само да отворя скоба – забелязвате ли, че децата искат да станат добри, герои или да показват талант? В последствие ставаме счетоводители, журналисти, банкери, чиновници – хм, все лоши хора. Както и да е, но тази тема заслужава разсъждение в някоя следваща статия.

Аз като дете исках да стана железничар, после грънчар, след това изследовател, а накрая химик. Говорил съм си много с мои приятели и се оказва, че в един момент всички деца са искали да станат изследователи. Абсолютно всички. Представяли са си как майсторят, творят нещо, разследват, занимават се с разни експерименти в дома си или навън. Някои са прекарвали много време да наблюдават жабите в някои поток, докато други са подстригвали смешно цветята си у дома, горкото куче или братчето/ сестричето. Други са си поправяли колелото или са смесвали и после замразявали сокчета само за да създадат нов цвят близалка. Експериментирали са до припадък.

В основата на мисленето на много изследователи е въпросът: Какво ще стане, ако...? И пробват да видят. Е, ако поне веднъж сте се питали подобно нещо, независимо точно какво сте правили като деца, то вие определено сте изследовател по душа. При някои хора тази изследователска тръпка в същността им все още е жива и шава някъде там. Не им дава мира.

Ако сте мъже и все още ви се ще да живеете като дете, това означава, че трябва да си отделяте поне един ден седмично да се занимавате с изследване. А аз имам няколко идеи какви точно неща да правите в домашни услови. Жена ми ми помогна да ги проумея. Запитайте се:

1.       Какво ще открия, ако разчистя мазето?

2.       Как работи пералнята?

3.       Какво ще стане, ако сложа на пицата кимион?

И последното, любимото на жена ми:

4.       Как се слага тоалетна хартия в съответното съоръжение?

Разбира се, имате пълното право да не взимате статията ми на сериозно. Но все пак... бъдете изследователи ;)

Как да се предпазим от Петък 13?

И днес назрява нещо като социална драма. Всеки се е заел да се вайка, че е петък 13, а той - горкият, сигурно страда от лошата слава ;) Не е ли това парадокс? По принцип хората сме свикнали да мразим понеделниците по определени причини. А тази година петъкът ще е денят, който за трети път ще обере негативите. Една проста справка с календара ми показа, че сме се втикьосвали заради нещастния петък през февруари, след това през март и днес – през ноември.

Причината? В повечето случаи хората имат едни особени виждания за това какво е добър и какво лош късмет и не схващат, че в същността си това си е Просто-Техният-Късмет. Всеки един ден от седмицата може да им се случи нещо неприятно и тогава ще е възприемано като просто кофти преживяване, но няма да го отдадат на датата. В петък обаче сякаш очакват да се случат някакви катаклизми и каквото и да стене, винят деня.

Всъщност 13-тите петъци са едно много симпатично и удобно оправдание, за нещата, които евентуално се включват в живота ни и на нас не ни допадат. Този ден сам по себе си ни дава необходимия виновник за провалилите и това е някак успокоително за мнозина. През останалото време трябва да мислим много часове преди да намерим отдушник, на който да хвърлим вината.

Датата 13ти в петък е резултат от няколко злощастни събития, случили се точно в тази комбинация между петък, който трябва да е най-щастливият ден от седмицата, и 13, което трябва да е едно късметлийско число, защото е нечетно – като 3 и 7, например. Помраченото щастие на хубавия ден го е превърнало в легенда.

Единственият начин всички ние да преборим лошото е, както казват в много приказки, като го забравим. Забравете, че е дата петък 13 и просто си изживейте деня като един обикновен – с малките делнични спънки и радости ден и сами ще осъзнаете, че той не е с нищо по-различен от другите.

Другият вариант е да си наложите да забелязвате късметлийските неща, които ви се случват, вместо да мислите за лошите.

Помнете, че всичко е във вашата глава. Датата изобщо не е толкова зловеща, защото ако масово ни се случваха беди, най-вероятно на този ден ще са некъсметли всички работници, ученици, студенти, които ще повлекат фирми, институции и икономиките на различните страни ще започват да се сриват и ще ни връхлита периодично световен хаос... Затова този ден би бил обявен като световен почивен ден, не мислите ли? А той не е! Значи всичко е наред... ;)

Честит петък!