вторник, 28 юли 2015 г.

Дъжд от ноти за душата

Дъжд, може би защото една от любимите ми песни, които мисля, че никога не би ми омръзнала, започва именно така - с дъжд, с автомобил, градска среда... Когато за първи път чух песента The Road to Hell на Chris Rea през 1989 година, бях само на 10, но веднага я записах на аудиокасета, а след това се превърна в една от любимите ми през тинейджърските години. Имах уокмен и доста често я пусках на рипийд, като увеличавах, за да гърми в слушалките ми. Взех книжка и излизах да шофирам понякога безцелно, сам по софийските улици, винаги, когато валеше дъжд през нощта и не можех да заспя. И винаги под съпровода на The Road to Hell. Мелодията ме изпълваше, а клипът и до днес е пред очите ми.

Какво да ви кажа... може би всеки има песен, които го успокоява, която кара напрегнатото съзнание да застане в покой и то сякаш попива жадно всяка хармонична извивка - като дрога на успокоението, без която не може. Така ми действа тя:

неделя, 12 юли 2015 г.

Библио-тейк-а! book.

Ако книгите не са изчезващ вид, то библиотеките са! И то библиотеките към читалищата. Светът се дигитализира, а с него и литературата. Много заглавия вече спокойно могат да се свалят от малки островчета като Читанка, например.

Затова съвременните библиотеки в много отношения ще запазят статуса си на едни от значимите общински учреждения, но независимо това посещаемостта към тях постепенно ще спада.  Интересът към библиотеките е предимно от ученици, които трябва да си набавят четивата от летния списък с книги, или от възрастни хора с ниски доходи. Липсата на потребителски такси и свободни средства, правят невъзможно закупуването на нови съвременни издания. Така читалищата и библиотеките в малките населени места предлагат предимно популярна литература - световна класика и издания за деца. А липсата на интересни и нашумели нови издания от хитови автори, които младите харесват, ги предизвикват да търсят на други места - книжарници или в уеб пространството.

Така се засилва посещаемостта на онлайн сайтовете, за сметка на библиотеките. Резултатът е западането на читалищни библиотеки и фалит на много малки книжарници в отдалечени градове, където по-младите или се местят в окръжен град, или поръчват книги онлайн.

Въпреки че наскоро от държавния бюджет се отпуснаха пари точно с цел обогатяване на библиотечния фонд, постъпката е крайно недостатъчна, за да се възобнови интересът към тези институции.

В основата на всикчо обаче стои фактът, че нацията ни като цяло не е от най-четящите. Истината е такава. Има хора, които обичат литературата, но в по-големия си процент населението предпочита да гледа филм или да провери за какво се разказва в книгата от Уикипедия. Докъде ще ни доведат тези антилитературни настроения, тепърва предстои да разберем.