Защо за Бога?! Няма да спра да си задавам този въпрос.
Макар да не гледам, в смисъл на следя, реалити формата ВИП брадър, няма как да не се загледам за 5-10 минути, докато разцъквам каналите. И това само, за да се убедя, че правя правилният избор като НЕ включвам Нова Телевизия в часа на шоуто.
Смятам, че всичко е хляб и зрелище. Те си се борят за хляба - известни хора и телевизиите, а ние гледаме зрелище и се радваме. На какво обаче? Толкова ли човекът не може да се разнообрази с нещо по-стойностно, че избира драми, интриги, хапливи забележки и фалшива актьорска игра. А да - и показност. Още щом Луна, за която бях забравил, че съществува, някъде през средата на месеца, от това, което гледах, нещо се беше обидила на групата вечерящи в къщата, излезе демонстративно, зарида в двора и запя "Облаче ле бяло"(!!!!), се възмутих. НИ могЪ! Наистина ли смята, че с такива изпълнения ще трогне публиката. Тука смених канала и загледах някое от предаванията по Дискавъри. Веднага се почувствах пречистен.
Не зная защо всички смятат, че поредица от драми ще задържи зрителското внимание на по-интелигентната публика. Според мен в едно предаване е много по-важно да има действие, съревнование, смяна на обстановката, което да доведе не до разделяне - ИЗГОНВАНЕ, а до колегиалност и сработване и съответно до печелене. Защото точно в това време в България, в тази политическа обстановка, са ни нужни повече примери за това как да бъдем единни, борбени и целеустремени, отколкото индивидуалисти, интриганти и оцеляващи за постигането на личните си изгоди. Защо във ВИП брадър, или който и да е Брадър, да НЯМА изгонване, а събиране на някакви точни и вот кой да ОСТАНЕ на база кой е по-нужен за преминаването на цялата група на следващото ниво, вместо обиди и изтъкване на лоши качества. Е, аз съвсем преобразих формата, но защо не. Вижте как само няколко думи и смяна на гледната точка и едно нещо звучи по-позитивно, нали?
сряда, 23 септември 2015 г.
сряда, 16 септември 2015 г.
Тийн филмите завладаяват света
Напоследък ми прави впечатление, че най-много са тийн филмите, а след тях се нареждат романтичните комедии и хорора. Все такива, които да те накарат или да си кажеш "Егати и фантасмагорията", или да се отегчиш до болка, или пък... такива дето не стават. Ужаси така и не се научих да гледам и не се срамувам от това.
След като се правят стотици хиляди ремейкове на комиксите на Марвел или Ди Си, това означава, че киното отдавана е територия на подрастващите и тинейджърите и тези на възраст малко над 25 докъм 30 годишни. След това като че ли нямаш желание за нищо, или просто не ти остава време от децата, ходенето на работа и такива неща. Жените обаче обичат да бършат сополи и обожават романтичните комедии. Гледат ги буквално на всяка възраст.
Основна част от новите кинопродукции са снимани по книги. Явно се изчерпаха идеите на сценаристите и все повече киноиндустрията иска да се привърже към книжната такава. Може би за да извлекат и двете взаимна изгода. Масовите филмите са за тинейджъри, разбира се, като относително голям процент са фанатастиката и фентъзито. Малко са тези, които показват малко по-различен жанр и се позиционират изцяло в реалността.
Ето обаче един, който дават в момента по кината и многократно въртят трейлъра му по различните телевизии. Казва се "Хартиени градове" ("Paper town") и е по романа на Джон Грийн. Изглежда забавен... ако си на 17.
Нещо в трейлъра ме притеснява. Това е онзи апел, който казва на младите, че трябва да правят щури неща, да следват сърцата си и прочие глупости. Не че аз не съм правил такива неща допреди 10-тина години и все още ги правя. Понякога. Но все пак ми се струва, че модерното поколение твърде буквално възприема посланията на киното. Всеки път като изляза навън очаквам някакви диваци да ме наобикалят и да демонстрират низ от тъповато смели постъпки. И това само докато аз имам дързостта да пресека на червено. Както и да е. Вижте трейлъра. Поредният тийн филм. И чакам мнение.
След като се правят стотици хиляди ремейкове на комиксите на Марвел или Ди Си, това означава, че киното отдавана е територия на подрастващите и тинейджърите и тези на възраст малко над 25 докъм 30 годишни. След това като че ли нямаш желание за нищо, или просто не ти остава време от децата, ходенето на работа и такива неща. Жените обаче обичат да бършат сополи и обожават романтичните комедии. Гледат ги буквално на всяка възраст.
Основна част от новите кинопродукции са снимани по книги. Явно се изчерпаха идеите на сценаристите и все повече киноиндустрията иска да се привърже към книжната такава. Може би за да извлекат и двете взаимна изгода. Масовите филмите са за тинейджъри, разбира се, като относително голям процент са фанатастиката и фентъзито. Малко са тези, които показват малко по-различен жанр и се позиционират изцяло в реалността.
Ето обаче един, който дават в момента по кината и многократно въртят трейлъра му по различните телевизии. Казва се "Хартиени градове" ("Paper town") и е по романа на Джон Грийн. Изглежда забавен... ако си на 17.
Нещо в трейлъра ме притеснява. Това е онзи апел, който казва на младите, че трябва да правят щури неща, да следват сърцата си и прочие глупости. Не че аз не съм правил такива неща допреди 10-тина години и все още ги правя. Понякога. Но все пак ми се струва, че модерното поколение твърде буквално възприема посланията на киното. Всеки път като изляза навън очаквам някакви диваци да ме наобикалят и да демонстрират низ от тъповато смели постъпки. И това само докато аз имам дързостта да пресека на червено. Както и да е. Вижте трейлъра. Поредният тийн филм. И чакам мнение.
четвъртък, 10 септември 2015 г.
10 начина да се предпазим от настинка през есента
Като един истински псевдо доктор и реален блогър, от тези дето любимите им постове са със съвети, викам днес пак да се пробвам да ви кажа нещо полезно. Това го знам от баба ми, от майка ми, от баща ми - всъщност това са нещата, които ни учат като деца, но днес осъзнавам, че много малко хора ги спазват като възрастни.
Като начало хващането на настинка или грип не зависи от нас. Всеки ден се движим в градския транспорт, общуваме със здрави или кихащи хора, излизаме и влизаме от студено в топло и обратно, смяната на климата ни се отразява... Но все пак съществуват няколко "метода", чрез които да намалим риска от разболяване. Като например:
1. Редовно миене на ръцете веднага след като се приберем у дома и използването на дезинфектант преди всяко хранене навън;
2. Избягване на тълпите. Особено живеещите в София, като мен, или в друг голям град. Ако ще се качвате в метрото, просто изберете мотриса с по-малко хора. Не се редете на големите опашки и не се бутайте в навалици, ако можете да отидете или да си свършите работата когато има на даденото място по-малко хора;
3. Топлият чай с лимон и мед си е старо изпитано средство. Особено чаят от лайка, който винаги изписват УНГ лекарите. Всъщност причината е в противовъзпалителното му действие, а и в простичкия факт, че приемането на много топли течности е необходимо на организма;
4. Вино и водка - двете В се оказва, че укрепват имунната система, но това не означава, че трябва да прекалявате с тях. Веднъж или два пъти седмично - може;
5. Плодове и сокове - пресните плодове съдържат достатъчно витамини и минерали. Прясно изцедените сокове, ако имате сокоизстисквачка, също са добра идея;
6. Редовно проветрявайте дома си. Дори навън да е хладно, нищо няма да ви стане, ако отворите прозореца за 10-15 минути. Това е важно, за да излезе застоялият въздух;
7. Носете повече дрехи. По-добре да свалите якето си, ако ви стане топло, отколкото да ви е хладно и да няма какво да облечете;
8. Тренирайте повече - не се колебайте да правите гимнастика у дома или кардио упражнения на пътеката и велоаргуметъра във фитнеса;
9. Почиствайте работното си място. В офиса има много хора. На бюрото ви идват папки, чужди чаши и химикали. Добре е към края или началото на работния ден да го почистите с дезинфектиращи кърпички;
10. Грижете се за вещите и дома си - не лапайте химикал или молив, почиствайте телефона си, почиствайте дома си, особено антрето, където влизате с обувките.
Като начало хващането на настинка или грип не зависи от нас. Всеки ден се движим в градския транспорт, общуваме със здрави или кихащи хора, излизаме и влизаме от студено в топло и обратно, смяната на климата ни се отразява... Но все пак съществуват няколко "метода", чрез които да намалим риска от разболяване. Като например:
2. Избягване на тълпите. Особено живеещите в София, като мен, или в друг голям град. Ако ще се качвате в метрото, просто изберете мотриса с по-малко хора. Не се редете на големите опашки и не се бутайте в навалици, ако можете да отидете или да си свършите работата когато има на даденото място по-малко хора;
3. Топлият чай с лимон и мед си е старо изпитано средство. Особено чаят от лайка, който винаги изписват УНГ лекарите. Всъщност причината е в противовъзпалителното му действие, а и в простичкия факт, че приемането на много топли течности е необходимо на организма;
4. Вино и водка - двете В се оказва, че укрепват имунната система, но това не означава, че трябва да прекалявате с тях. Веднъж или два пъти седмично - може;
5. Плодове и сокове - пресните плодове съдържат достатъчно витамини и минерали. Прясно изцедените сокове, ако имате сокоизстисквачка, също са добра идея;
6. Редовно проветрявайте дома си. Дори навън да е хладно, нищо няма да ви стане, ако отворите прозореца за 10-15 минути. Това е важно, за да излезе застоялият въздух;
7. Носете повече дрехи. По-добре да свалите якето си, ако ви стане топло, отколкото да ви е хладно и да няма какво да облечете;
8. Тренирайте повече - не се колебайте да правите гимнастика у дома или кардио упражнения на пътеката и велоаргуметъра във фитнеса;
9. Почиствайте работното си място. В офиса има много хора. На бюрото ви идват папки, чужди чаши и химикали. Добре е към края или началото на работния ден да го почистите с дезинфектиращи кърпички;
10. Грижете се за вещите и дома си - не лапайте химикал или молив, почиствайте телефона си, почиствайте дома си, особено антрето, където влизате с обувките.
понеделник, 7 септември 2015 г.
Четенето не върви без да похапнеш от сиренето Lacrima
И вие ли имате специфични навици и не можете да правите нещо, без да правите нещо друго? ;) Ако е така, то тази статия е подходяща за такива като вас...
А ето ме и мен. Току-що четох „Естествен роман" на Георги Господинов, посягайки към малката чинийка с кацнало вкусно сирене в дланта й. От онова новото, което всъщност се произвежда в старата пазарджишка мандра от 59-та година, но която беше затворила и наскоро проработи отново и заприготвя наистина хубаво българско сирене Lacrima – от латински –„сълза". В момента същата дума се ползва и в италианския език. Предполагам, че сиренето се изнася в чужбина и поради тази причина е сметното за по-рационално да му се сложи интернационално име. Пък и ние българите сами по себе си винаги сме били по-развълнувани и привлечени от неща със завъртени чужди имена. Сякаш това е еталон за качество. Е, в случая с Lacrima наистина е – те си произвеждат кашкавал, сирене, кисело мляко, масло, крема сирене със запомнящ се чист вкус и безупречен вид.
Обратно в темата. Навиците, които съпътстват дейностите ни, могат да бъдат неутрални – например да слушаме музика, докато работим. Особено ако сме в големи офиси и някои от колегите шумят постоянно, изборът на музика може да е много добър, плюс това помага на концентрацията. Има обаче и дразнещи навици, като постоянно потропване на коляното или потъркване на ходилата в пода. А един от най-вредните такива определено е храненето, докато сме в офиса. Нездравословно е за самия човек и омразно за околните, които са принудени да търпят миризми, звук от примляскване и разни подобни гледки. Ненавременното хранене обаче е навик, който се проявява и когато сме у дома. Сякаш не можем да гледаме телевизия, разглеждаме списание или четем книга без ръката ни да посяга за нещо мазничко или устата ни да яде и стомахът да работи. Резултатът е затлъстяване и ред други неприятни болести, които могат да ни изтормозят. Затова е добре, след като не можем да се избавим от това, което се е превърнало в част от моторната ни памет, да отделим време и да помислим как да се справим с честотата на тези действия и какви храни да използваме.
Аз съм един от тези хора, които рядко правят каквото и да било, без да похапват нещо. Нали ви казах вече, че до мен стои сирене Lacrima и си похапвам докато четa.
Предложение от моя страна е да слагате до вас нискокалоричен плод – ябълка например, или салата от маруля, може и млечен продукт – сиренето е идеално, при това хубава българско. Вашият избор може да не е задължително Lacrima, а някакво друго, което на вас ви допада повече. Аз си го харесвам това и често го консумирам. Избирам сирене, защото е храна, която се яде бавно – не е нещо, което да тъпчеш през цялото време. Избирам и сурови ядки. Не осолени, не пържени, не печени, без допълнителни мазнини. Те са полезни и също в един момент усещаш, че не можеш да ги ядеш бързо и постоянно. Друго, което взимам, са от онези пълнозърнести диетични бисквити, чиито вкус е тръпчив. Забравих им името, но те всички пълнозърнести бисквити са със странен вкус. Така че – сещате се.
Ето как намалявам риска от затлъстяване, като постепенно засилвам имунната си система, при това благодарение на един неприятен навик.
А ето ме и мен. Току-що четох „Естествен роман" на Георги Господинов, посягайки към малката чинийка с кацнало вкусно сирене в дланта й. От онова новото, което всъщност се произвежда в старата пазарджишка мандра от 59-та година, но която беше затворила и наскоро проработи отново и заприготвя наистина хубаво българско сирене Lacrima – от латински –„сълза". В момента същата дума се ползва и в италианския език. Предполагам, че сиренето се изнася в чужбина и поради тази причина е сметното за по-рационално да му се сложи интернационално име. Пък и ние българите сами по себе си винаги сме били по-развълнувани и привлечени от неща със завъртени чужди имена. Сякаш това е еталон за качество. Е, в случая с Lacrima наистина е – те си произвеждат кашкавал, сирене, кисело мляко, масло, крема сирене със запомнящ се чист вкус и безупречен вид.
Обратно в темата. Навиците, които съпътстват дейностите ни, могат да бъдат неутрални – например да слушаме музика, докато работим. Особено ако сме в големи офиси и някои от колегите шумят постоянно, изборът на музика може да е много добър, плюс това помага на концентрацията. Има обаче и дразнещи навици, като постоянно потропване на коляното или потъркване на ходилата в пода. А един от най-вредните такива определено е храненето, докато сме в офиса. Нездравословно е за самия човек и омразно за околните, които са принудени да търпят миризми, звук от примляскване и разни подобни гледки. Ненавременното хранене обаче е навик, който се проявява и когато сме у дома. Сякаш не можем да гледаме телевизия, разглеждаме списание или четем книга без ръката ни да посяга за нещо мазничко или устата ни да яде и стомахът да работи. Резултатът е затлъстяване и ред други неприятни болести, които могат да ни изтормозят. Затова е добре, след като не можем да се избавим от това, което се е превърнало в част от моторната ни памет, да отделим време и да помислим как да се справим с честотата на тези действия и какви храни да използваме.
Предложение от моя страна е да слагате до вас нискокалоричен плод – ябълка например, или салата от маруля, може и млечен продукт – сиренето е идеално, при това хубава българско. Вашият избор може да не е задължително Lacrima, а някакво друго, което на вас ви допада повече. Аз си го харесвам това и често го консумирам. Избирам сирене, защото е храна, която се яде бавно – не е нещо, което да тъпчеш през цялото време. Избирам и сурови ядки. Не осолени, не пържени, не печени, без допълнителни мазнини. Те са полезни и също в един момент усещаш, че не можеш да ги ядеш бързо и постоянно. Друго, което взимам, са от онези пълнозърнести диетични бисквити, чиито вкус е тръпчив. Забравих им името, но те всички пълнозърнести бисквити са със странен вкус. Така че – сещате се.
Ето как намалявам риска от затлъстяване, като постепенно засилвам имунната си система, при това благодарение на един неприятен навик.
Абонамент за:
Публикации (Atom)