сряда, 16 септември 2015 г.

Тийн филмите завладаяват света

Напоследък ми прави впечатление, че най-много са тийн филмите, а след тях се нареждат романтичните комедии и хорора. Все такива, които да те накарат или да си кажеш "Егати и фантасмагорията", или да се отегчиш до болка, или пък... такива дето не стават. Ужаси така и не се научих да гледам и не се срамувам от това.

След като се правят стотици хиляди ремейкове на комиксите на Марвел или Ди Си, това означава, че киното отдавана е територия на подрастващите и тинейджърите и тези на възраст малко над 25 докъм 30 годишни. След това като че ли нямаш желание за нищо, или просто не ти остава време от децата, ходенето на работа и такива неща. Жените обаче обичат да бършат сополи и обожават романтичните комедии. Гледат ги буквално на всяка възраст.

Основна част от новите кинопродукции са снимани по книги. Явно се изчерпаха идеите на сценаристите и все повече киноиндустрията иска да се привърже към книжната такава. Може би за да извлекат и двете взаимна изгода. Масовите филмите са за тинейджъри, разбира се, като относително голям процент са фанатастиката и фентъзито. Малко са тези, които показват малко по-различен жанр и се позиционират изцяло в реалността.

Ето обаче един, който дават в момента по кината и многократно въртят трейлъра му по различните телевизии. Казва се "Хартиени градове" ("Paper town") и е по романа на Джон Грийн. Изглежда забавен... ако си на 17.

Нещо в трейлъра ме притеснява. Това е онзи апел, който казва на младите, че трябва да правят щури неща, да следват сърцата си и прочие глупости. Не че аз не съм правил такива неща допреди 10-тина години и все още ги правя. Понякога. Но все пак ми се струва, че модерното поколение твърде буквално възприема посланията на киното. Всеки път като изляза навън очаквам някакви диваци да ме наобикалят и да демонстрират низ от тъповато смели постъпки. И това само докато аз имам дързостта да пресека на червено. Както и да е. Вижте трейлъра. Поредният тийн филм. И чакам мнение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар