Да ходя на мач с малкия човек ми доставя удоволствие, дори когато българите падат. Не съм фен на "Лудогорец", ама нали си е от наще, та си викам прилично за него. А колко наши са - това е друга тема. От 14 човека само 3-ма българи.. тц-тц, ама това е. То затова проиграхме по -добре ;) Истината е, че българския спорт иска средства, добра среда и още нещо, за да се развива.
Вчера по време на мача, докато викахме с приятели и с малкия, зададох същия въпрос: Знаете ли какво още ни трябва на нас българите, за да си запазим родните футболисти? Само малкия отговори. Извика силно, колкото му гърло държеше - да им пляскаме (демек аплодисменти). Не знам дали се сети, защото в края на мача изпратихме футбулистите на крака на стадиона, ръкопляскайки, или просто защото детският акъл е много по-зрял, има собствена логика и необременена проницателност.
Да, според мен точно това трябва да правим, за да си запазим родните спортисти - да си ги ценим и да си им отдаваме дължимото признание. Ние сме единствената страна, която се подиграва, която се държи непочтително с онези, които са ни прославили за добро. После се чудите защото Бербатов вече не играе в националния отбор и други като него ни обърнаха гръб. Няма да забравя как Стойчков влезе в "Господари на ефира" и после всички му се смееха заради думите "Самтаим лу, самтайм уи". Ееееее.... оляхте се! Аз така и не разбрах какво толкова е станало. Човека са го хванали за интервю, вместо да се измъква ще каже две думи естествено. Всеки знае, че той е чужденец и никой не очаква да дръпне реч като английската кралица. Поне се опитва човека, контактува, общува и всички го разбрахме какво искаше да каже. Значи целта е изпълнена. Че смешно било, голяма работа.
Според мен важното в такива ситуации е човек да се пречупи да говори и поне да се опитва, за да видят останалите, че се бори да се адаптира към новата си среда, а не да мълчи като темерут и да покаже ниско ниво на култура... (което между другото си е народен специалитет).
Няма коментари:
Публикуване на коментар