Сигурно се чудите защо почти винаги говоря за себе си в трето лице. Всъщност и аз не съм се замислял, но предполагам е свързано с идеята ми да се погледна отстрани. Разбирате ли - като герой в моя собствен живот. Понякога асоциирам живота като роман. Ако сами сме си и писатели, и едновременно герои в него, то възможността да ни се случи ХЕПИ ЕНД е доста по-голяма, а не ако разчитаме единствено на случайността.Освен това пробвали ли сте се да се погледнете отстрани. Вземете камера и се запишете, ама без да се правите и да маниерничите. Даже имам по-добра идея - кажете на някой от близките ви да ви запише, но без да ви казва точно къде и кога. Сигурен съм, че ще имате чувството, че гледате съвсем различен човек. Може да се харесате, но най-вероятно ще се възмутите. Едно е това, което е в главата ви, а друго, което околните виждат. Може би това е другата причина да се опитвам непрестанно да се погледна отстрани. Имам нужда да мина за малко в позицията на другите и да оценя това, което съм. Ако ми хареса - добре. Ако не - подлежа на превъзпитание и преоценка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар