Днес, докато се разхождах по улицата се замислих за нещо, което рядко се случва. Сетих се за някои приятели, много, много близки. После се сетих, че отдавна не съм ги чувал. Година, две-три. И се зачудих - защо ли пък съм такъв? Колкото и време да минава, не се обаждам, обичам само личния контакт, но хората си остават точно толкова близки, колкото са ми били и преди. Стига ми да знам, че са добре - дали от някъде съм чул или съм им воайорствал из Фейсбука, няма значение.
Има обаче един друг проблем - тези хора ми се обиждат, те вече не ме чувстват по същия начин както аз тях, мислят си, че съм ги забравил... И така тази иначе толкова удобна за мен политика към приятелите, които се намират по-далечко, всъщност има лош ефект...
И така, изглежда ще трябва да се променя, колкото и неприятно да ми е да разговарям по телефони, скайпове, чатове и т.н.
Tolkova dobre razbiram tova ... niama ni6to po-hybavo ot prekiat kontakt, razgovor, sre6ta, da vidi6 ysmivkata na priateliat, da pro4ete6 problemite v o4ite my... Problemut e 4e poniakoga dali poradi lipsa na vreme ili dulgi razstoiania orediavat tezi sre6ti...i priatelite si misliat 4e sa zabraveni... Se6tam se za edna prit4a..Imalo edno vreme dvama mnogo dobri priateli. Edna no6t ediniat oti6ul pred ku6tata na priateliat si i zapo4nal da bluska po vratata. Pokazal se drygiat sunen i popital kakvo se e sly4ilo. A priateliat my kazal : Sunyvah 4e si bolen.... Poykata e 4e triabva da se se6tame za priatelite si i ne samo kogato ni tursiat te samite.... :)
ОтговорИзтриване