Вечното се оказва толкова просто

Навсякъде се разправят най-невероятни басни и различни пораждащи от фантазията и объркващи всячески хората за това така наречено вечно и лесно. Ние хората си мисля аз Бойко Дражев, изобщо не можем да допуснем колко са прости някои неща. Очакваме да изпитваме нещата „вън от себе си”, действието на магически сили и стигаме само до далечното за чудната възвишеност на един надхвърляш всяка представа свърхземен свят. Вярвам, че ако искам наистина да разбера и узная нещо, ще трябва да внимавам за едва доловимите знаци, възприемани дълбоко вътре в мен. Този наш свят на доловимите знаци е толкова близък , колкото и светът на външните неща. Той няма никога да ни покаже за себе си, ако не възпитаваме своето чувство да усещаме ефирния флуид, който е неговата същност и неговото дихание. Разбира се има наистина и още нещо, което би могло да приживеем далеч по-ясно, но то ще остане вечно пред дверите на това преживяване, ако не се вслушаме в първите, най- леки трепети на своето сърце. Именно тях можем да почувстваме на всяко място и във всяко душевно състояние, стига само да бъдем истински внимателни. В най- дълбока скръб, както и в най-светла радост могат да се преживяват, сред най-големия наш външен копнеж и вътрешен кипеж, както и в най- дълбоката тишина на едното уединение. Можем да го усетим на брега на разбунтуваното море, както и по високите планински върхове, в полето и в гората, както и в затворената стаичка - ето това са вечно и прости усещания за Бойко Дражев.