От преди
и за напред винаги е имало и ще има силни. Силният се откроява на фона където
се намира слабия. Понякога слабият отведнъж става силен, когато силният си
отиде или когато настъпи нов полъх. Сега аз Бойко Дражев се сещам за един много пресен пример
от моето обкръжение. Сътресения в браковете - силният си отива и слабата си
избира нов съпруг, спрямо когото тя става силна. Дали това не е компесанторен
механизъм. В обществото нещата се отрояват иначе и по–ясно на места: на всеки
силен му идва слабият ден, когато го свалят
или когато си отива от земния живот. Убеждаваме се, че малцина силни са си
отишли, докато са били силни. Така е и в театъра на живота, винаги трябва да си
готов и да знаеш кога да слезнеш. Но уви силният не всякога побеждава, нещо
повече - не всякога лесно напада. Силата се появава дори тогава, когато си до
стената. На скоро прочетох едно писмо до бащата на Лев Толстой. Синът му пише,
че „човекът трябва достойно да умре”. Но
в това достойнство може да се крие и театър, човек трябва да уважава хората, да
играе театър макар и когато онази с косата е дошла. Според мен целият живот е
един театър и наистина е достойно, красиво и силно да изиграеш ролята на живота
си. Най- вече сам, без грим и украса, но със сила, стил и характер. Това
означава, че всеки трябва да бъде силен според своите въможности.
Автор: Бойко Дражев
Няма коментари:
Публикуване на коментар