Хартията, без която не можем

Непрекъснато пиша, творя и късам, защо ли се замислям ? Вярно ли е това твърдение, че сред критериите за икономическо благоденствие на всяка една европейска страна е да се оползотворяват остатъците от хартията ? За мен Бойко Дражев това е гаранция за екологична култура на нашето население, което в нашето време е доста важен показател. Мисля си , че това с особена сила е валидно за държава като нашата, чиято природа с чиста съвест  можем да кажем, че е красива. Тя в никакъв случай не е щедра и едва ли би търпяла да се отнасяме разсипнически с нейните благодатни ресурси. Не можем да кажем, че чиста. Нима сме достигнали пределът на нашата мърлявост и нехайност ? Показателни са ежедневните репортажи по всички телевизии. Аз често се разхождам из природното ни богатство и също съм очевидец на тази наша, бих казал дори системна човешка безотговорност. В България  преди време горите са населили поне 30 на сто от цялата ни територия. Дори и да приемем, че съобразно с площта ни, това е нормално, не можем да си позволим този скъп огромен лукс - да допуснем тези площи да намаляват ежедневно. Ако не се научим да използваме до край възможностите на вторичната преработка на хартията, тежко ни и на нас и на тази златна и зелена гора, без която ние не можем. Ние сме длъжници пред гората и пред нашата вековна природа, дори и пред икономиката.

Искрено Ваш, Бойко Дражев