Боевата инстанция –„Аз”

Нейната главна и основна задача е да отбранява и защитава. Тя не разчита на никакви илюзии. Сякаш задължителната граница между душевното и психичното, на която изключително много разчита всеки един от нас и най- вече гениален  изследовател на българския характер Елин Пелин. На скоро Бойко Дражев попадна на неговия емблематичен разказ за Андрешко. В него фантазиите на тракиеца или добруджанеца са един изграден екран от психическа действителност, радикално отделящ субекта от света - тук е заменен от някакво странно, но много натрапващо се усещане за самодисциплина, самоувереност, чувствителност и решителност. Според мен някакво табу тегне над скритатата култура на Андрешко - някаква „забрана” за словоохотливо, „по- отворено” общуване с чужденеца-съдия, прекрачил границата на родното село. Като жителите на много древен екзотичен град , подсъзнателно му ражда езическо правило, според което всеки чужденец е източник на зараза, на болест, на тъмно изкуство, затова естествен и законосъобразен е страхът от него. И още нещо по-естествено и законосъобразно е и стремежът този страх да се превърне в огромна предпазливост, била тя пасивна или атакуваща. Бойко Дражев често си задава въпроса: защо ние не приемаме чужденците и дали нас българите в чужбина ни приемат ? Защо някой път се сърдим на чужденците, та нали ние не ги приемеме тук като нормални хора, а как те там да ни приемат като свои ? Нека върху това да се замисмим, защо толкова се отбраняваме за новото което те могат да ни донесат, разбира се в най-добрата насока и  път на развитие. Та нали е казано ”Бог ни даде едно място за живеене –този свят“. Тогава от къде идва голямото неравенство в живота? От алчността  и високомерието ли ?