При някои това са децата и половинките. Разбира се, всеки знае, че любовта е двигателят на съществуването ни. Но други взимат вдъхновението съвсем буквално и търсят спиращи дъха гледки, специални вещи, пазят спомени, случки, истории от книги.
И защо не?
Вдъхновението е въпрос на лично усещане. Кога за последно ви се искаше да рецитирате стихове, да говорите в рими или пък кога за последен път шофирахте доволно автомобила си, пеехте си или си свиркахте в колата. Кога имахте желанието да майсторите нещо. Тук не става въпрос за финансовата страна на нещата, а за чисто мотивационната.
Всъщност, макар за вас това да не е тайна, жените са по-способни да се вдъхновяват от мъжете. Те мислят емоционално и това им е присъщо. Жената може просто ей така да реши да преподреди секцията, да си направи косата, да започне да си записва рецепти в стар тефтер или да преправи някаква дреха.
При нас мъжете умората и мързелът, който ни е много типична черта, пречат да развиваме много свои таланти и качества. Малцина са надарените с прекрасен естетически усет. Средностатистическият мъж предпочита да седне пред мача, да се чопли в колата, да подремне на дивана. При нас желанието е еквивалент на вдъхновението. Затова и мен жената понякога ме подкача, че когато имам желание да свърша нещо у дома или да изведа семейството си извън града, всъщност съм бил вдъхновен.
Може би е права. И знаете ли от какво се вдъхновявам. От мисли за бъдещето. Моят мозък функционира така... "ако направя това, ще стане екстра онова". И се заемам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар