Мърфи: каквото може да се прецака, задължително се прецаква

Както казват не случайно филията пада винаги с намазаното надолу. Това си е чисто физично (гравитационно) явление, просто защото по-тежката част, с по-голяма плътност, винаги преобръща по-леката, която остава отгоре.

Добре, обаче има едни странни случки, които не могат да бъдат обяснени с физика. Дали са низ от случайности, или пък съдбата ни ги изпраща за смирение - не  мога да отговоря, но е факт, че се случват.

Ето, например, всеки ден си взимате чадъра, облачно и студено е, но не вали. Точно когато решите да го оставите у дома обаче, времето се влошава и се намокряте. Друг пример: от много време сте си харесали диван в мебелен магазин. Събирате пари и точно ден след като сте го купили - цената му пада.

Тези досадни закономерности са ни известни с названието Закона на Мърфи за всеобщата гадост. Но кой е Мърфи и какво действително е написал?

Всъщност Едуард Мърфи не е никакъв законотворец, а американски авиоинжинер, който с екипа си провеждал тестове за влиянието на гравитацията върху хората в края на 40-те, началото на 50-те години на миналия век. Веднъж, след дълга подготовка, един от най-важните експерименти се провалил, тъй като асистентът на Мърфи не бил нагласил правилно датчиците за отчитане на данни. Ядосан от немарливостта му и вбесен, че са изхарчени стотици долари напразно, Мърфи се разкрещял, че ако има нещо, което сътрудникът му може да прецака, то той задължително го прецаква! Обидата обаче предизвикала веселие сред хората от екипа му и те започнали да го подкачат, че измислил закона за прецакването.

И така... след като се обявило, че опитът бил провален, на пресконференция пред медиите някой трябвало да поеме отговорност. Един от главните ръководители на проекта отговорил на въпроса, защо няма пострадали, шегувайки се, че всички са добре, защото се подчинявали на закона на Мърфи. Членовете на екипа се засмели на изказаната публично вътрешна шега, което подбудило допълнително любопитството на журналистите. Те непременно поискали да узнаят какъв е този закон. И им било отговорено: ако нещо може да се прецака, то задължително се прецаква. Разбира се, казано в съвсем далечен контекст от първоначалния.

Още на следващата сутрин излязло гръмкото заглавие в Авиационния журнал "Според закона на Мърфи, ако нещо може да се инсталира погрешно в един апарат, то се инсталира погрешно".

Ето как едно ядосано изказване е стигнало до останалия свят като велика вселенска мъдрост. Днес причисляваме всички неща, които се прецакват на господин Мърфи, като ги обобщаваме под общото наименование Законите на Мърфи за всеобщата гадост. Но откъде идва този израз "всеобща гадост" - сигурен съм, че и за него има също толкова занимателна история.