Колкото и да не ни харесва снегът в София пада веднъж и си остава на мястото почти до пролетта. Сменя цветовете си от бяло, в жълти до сивкаво и кафяво. Гледката не е много приятна, но няма какво да направим. За съжаление едва когато измислят екоавтомобилите и летенето, наместо карането по асфалт, бихме могли да искаме малко по-прилична и здравословна среда.
София е един от градовете с най-голямо замърсяване и това се отразява на хората в здравно и социално отношение. Животът до големите булеварди е съпроводен освен всичко и с постоянно чистене и остъкляване на тераси. Невъзможно е да се гледат цветя или да се простира, което мен не ме бърка особено, но жената се оплаква.
Истината обаче е, че именно постоянните валежи, снегът и ветровете очистват въздуха от време на време. Колкото пъти съм бил в Пловдив, например, съм страдал от страшен задух и съм се чудил как хората "оцеляват" там с много сухи лета, безветрени вечери и безснежни зими. Със сигурност меката зима е голям плюс. И аз бих желал да не почиствам колата от сняг, да не се чудя къде да стъпя, за да не прогизна, и да изляза вечерта при малко по-високи температури. Но представям си каква катастрофа би била, ако не София, а именно Пловдив се бе превърнал в столица на България. Мръсотията, замърсяванията от тецовете и трафика дори можеха да предизвикат екологична катастрофа в региона. Знам, че се изказвам малко пресилено, но мисля, че ме разбрахте какво искам да кажа.
Дали е нарочно, дали някой е съобразил на времето, или пък по случайност, столицата ни е доста успешно климатично ситуирана. Повечето европейски столици се стремят към именно подобни условия, които да им помагат в борбата с постоянните вредни изпарения. Ветрец, дъжд и сняг. Като включим и в близост планината с много зелени гори, то бих казал, че сме уцелили направо в десетката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар