Между румените бузи и възпалението: историята на розацеята

 

Розацеята е едно от онези състояния, които често остават неразбрани. В културните представи червените бузи винаги са били знак за жизненост и добро здраве, но реалността е различна, когато този румен цвят не е временен, а постоянен и съпроводен с парене, сърбеж или възпаление. В последните години дерматолозите наблюдават нарастващ брой пациенти с розацея, като изненадващо голяма част от тях са млади хора между 25 и 39 години. Това е възраст, в която темата за кожните заболявания рядко заема централно място, а същевременно именно тогава зачервяването на лицето може да се превърне в сериозен проблем.

Розацеята не е заразна, но е хронична и се проявява на епизоди. Симптомите варират – от леки зачервявания и чувствителност, до плътна, възпалена кожа и дори засягане на очите, при което се появява парене и зрителен дискомфорт. Според д-р Мариела Хитова, дерматолог с над 25 години опит, формите са различни – при едни се наблюдават напукани капиляри и видими съдове, при други гнойни пъпки, при трети удебелена кожа с характерни промени по носа, а при най-неприятния вариант – очна розацея. Това прави състоянието комплексно и изисква индивидуален подход при лечението.

Тригери има много и те често изненадват – силно слънце, студ, червено вино, пикантни храни, млечни продукти, цитруси, дори шоколад. Козметиката също може да бъде враг – аромати като евкалипт или мента допълнително дразнят кожата. В резултат пациентите често изпитват не само физически дискомфорт, но и психологически – над 10% от хората с розацея споделят, че избягват социални ситуации заради начина, по който изглежда лицето им. Това превръща розацеята в състояние, което засяга не само кожата, но и самочувствието.

Научните данни показват, че около 5.1% от световното население страда от розацея, като жените са по-засегнати, макар че при мъжете протичането е по-тежко. Светлите кожи се оказват по-податливи, а хормоналните промени около менопаузата често отключват симптомите. Смята се, че има генетична предразположеност, но точните причини все още не са изяснени напълно.

Възможностите за лечение се развиват – от лазерни терапии и кремове с локално действие до антибиотични режими в ниски дози. Важна роля има и ежедневната грижа – нежно почистване, хидратация с термална вода, избягване на агресивни продукти и най-вече откриване на личните причини за влошаване. Въпреки че розацеята не може да бъде излекувана окончателно, правилното поведение може да държи симптомите под контрол и да върне увереността на хората, които живеят с нея.

В крайна сметка розацеята е много повече от естетичен въпрос – тя е отражение на деликатния баланс в тялото и на способността ни да чуваме сигналите му навреме. А най-важното е, че макар да не можем да я премахнем напълно, можем да я разберем, да я управляваме и да си върнем усещането за комфорт в собствената кожа.