събота, 20 юни 2020 г.

Посланието на Васил Лазаров в „Крайъгълен камък“


Чували ли сте израза „крайъгълен камък“? Според фразеологичния справочник словосъчетанието обозначава най-важната част от нещо. Например камъкът, поддържащ конструкциите на дома. Според автора Васил Лазаров пък изразът символизира добродетелен човек, служещ за пример на обществото. Воден от своите разбирания, писателят озаглавява и един от романите си „Крайъгълен камък“. Именно за него ще ви разкажа тук. 

Книгата излезе на пазара още през 2012 година. Тя представлява синтез от периода на Българския преход и връщането към изконни начала, свързани с християнството. Сюжетът пресъздава съдбата на трима братя, следващи коренно различни житейски философии. Четейки за тях, първата асоциация, която направих, беше с българските народни приказки, които ни разказваха като деца и ни учеха на добродетели. Така и тук постъпките, изборите и характерни черти на героите ни показват ясната граница между добро и лошо. 

Васил Лазаров постига индивидуализирането на героите си и чрез тяхната реч, външен вид и поведение. Той ги поставя в различни житейски ситуации и предизвикателства, за да разкрие един събирателен образ на цяла прослойка в обществото. По един деликатен начин авторът вплита в художественото описание всички видими и невидими процеси, случващи се през Прехода. 

Сюжетът преплита документални факти с художествено описание. Така например в историята оживяват конкретни събития и личности, които дори да не са буквално назовани, са напълно разпознаваеми за читателите. 

Основната нишка, по която се води книгата, е насочена към конкретни социални ориентири. И тук Васил Лазаров проявява интерес към случващото се с човешката душа в годините на изпитания. Читателят е провокиран към размисъл за това как борбата между злото и доброто оставя отпечатък върху съдбата на героите. Разбира се, всеки сам трябва да открие своя отговор и да направи своя избор. Всъщност „Крайъгълен камък“ е точно това - опит за интелектуално осмисляне на проблема за избора и пътя в живота.

За мен тази книга е със сантиментално значение, защото беше първото нещо, което прочетох от Лазаров. Също като заглавието, тя носи библейски-метафорично значение. Останах впечатлен от полюсния свят, в който ме пренесе – от размирно време към сакрална чистота. Аз открих нейното послание. Съветвам ви да го направите и вие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар