Всеки очаква с удоволствие летните месеци. Да не говорим, че повечето от нас вече сме си направили план за отпуск. Медиите обаче, като че нарочно се опитват да откраднат доброто ни настроение и да вкарат паника.
Тази седмица отново четох статии тип "най-мръсните плажове" по българското черноморие и къде не трябва да ходим на почивка. Всъщност смятах, че поне ще изчакат малко да започне юни, но ето, че явно някой няма търпение да убие у нас всяка една тръпка на вълнение от предстоящите летни емоции. Или пък да ни изгони от родното море..
Не, не мисля, че става въпрос за някакви политически конспирации, защото ще звуча смешно, стереотипно и лаладжийски. Като нямам доказателства, единствено мога да заключа, че някой главен редактор е казал - дайте някаква актуална тема да запълним малко пространство, и някой амбициозен журналист е отговорил: Ами да пишем за вечния проблем - мръсните плажове и вода. И така статии от подобен род се превръщат в традиция за родните онлайн издания и телевизии.
Но печеленето чрез подобна сензация ми е гнусно. Ужасно е за туристите, които бягат, за хотелиерите, които имат по-малко проходи и най-вече за имиджа на българското черноморие.
Запитвали ли сте се защо град като Пловдив толкова много се развива и има толкова много чуждестранни посетители. Защото културните им организации са силни и имат много добри ПР-и, които разпръскват само хубава информация за полезните дейности, които се извършват в града, за чудесните неща, които се правят.
Защо обаче по морето не се изтъква за приказните комплекси, в които са вложени страшно много пари, за увеселителните паркове, за пресяването на пясъка. Аз лично всяка година си ходя на избрани места и съм много доволен. Там наистина има с какво местната община да се похвали, но явно няма подготвени млади кадри, които да правят добра реклама.
четвъртък, 21 май 2015 г.
сряда, 6 май 2015 г.
Какво празнувате днес?
6 май е чудесна дата за мнозина. Всъщност това е денят, който събира най-много празници. Първо - честваме голям църковен празник. Второ - на 6 май празнуват имен ден всички, носещи името Георги и производни мъжки или женски имена. Трето - денят е празник на храбростта и българската армия. Четвърто е обявен е за официален почивен ден и няма човек, който да не се радва на възможността да се отдаде на пътуване или просто мързелуване. Не на последно място са и рождениците! Не, че има някаква статистика или официално изнесена информация по повода, но според общите ми наблюдения има повече родени именно през пролетните и летните месеци. Самият аз познавам 5-ма рожденици днес.
По този повод, приемете моите искрени пожелания за чудесен празник, какъвто и да е той, и бъдете много храбри през всички очакващи ви години занапред. Защото именно храброст ще ви е нужда да се справите с предизвикателствата на живота.
По този повод, приемете моите искрени пожелания за чудесен празник, какъвто и да е той, и бъдете много храбри през всички очакващи ви години занапред. Защото именно храброст ще ви е нужда да се справите с предизвикателствата на живота.
понеделник, 27 април 2015 г.
Колко културен е българинът?
Определено вярвам, че има доста хора, които като мен се стараят да четат и всеки ден да се интересуват от все по-нови и нови любопитни факти, да разширяват мирогледа си и да поддържат високо ниво на обща култура.
Тези хора са много активни и последователни в навиците си. Знаем се, следим се дори в социалната мрежа, обменяме мнения, даваме си един на друг препоръки. Обаче България, освен всичко, което може да се каже за нея, е и страна на крайностите, особено силно изразени в това отношение. Ако някой се пробуди изведнъж, то той е спечелен завинаги за руслото на просветлението. Но за жалост средно положение е много рядко.
Ако изключа познатите ми и направя списък на фейсбук приятелите ми, които са посещавали библиотека, то списъкът ще бъде изключително кратък.
За съжаление по-голяма част от българите не са чели и не четат нищо по-различно от публикация във фейсбук, някаква новина в медиен сайт или статия в долнопробно дамско списание. И това е жалко, защото те не умеят да разговарят, не проявяват толерантност и разбиране и ниската им култура не им позволява да огледат един проблем от всички страни. За тях светът е двуполюсен и рядко получават проблясъци на съмнение в крайното си мнение.
За още по-голямо съжаление - мнозина са тези, които с толкова ограничени възможности за преценка заемат високи постове в компании, занимават се с бизнес, работят в държавна администрация или в самата държава.
А най-тъжното е, че те умеят да манипулират и се възползват от крайните настроения на обществото. В много случаи няма кой да окултури, да просветли и нацията емоционално и духовно запада. Хората, истински умните и интелигентни хора с голям потенциал, отиват на Запад и това е тъжно, защото така децата им, които носят добри гени, се раждат и живеят далеч от родината си, а тук остават тесногръдите и ограничени хора, които дават същия свит, почти никакъв пример на рожбите си.
Тези хора са много активни и последователни в навиците си. Знаем се, следим се дори в социалната мрежа, обменяме мнения, даваме си един на друг препоръки. Обаче България, освен всичко, което може да се каже за нея, е и страна на крайностите, особено силно изразени в това отношение. Ако някой се пробуди изведнъж, то той е спечелен завинаги за руслото на просветлението. Но за жалост средно положение е много рядко.
Ако изключа познатите ми и направя списък на фейсбук приятелите ми, които са посещавали библиотека, то списъкът ще бъде изключително кратък.
За съжаление по-голяма част от българите не са чели и не четат нищо по-различно от публикация във фейсбук, някаква новина в медиен сайт или статия в долнопробно дамско списание. И това е жалко, защото те не умеят да разговарят, не проявяват толерантност и разбиране и ниската им култура не им позволява да огледат един проблем от всички страни. За тях светът е двуполюсен и рядко получават проблясъци на съмнение в крайното си мнение.
За още по-голямо съжаление - мнозина са тези, които с толкова ограничени възможности за преценка заемат високи постове в компании, занимават се с бизнес, работят в държавна администрация или в самата държава.
А най-тъжното е, че те умеят да манипулират и се възползват от крайните настроения на обществото. В много случаи няма кой да окултури, да просветли и нацията емоционално и духовно запада. Хората, истински умните и интелигентни хора с голям потенциал, отиват на Запад и това е тъжно, защото така децата им, които носят добри гени, се раждат и живеят далеч от родината си, а тук остават тесногръдите и ограничени хора, които дават същия свит, почти никакъв пример на рожбите си.
вторник, 14 април 2015 г.
В оригинал или преводно?
Днес ще си говорим за изкуство - и по-точно книжно и филмово изкуство. Все пак това са двете най-известни проявления на масовата култура. Всички четем това и онова, кой по-често и кой по-рядко. Освен това всеки от нас гледа филми - кой редовно, кой седмично или месечно.
И понеже всички го правим, днес ви питам следното: Как предпочитате да четете книги и да гледате филми - в оригинал или преведени?
И двете форми имат своите предимства и недостатъци, затова ще си позволя да ги изложа така, както ги виждам аз.
Всичко, което е преведено, е по-лесно за възприемане. Четем по-бързо на български, по-лесно възприемаме и вникваме в нещата, когато са на родния ни език. Без проблем можем да слушаме даден филм, да следим сюжета му и в същото време да вършим още нещо. Не се затрудняваме особено, нали така? Е, да, но замисляли ли сте се за качеството на превода? Той може да е направен неумело и да се изгуби част от хумора. В такъв случай по-скоро ще се подразним, отколкото да се насладим. Качественият превод е занаят с тънкости, не всеки го владее. Не е случайно, че и авторите, и преводачите са носители на авторски права. Рядко се е случвало, но са ми попадали в ръцете книга с лош превод, затова ми става неприятно, когато тематиката на една книга е по-специфична и очевидно се нуждае от редакцията на консултант или специалист. Неприятно е, когато той бива пропускан, но пък не можем и да четем всички книги в оригинал. Трудно е! Затова в този случай преводите са от огромно значение.
Стане ли дума за филми, тук дублирането на гласовете на актьорите е истински нож с две остриета. Хем разширявате аудиторията, която може да го гледа, хем губите част от зрителите си. Оригиналните гласове на актьорите винаги са по-въздействащи от дублираните. Затова, ако е превод от английски, много млади хора, за които този език не е проблем, предпочитат оригиналните продукции. Вижте, ако е език, който зрителят не владее, тогава е друго. Но дори и в подобни случи аз предпочитам варианта със субтитрите. Предпочитам оригинала. В моите очи анимациите са единственият жанр, който бива дублиран наистина умело.
И понеже всички го правим, днес ви питам следното: Как предпочитате да четете книги и да гледате филми - в оригинал или преведени?
И двете форми имат своите предимства и недостатъци, затова ще си позволя да ги изложа така, както ги виждам аз.
Всичко, което е преведено, е по-лесно за възприемане. Четем по-бързо на български, по-лесно възприемаме и вникваме в нещата, когато са на родния ни език. Без проблем можем да слушаме даден филм, да следим сюжета му и в същото време да вършим още нещо. Не се затрудняваме особено, нали така? Е, да, но замисляли ли сте се за качеството на превода? Той може да е направен неумело и да се изгуби част от хумора. В такъв случай по-скоро ще се подразним, отколкото да се насладим. Качественият превод е занаят с тънкости, не всеки го владее. Не е случайно, че и авторите, и преводачите са носители на авторски права. Рядко се е случвало, но са ми попадали в ръцете книга с лош превод, затова ми става неприятно, когато тематиката на една книга е по-специфична и очевидно се нуждае от редакцията на консултант или специалист. Неприятно е, когато той бива пропускан, но пък не можем и да четем всички книги в оригинал. Трудно е! Затова в този случай преводите са от огромно значение.
Стане ли дума за филми, тук дублирането на гласовете на актьорите е истински нож с две остриета. Хем разширявате аудиторията, която може да го гледа, хем губите част от зрителите си. Оригиналните гласове на актьорите винаги са по-въздействащи от дублираните. Затова, ако е превод от английски, много млади хора, за които този език не е проблем, предпочитат оригиналните продукции. Вижте, ако е език, който зрителят не владее, тогава е друго. Но дори и в подобни случи аз предпочитам варианта със субтитрите. Предпочитам оригинала. В моите очи анимациите са единственият жанр, който бива дублиран наистина умело.
събота, 4 април 2015 г.
Колко далеч е работното ти място от дома и струва ли си да пътуваш всеки ден?
Аз работя, приятелите ми работят, родителите ми все още работят, а навярно и вие самите. Работата е неизменна част от ежедневието ни и често се случва така, че й отделяме много повече време от обичайните 8 часа дневно...
Замисляли ли сте се колко много време губите в предвижване от дома до работното ви място? Навярно да... все пак всеки от нас цени времето си, особено когато става дума за свободното ни такова. А именно за него говорим, нали?
В настоящия случай няма да коментирам как стигате до работата си. Може да вървите пеша, да карате личен или служебен автомобил, да се комбинирате с колеги, да използвате градския транспорт или дори междуградски. Това е важно, но не е тема в момента, защото днес аз ви питам: Колко време ви отнема? По мое мнение най-оптималният вариант е половин час! Трудно постижимо ограничение е в град като София, но не е невъзможно. За много други по-малки градове таймингът е повече от нормален. Ще ви разкажа личната си история, за да разберете възгледите ми.
Предишната ми работа беше на токова място, че ми се налагаше да сменям два автобуса, за да стигна до нея. Отнемаше ми между час и час и половина в зависимост от чакането на спирките и задръстванията по пътя. Ставах всяка сутрин между 6 и 30 и 7 сутринта, за да се прибера в същия час, но вечер у дома. Карах така известно време, докато осъзнах, че почти не ми остава време да живея между служебните си задължения. Ако някоя вечер през седмицата се отбиех във фитнеса, заспивах веднага, след като се прибера и хапна. Ако исках да се видя с приятел, трябваше да се уговаряме за среща непосредствено след работа. Издържах няколко месеца, но после си казах стига! На настоящето ми работно място ми отнема точно 30 мин. да стигна до офиса. В края на работния ден имам време да си отида на тренировка, след това да се видя с тайфата и дори когато се прибера, имам още свободно време, защото ставам от сън по-късно. Чувствам се прекрасно и определено научих урока си. Така че позволете ми да ви дам един съвет. Ако работата ви не е твърде ценна или незаменима за вас и имате опция да я смените с друга, която ви е по-наблизо до дома, не се колебайте. Ще се радвате на редица предимства в личен план ;)
Замисляли ли сте се колко много време губите в предвижване от дома до работното ви място? Навярно да... все пак всеки от нас цени времето си, особено когато става дума за свободното ни такова. А именно за него говорим, нали?
В настоящия случай няма да коментирам как стигате до работата си. Може да вървите пеша, да карате личен или служебен автомобил, да се комбинирате с колеги, да използвате градския транспорт или дори междуградски. Това е важно, но не е тема в момента, защото днес аз ви питам: Колко време ви отнема? По мое мнение най-оптималният вариант е половин час! Трудно постижимо ограничение е в град като София, но не е невъзможно. За много други по-малки градове таймингът е повече от нормален. Ще ви разкажа личната си история, за да разберете възгледите ми.
Предишната ми работа беше на токова място, че ми се налагаше да сменям два автобуса, за да стигна до нея. Отнемаше ми между час и час и половина в зависимост от чакането на спирките и задръстванията по пътя. Ставах всяка сутрин между 6 и 30 и 7 сутринта, за да се прибера в същия час, но вечер у дома. Карах така известно време, докато осъзнах, че почти не ми остава време да живея между служебните си задължения. Ако някоя вечер през седмицата се отбиех във фитнеса, заспивах веднага, след като се прибера и хапна. Ако исках да се видя с приятел, трябваше да се уговаряме за среща непосредствено след работа. Издържах няколко месеца, но после си казах стига! На настоящето ми работно място ми отнема точно 30 мин. да стигна до офиса. В края на работния ден имам време да си отида на тренировка, след това да се видя с тайфата и дори когато се прибера, имам още свободно време, защото ставам от сън по-късно. Чувствам се прекрасно и определено научих урока си. Така че позволете ми да ви дам един съвет. Ако работата ви не е твърде ценна или незаменима за вас и имате опция да я смените с друга, която ви е по-наблизо до дома, не се колебайте. Ще се радвате на редица предимства в личен план ;)
вторник, 31 март 2015 г.
Black Sails - не оставаш апатичен към този сериал
Още миналата година разбрах за този сериал, но умишлено се въздържах да изкажа мнение за него. След първия сезон не бях сигурен дали ми харесва достатъчно. Твърде реалистичен, понякога вулгарен, с поредица от силни персонажи, които се надлъгват и враждуват един с друг до изнемогване... с една дума - пирати!
Именно за пирати се разказва с всичките им присъщи безредия, нападения, войни, похотливост, жестокост и т.н. Искам да ви предупредя, че сериалът не е подходящ за хора със слаби сърца и определено не е предназначен за деца под 18 години. Това обаче не го спира да е сред най-зрелищните, ангажиращи и провокиращи вниманието ми телевизионни продукции, които някога съм гледал. Ако след първия сезон имах съмнения, то след края на втория - вече нямам никакви. Снощи изгледах последния епизод на втори сезон и трябва да ви кажа, че все още съм афектиран от многото обрати, които се случиха. Беше невероятно и абсолютно неочаквано! Проверявам в момента в imdb.com и не се изненадвам да видя, че именно финалният епизод на сезон 2 е оценен с 9.8 точки от 10 максимални.
Нека отбележа също така, че актьорският подбор е направен просто брилянтно. Един от главните герои (защото те са няколко), а именно капитан Флинт е ненадминат в тази роля, сякаш е създаден за нея. Не мога да си го представя в друг образ, толкова много му пасва, че чак е плашещо! И при другите актьори също е така. Всеки от тях е перфектен за ролята, която играе. Още повече ми допада фактът, че няма някое известно лице, около което да се въртят останалите.
В заключение мога да кажа следното. Ако ви се гледа тотално разтърсващ сериал, препоръчвам ви Black Sails, но задължително изгледайте и двата му реализирани до момента сезона. За третия ще почакаме до януари 2016 г.
петък, 13 март 2015 г.
Подходящи дестинации за пътуване през пролетта
Мислите вече за почивка, а е още едва март? Дам, значи сте същите като мен. Да ви кажа честно, не зная на какво се дължи това мое нетърпение. Не е като да не ми се работи. Напротив! Колегите ми изпълват деня, че чак не ми се прибира. Хехе, е не чак толкова. ;)
Както и да е... Ако сте решили да се възползвате от априлската или майската отпуска, има къде да отидете. Приготвил съм няколко предложения, които наскоро разглеждах, и те са свързани с единственото условие - да е топло.
Ако ви се разхожда из нашата родина, април е доста подходящ да отидете до някой от водопадите, които през летните жеги се пресушават. Райското пръскало е идеално за целта. Като цяло обаче планините все още не са гостоприемни. Затова изберете малки градчета, в които така или иначе слънцето грее по-жарко. Защо не отскочите до Мелник, Сандански или Велинград. Има какво да видите, обещавам ви, а и спато си струва.
Ако обаче ви се странства малко отвъд границата, Турция е много подходяща дестинация през май, стига да нямате предразсъдъци. По Средиземноморските курорти времето е идеално за плаж. Гърция и Кипър също са добър избор по това време на годината. Така че слагайте джапанките и отидете на море още преди лятото.
Само не забравяйте да направите резервации поне две-три седмици преди пътуването, защото сезонът е открит и туристи има много!
Както и да е... Ако сте решили да се възползвате от априлската или майската отпуска, има къде да отидете. Приготвил съм няколко предложения, които наскоро разглеждах, и те са свързани с единственото условие - да е топло.
Ако ви се разхожда из нашата родина, април е доста подходящ да отидете до някой от водопадите, които през летните жеги се пресушават. Райското пръскало е идеално за целта. Като цяло обаче планините все още не са гостоприемни. Затова изберете малки градчета, в които така или иначе слънцето грее по-жарко. Защо не отскочите до Мелник, Сандански или Велинград. Има какво да видите, обещавам ви, а и спато си струва.
Ако обаче ви се странства малко отвъд границата, Турция е много подходяща дестинация през май, стига да нямате предразсъдъци. По Средиземноморските курорти времето е идеално за плаж. Гърция и Кипър също са добър избор по това време на годината. Така че слагайте джапанките и отидете на море още преди лятото.
Само не забравяйте да направите резервации поне две-три седмици преди пътуването, защото сезонът е открит и туристи има много!
Абонамент за:
Публикации (Atom)