Ретроградният Меркурий ли е виновен?

 

Вярвате ли в зодии, планети и числа? Аз съм малко скептичен на тази тема и не се интересувам особено в кой дом се намира планетата ми (каквото и да значи това). Но нямаше как да не забележа предупредителните съобщения в медиите, че навлизаме в период на ретрограден Меркурий. Наред с това имаше и съвети как да се предпазим от въздействието му, кога да си обслужим колата, измием косата и какво ли още не. Луда работа, казах си. Не спазвах съветите, но въпреки това оцелях. 

Сега прочетох, че вече сме извън този период и можем да „дишаме спокойно“, което ако приемем буквално си е жива ирония, предвид извънредната обстановка и носенето на маски. 

Та, замислих се. Май ни е присъщо да обвиняваме някой друг за проблемите си или да търсим оправдание в някой кофти период за неуспехите си. Наистина ли ретроградният Меркурий е виновен, че не завърши онзи проект в срок? Или, че не се обади на обекта на желанията си, от страх да не те „отреже“? 

Примерите са много, а отговорът, според мен е един – виновни сме си ние. Всичко е в нашите ръце и зависи от нас самите. Не търсете вината за грешките си у другите или в подредбата на планетите. Грабнете живота си сега и действайте. Помнете, че го правите за себе си.

Живейте по собствени правила

 

Настъпването на лятото събужда у мен и онзи порив към свободата, който цяла година подтисках в себе си, сякаш беше затрупан под преспи сняг. Повишаването на температурите повишава и желанието у мен да живея по собствени правила, а не по такива, наложени ми от някой друг. Познато ли ви е чувството?

И на вас ли ви е писнало да се стремите да живеете спрямо чуждите очаквания или да се чувствате длъжни непрестанно да отговаряте на атаката от въпроси „Защо не сключвате брак“, „Кога ще имате деца“, „Защо не си като него“? Изморително е, нали?

Колко често сте си задавали въпроса какво всъщност искате за себе си? Какво би ви направило щастливи? Как бихте се чувствали добре? Аз ще ви кажа какво – живейте за себе си и не се съобразявайте „какво ще кажат хората“. В противен случай рискувате да изпуснете най-истинските моменти в живота си, правейки компромис със собственото си щастие. 

Всеки човек е индивидуална и уникална личност, затова спрете да се сравнявате с другите. Вглеждайте се в чуждата паничка само в случаите, когато можете да извлечете някаква поука или почерпите опит. Не се фокусирайте върху негативното, защото животът е смесица и от добро и от лошо. Всеки път, когато „падате“, помнете, че следва да се изправите и да намерите пътя нагоре. Извличайте положителното от всяка ситуация и бъдете себе си. 

Не чакайте лятото, за да живеете щастливо и да почувствате свободата от счупените окови на зависимостта от другите. Просто живейте тук и сега по своите собствени правила. 

Моментът да се преместиш

Смяната на местожителството е голяма крачка и изисква сериозно обмисляне. Идеята за подобна нова стъпка в живота ми се зароди още преди карантината, а моментът на изолация бе перфектен да се спра и да помисля трезво.

Първоначално започнах с въпроса какво налага моето преместване. В родния ми град съм изградил редица приятелства, познанства и отношения. Познавам повечето локации, знам как се случват нещата. Имам прилична работа, която ми дава необходимите доходи и сравнително удовлетворява изискванията ми. След като всичко е наред, защо исках да се преместя?

Осъзнах, че имам нужда от промяна. Нещо разтърсващо трябваше да се случи в живота ми, за да изпитам силен адреналин и да изляза от зоната си на комфорт. Смяната на мястото за живеене определено е сериозна изпитание за духа, тялото и ума. Особено ако е свързана и със започването на нова работа.

Мислих си, че подобни решения се взимат само по филмите, а в реалния живот е немислимо да се случи, щом всичко ти е наред. Е, да, ама не. Човекът е устроен така, че постоянно иска да надгражда и усъвършенства себе си. Именно този стремеж ни тласка към промяната. Тя ни дава адреналин, провокира ни и ни прави по-свободни.

С отминаването на годините, натрупването на опита и преминатите житейски ситуации следваща крачка напред в моето развитие бе смяната на местожителството ми. Просто така го усетих, а след това помислих доста и го осмислих напълно.

Готов съм за новото, за това, което ще ме очаква и това, което аз очаквам. Може да звучи прекалено позитивно, но щом човек вземе категорично решение, няма какво да го спре. Вярвам, че най-хубавото предстои, особено щом съм готов за него!

Кога е необходимо да спрем? – част 1

Впуснали се в ежедневните житейски битки, вървим напред и напред. В тази надпревара има два типа хора  - тези, които веднага се преуморяват и развяват бялото знаме, и тези, които продължават докрай, до последната капка пот.

Въпреки че е вярно, че трябва да се борим за това, което искаме, истината е, че понякога трябва да спрем и да се запитаме дали си заслужава. Стопирането не е нещо, за което да съжаляваме. Именно стресовите ситуации, които изпитваме в ежедневието си, в крайна сметка ни вредят. Необходимо е да се научим да си казваме „Аз съм дотук“, за да се спасим и да продължим в друга посока.

Психологически да знаем как да спрем и кога да се откажем е много по-трудно, отколкото изглежда. В настоящия нов век се научихме, че да спрем не е вариант. Живеем на бързи обороти, включили сме „турбото“ и ако стопираме замалко, ние оставаме назад и може да изостанем главоломно от всички останали. Но никой от нас не допуска, че се нуждаем от почивка, за да съберем сили, да презаредим ума и тялото си.

Ако разгледаме целия процес на нашия живот и случките в него като едно пътуване, лесно ще придобием представа защо е необходимо понякога да забавяме темпото. Всеки проект, с който се захващаме, всяка наша стъпка и всяка мечта, която имаме, са част от това пътешествие. Представете си дълго пътуване, в което нямаме спирки. Със сигурност щяхме да се уморим, нали, и може би нямаше да успеем да стигнем до края.

Както вече знаем, надеждата е последното нещо, което трябва да изгубим. Колкото и тъмна да изглежда пътеката, по която вървим в момента, ако спрем да отразяваме малката светлина надежда, ще се изгубим. Затова е важно да все пак да виждаме нещата и да се стремим да ги опознаем от всички ъгли, през различна перспектива и да се радваме повече на пътя си. Нужно ни е да притежаваме знанието кога да се откажем и кога да спрем за почивка. Именно тези моменти ще ни помогне да опознаем себе си по-добре, ще ни помогне да мислим ясно и да очертаем целите си.

Новогодишни размисли и пожелания

Е, скъпи приятели, отново настъпи новата година. Сега ни очакват предизвикателствата на 2020 г. Навлизаме и в още едно десетилетие от съществуването си. Да ни е честито и успешно.

По традиция в началото на настъпващата година правя равносметка не само за изминалите 365 дни, но и за посоката на живота ми до момента. Разбира се, отправям и начална точка за бъдещите си цели и се моля от сърце това, което ще ми донесе най-голямо щастие, да се случи.

Искам да споделя с вас, че сега достигнах до извода, че аз съм един наистина успешен човек. Нямам сериозни проблеми на главата си, всички любими хора са около мен, заобиколен съм от прекрасни приятели и имам удовлетворяваща работа. Това е всичко, от което се нуждае човек, останалото е пълнеж и се надявам ако досега не сте го разбрали, да се замислите и да проверите, че наистина е така.

За следващата година и предстоящите още 10 си пожелавам да запазя основата си от ценности. Иска ми се да заложа малко повече на кариерата и на пътуванията. Но като цяло не си правя точни стъпки за постигане на тези цели, защото искам животът да ме изненада. Ако знам всичко, което ми предстои, защо да живея, ще е все едно да гледам отново и отново някой до болка познат филм.

Надявам се да съумея да повишавам позитивизма си и да се откажа от вечното притеснение за всяка дреболия. Искам да се науча да се приемам такъв, какъвто съм и да не съжалявам за допуснатите грешки. Трябва да се уча от всяка ситуация, а не да обвинявам.

Споделих ви само някои от нещата, за които си мисли, а други ще ги запазя дълбоко в себе си с тайната надежда да се случат по най-добрия начин. На всички вас, които четете тези редове, ви пожелавам да сте здрави и да живеете тук и сега, не в миналото или бъдещето. Знам, че каквото и да ни предстои, ще се справим!

Какво празнувате днес?

6 май е чудесна дата за мнозина. Всъщност това е денят, който събира най-много празници. Първо - честваме голям църковен празник. Второ - на 6 май празнуват имен ден всички, носещи името Георги и производни мъжки или женски имена. Трето - денят е празник на храбростта и българската армия. Четвърто е обявен е за официален почивен ден и няма човек, който да не се радва на възможността да се отдаде на пътуване или просто мързелуване. Не на последно място са и рождениците! Не, че има някаква статистика или официално изнесена информация по повода, но според общите ми наблюдения има повече родени именно през пролетните и летните месеци. Самият аз познавам 5-ма рожденици днес.

По този повод, приемете моите искрени пожелания за чудесен празник, какъвто и да е той, и бъдете много храбри през всички очакващи ви години занапред. Защото именно храброст ще ви е нужда да се справите с предизвикателствата на живота.

Колко далеч е работното ти място от дома и струва ли си да пътуваш всеки ден?

Аз работя, приятелите ми работят, родителите ми все още работят, а навярно и вие самите. Работата е неизменна част от ежедневието ни и често се случва така, че й отделяме много повече време от обичайните 8 часа дневно...

Замисляли ли сте се колко много време губите в предвижване от дома до работното ви място? Навярно да... все пак всеки от нас цени времето си, особено когато става дума за свободното ни такова. А именно за него говорим, нали?

В настоящия случай няма да коментирам как стигате до работата си. Може да вървите пеша, да карате личен или служебен автомобил, да се комбинирате с колеги, да използвате градския транспорт или дори междуградски. Това е важно, но не е тема в момента, защото днес аз ви питам: Колко време ви отнема? По мое мнение най-оптималният вариант е половин час! Трудно постижимо ограничение е в град като София, но не е невъзможно. За много други по-малки градове таймингът е повече от нормален. Ще ви разкажа личната си история, за да разберете възгледите ми.

Предишната ми работа беше на токова място, че ми се налагаше да сменям два автобуса, за да стигна до нея. Отнемаше ми между час и час и половина в зависимост от чакането на спирките и задръстванията по пътя. Ставах всяка сутрин между 6 и 30 и 7 сутринта, за да се прибера в същия час, но вечер у дома. Карах така известно време, докато осъзнах, че почти не ми остава време да живея между служебните си задължения. Ако някоя вечер през седмицата се отбиех във фитнеса, заспивах веднага, след като се прибера и хапна. Ако исках да се видя с приятел, трябваше да се уговаряме за среща непосредствено след работа. Издържах няколко месеца, но после си казах стига! На настоящето ми работно място ми отнема точно 30 мин. да стигна до офиса. В края на работния ден имам време да си отида на тренировка, след това да се видя с тайфата и дори когато се прибера, имам още свободно време, защото ставам от сън по-късно. Чувствам се прекрасно и определено научих урока си. Така че позволете ми да ви дам един съвет. Ако работата ви не е твърде ценна или незаменима за вас и имате опция да я смените с друга, която ви е по-наблизо до дома, не се колебайте. Ще се радвате на редица предимства в личен план ;)

Аз, Мен и Той

Сигурно се чудите защо почти винаги говоря за себе си в трето лице. Всъщност и аз не съм се замислял, но предполагам е свързано с идеята ми да се погледна отстрани. Разбирате ли - като герой в моя собствен живот. Понякога асоциирам живота като роман. Ако сами сме си и писатели, и едновременно герои в него, то възможността да ни се случи ХЕПИ ЕНД е доста по-голяма, а не ако разчитаме единствено на случайността.

Освен това пробвали ли сте се да се погледнете отстрани. Вземете камера и се запишете, ама без да се правите и да маниерничите. Даже имам по-добра идея - кажете на някой от близките ви да ви запише, но без да ви казва точно къде и кога. Сигурен съм, че ще имате чувството, че гледате съвсем различен човек. Може да се харесате, но най-вероятно ще се възмутите. Едно е това, което е в главата ви, а друго, което околните виждат. Може би това е другата причина да се опитвам непрестанно да се погледна отстрани. Имам нужда да мина за малко в позицията на другите и да оценя това, което съм. Ако ми хареса - добре. Ако не - подлежа на превъзпитание и преоценка...