Тийн филмите завладаяват света

Напоследък ми прави впечатление, че най-много са тийн филмите, а след тях се нареждат романтичните комедии и хорора. Все такива, които да те накарат или да си кажеш "Егати и фантасмагорията", или да се отегчиш до болка, или пък... такива дето не стават. Ужаси така и не се научих да гледам и не се срамувам от това.

След като се правят стотици хиляди ремейкове на комиксите на Марвел или Ди Си, това означава, че киното отдавана е територия на подрастващите и тинейджърите и тези на възраст малко над 25 докъм 30 годишни. След това като че ли нямаш желание за нищо, или просто не ти остава време от децата, ходенето на работа и такива неща. Жените обаче обичат да бършат сополи и обожават романтичните комедии. Гледат ги буквално на всяка възраст.

Основна част от новите кинопродукции са снимани по книги. Явно се изчерпаха идеите на сценаристите и все повече киноиндустрията иска да се привърже към книжната такава. Може би за да извлекат и двете взаимна изгода. Масовите филмите са за тинейджъри, разбира се, като относително голям процент са фанатастиката и фентъзито. Малко са тези, които показват малко по-различен жанр и се позиционират изцяло в реалността.

Ето обаче един, който дават в момента по кината и многократно въртят трейлъра му по различните телевизии. Казва се "Хартиени градове" ("Paper town") и е по романа на Джон Грийн. Изглежда забавен... ако си на 17.

Нещо в трейлъра ме притеснява. Това е онзи апел, който казва на младите, че трябва да правят щури неща, да следват сърцата си и прочие глупости. Не че аз не съм правил такива неща допреди 10-тина години и все още ги правя. Понякога. Но все пак ми се струва, че модерното поколение твърде буквално възприема посланията на киното. Всеки път като изляза навън очаквам някакви диваци да ме наобикалят и да демонстрират низ от тъповато смели постъпки. И това само докато аз имам дързостта да пресека на червено. Както и да е. Вижте трейлъра. Поредният тийн филм. И чакам мнение.

Колко далеч е работното ти място от дома и струва ли си да пътуваш всеки ден?

Аз работя, приятелите ми работят, родителите ми все още работят, а навярно и вие самите. Работата е неизменна част от ежедневието ни и често се случва така, че й отделяме много повече време от обичайните 8 часа дневно...

Замисляли ли сте се колко много време губите в предвижване от дома до работното ви място? Навярно да... все пак всеки от нас цени времето си, особено когато става дума за свободното ни такова. А именно за него говорим, нали?

В настоящия случай няма да коментирам как стигате до работата си. Може да вървите пеша, да карате личен или служебен автомобил, да се комбинирате с колеги, да използвате градския транспорт или дори междуградски. Това е важно, но не е тема в момента, защото днес аз ви питам: Колко време ви отнема? По мое мнение най-оптималният вариант е половин час! Трудно постижимо ограничение е в град като София, но не е невъзможно. За много други по-малки градове таймингът е повече от нормален. Ще ви разкажа личната си история, за да разберете възгледите ми.

Предишната ми работа беше на токова място, че ми се налагаше да сменям два автобуса, за да стигна до нея. Отнемаше ми между час и час и половина в зависимост от чакането на спирките и задръстванията по пътя. Ставах всяка сутрин между 6 и 30 и 7 сутринта, за да се прибера в същия час, но вечер у дома. Карах така известно време, докато осъзнах, че почти не ми остава време да живея между служебните си задължения. Ако някоя вечер през седмицата се отбиех във фитнеса, заспивах веднага, след като се прибера и хапна. Ако исках да се видя с приятел, трябваше да се уговаряме за среща непосредствено след работа. Издържах няколко месеца, но после си казах стига! На настоящето ми работно място ми отнема точно 30 мин. да стигна до офиса. В края на работния ден имам време да си отида на тренировка, след това да се видя с тайфата и дори когато се прибера, имам още свободно време, защото ставам от сън по-късно. Чувствам се прекрасно и определено научих урока си. Така че позволете ми да ви дам един съвет. Ако работата ви не е твърде ценна или незаменима за вас и имате опция да я смените с друга, която ви е по-наблизо до дома, не се колебайте. Ще се радвате на редица предимства в личен план ;)

Black Sails - не оставаш апатичен към този сериал

Още миналата година разбрах за този сериал, но умишлено се въздържах да изкажа мнение за него. След първия сезон не бях сигурен дали ми харесва достатъчно. Твърде реалистичен, понякога вулгарен, с поредица от силни персонажи, които се надлъгват и враждуват един с друг до изнемогване... с една дума - пирати!

Именно за пирати се разказва с всичките им присъщи безредия, нападения, войни, похотливост, жестокост и т.н. Искам да ви предупредя, че сериалът не е подходящ за хора със слаби сърца и определено не е предназначен за деца под 18 години. Това обаче не го спира да е сред най-зрелищните, ангажиращи и провокиращи вниманието ми телевизионни продукции, които някога съм гледал. Ако след първия сезон имах съмнения, то след края на втория - вече нямам никакви. Снощи изгледах последния епизод на втори сезон и трябва да ви кажа, че все още съм афектиран от многото обрати, които се случиха. Беше невероятно и абсолютно неочаквано! Проверявам в момента в imdb.com и не се изненадвам да видя, че именно финалният епизод на сезон 2 е оценен с 9.8 точки от 10 максимални.

Нека отбележа също така, че актьорският подбор е направен просто брилянтно. Един от главните герои (защото те са няколко), а именно капитан Флинт е ненадминат в тази роля, сякаш е създаден за нея. Не мога да си го представя в друг образ, толкова много му пасва, че чак е плашещо! И при другите актьори също е така. Всеки от тях е перфектен за ролята, която играе. Още повече ми допада фактът, че няма някое известно лице, около което да се въртят останалите. 

В заключение мога да кажа следното. Ако ви се гледа тотално разтърсващ сериал, препоръчвам ви Black Sails, но задължително изгледайте и двата му реализирани до момента сезона. За третия ще почакаме до януари 2016 г.