Какъв трябва да бъде сайтът на сериозното издание: Biograph

След така известният Мобайлгедон много сайтове на вестници и списания започнаха лека полека да създават своя мобилна версия. Това, разбира се, направиха най-големите в бранша. И в България първите сайтове на популярни периодични издания не закъсняха. Все още обаче има много такива, дори повечето, които разчитат на способността на телефоните да зуумват. Липсата на удобство при четене обаче притеснява притежателите на смартфони с по-малък екран и сайтвете губят посещения.

Разбира се, не за всички тази революция на технологиите е финансово оправдана и възможна. Затова винаги съм смятал, че още когато се изгражда сайт, трябва да се мисли в перспектива за евентуални бъдещи промени от този тип. Лесно предвидимо е какво може да се постигне в технологично отношение в близките 3-4 години, тъй като тенденции се изграждат бавно и постепенно се налагат.

Основната цел на вестникарските сайтове и тези на списанията е да бъдат четени!!! Вярно е, че в някои от тях са залегнали куизове, видеа и различни по тип изображения, но основната колона текст е една и съща и трябва да пасне на всеки тип електронно устройство.
В това отношение най-голямо впечатление ми е направил сайта на списание Biograph, с маркетингов директор г-н Светослав Кантарджиев. Дали той, дали някой друг от екипа са извели на преден план нуждата от дизайнерски опростен, но удобно направен блог-сайт, няма значение. От значение е единствено четимостта.

От една страна, това е идеалната инвестиция – без допълнителни средства за поддръжка на домейн и хостинг, без дразнещи реклами, които изкачат от всякъде, лесно за ориентация и точно толкова текст, колкото е нужно за представянето на едно сериозно списание. Корици, изведените първи страници, публикувани някои от по-интересните материали и то под форма, която идеално пасва на всеки тип телефон, таблет или четец. Текстът се събира в екрана и скролваш надолу все едно четеш книга – без да се налага да правиш сложни странични маневри за прескачане на изображение или изскочила от някъде реклама.

„Биограф‟ като цяло е едно от стойностните и добри периодични издания и като стилистика, и като тематика на пазара. Много добре са подбрани лицата на всеки брой, а интервютата са смислени и интелигентно зададените въпроси провокират към смислени и значими, интересни за читателя отговори.

Г-н Светослав Кантарджиев отдавна има усет в тази област. Освен маркетингов директор на Biograph, Светльо Кантарджиев е изпълнителен директор и на издателство „Ню Медиа Груп‟ и има опит в тази област. Професионализмът  личи в семплата визия, която ти предлага качество, без да създава усещане за сензация.

От какво се вдъхновявате?

Човек все трябва да има нещо малко, от което да се вдъхнови. Нещо, което да го мотивира да върви напред в живота си, да преминава щастлив през ежедневието си и да се развива.

При някои това са децата и половинките. Разбира се, всеки знае, че любовта е двигателят на съществуването ни. Но други взимат вдъхновението съвсем буквално и търсят спиращи дъха гледки, специални вещи, пазят спомени, случки, истории от книги.

И защо не?

Вдъхновението е въпрос на лично усещане. Кога за последно ви се искаше да рецитирате стихове, да говорите в рими или пък кога за последен път шофирахте доволно автомобила си, пеехте си или си свиркахте в колата. Кога имахте желанието да майсторите нещо. Тук не става въпрос за финансовата страна на нещата, а за чисто мотивационната.

Всъщност, макар за вас това да не е тайна, жените са по-способни да се вдъхновяват от мъжете. Те мислят емоционално и това им е присъщо. Жената може просто ей така да реши да преподреди секцията, да си направи косата, да започне да си записва рецепти в стар тефтер или да преправи някаква дреха.

При нас мъжете умората и мързелът, който ни е много типична черта, пречат да развиваме много свои таланти и качества. Малцина са надарените с прекрасен естетически усет. Средностатистическият мъж предпочита да седне пред мача, да се чопли в колата, да подремне на дивана. При нас желанието е еквивалент на вдъхновението. Затова и мен жената понякога ме подкача, че когато имам желание да свърша нещо у дома или да изведа семейството си извън града, всъщност съм бил вдъхновен.

Може би е права. И знаете ли от какво се вдъхновявам. От мисли за бъдещето. Моят мозък функционира така... "ако направя това, ще стане екстра онова". И се заемам.

Отново паника преди лятото

Всеки очаква с удоволствие летните месеци. Да не говорим, че повечето от нас вече сме си направили план за отпуск. Медиите обаче, като че нарочно се опитват да откраднат доброто ни настроение и да вкарат паника.

Тази седмица отново четох статии тип "най-мръсните плажове" по българското черноморие и къде не трябва да ходим на почивка. Всъщност смятах, че поне ще изчакат малко да започне юни, но ето, че явно някой няма търпение да убие у нас всяка една тръпка на вълнение от предстоящите летни емоции. Или пък да ни изгони от родното море..

Не, не мисля, че става въпрос за някакви политически конспирации, защото ще звуча смешно, стереотипно и лаладжийски. Като нямам доказателства, единствено мога да заключа, че някой главен редактор е казал - дайте някаква актуална тема да запълним малко пространство, и някой амбициозен журналист е отговорил: Ами да пишем за вечния проблем - мръсните плажове и вода. И така статии от подобен род се превръщат в традиция за родните онлайн издания и телевизии.

Но печеленето чрез подобна сензация ми е гнусно. Ужасно е за туристите, които бягат, за хотелиерите, които имат по-малко проходи и най-вече за имиджа на българското черноморие.

Запитвали ли сте се защо град като Пловдив толкова много се развива и има толкова много чуждестранни посетители. Защото културните им организации са силни и имат много добри ПР-и, които разпръскват само хубава информация за полезните дейности, които се извършват в града, за чудесните неща, които се правят.

Защо обаче по морето не се изтъква за приказните комплекси, в които са вложени страшно много пари, за увеселителните паркове, за пресяването на пясъка. Аз лично всяка година си ходя на избрани места и съм много доволен. Там наистина има с какво местната община да се похвали, но явно няма подготвени млади кадри, които да правят добра реклама.

Какво празнувате днес?

6 май е чудесна дата за мнозина. Всъщност това е денят, който събира най-много празници. Първо - честваме голям църковен празник. Второ - на 6 май празнуват имен ден всички, носещи името Георги и производни мъжки или женски имена. Трето - денят е празник на храбростта и българската армия. Четвърто е обявен е за официален почивен ден и няма човек, който да не се радва на възможността да се отдаде на пътуване или просто мързелуване. Не на последно място са и рождениците! Не, че има някаква статистика или официално изнесена информация по повода, но според общите ми наблюдения има повече родени именно през пролетните и летните месеци. Самият аз познавам 5-ма рожденици днес.

По този повод, приемете моите искрени пожелания за чудесен празник, какъвто и да е той, и бъдете много храбри през всички очакващи ви години занапред. Защото именно храброст ще ви е нужда да се справите с предизвикателствата на живота.

Колко културен е българинът?

Определено вярвам, че има доста хора, които като мен се стараят да четат и всеки ден да се интересуват от все по-нови и нови любопитни факти, да разширяват мирогледа си и да поддържат високо ниво на обща култура.

Тези хора са много активни и последователни в навиците си. Знаем се, следим се дори в социалната мрежа, обменяме мнения, даваме си един на друг препоръки. Обаче България, освен всичко, което може да се каже за нея, е и страна на крайностите, особено силно изразени в това отношение. Ако някой се пробуди изведнъж, то той е спечелен завинаги за руслото на просветлението. Но за жалост средно положение е много рядко.

Ако изключа познатите ми и направя списък на фейсбук приятелите ми, които са посещавали библиотека, то списъкът ще бъде изключително кратък.

За съжаление по-голяма част от българите не са чели и не четат нищо по-различно от публикация във фейсбук, някаква новина в медиен сайт или статия в долнопробно дамско списание. И това е жалко, защото те не умеят да разговарят, не проявяват толерантност и разбиране и ниската им култура не им позволява да огледат един проблем от всички страни. За тях светът е двуполюсен и рядко получават проблясъци на съмнение в крайното си мнение.

За още по-голямо съжаление - мнозина са тези, които с толкова ограничени възможности за преценка заемат високи постове в компании, занимават се с бизнес, работят в държавна администрация или в самата държава.

А най-тъжното е, че те умеят да манипулират и се възползват от крайните настроения на обществото. В много случаи няма кой да окултури, да просветли и нацията емоционално и духовно запада. Хората, истински умните и интелигентни хора с голям потенциал, отиват на Запад и това е тъжно, защото така децата им, които носят добри гени, се раждат и живеят далеч от родината си, а тук остават тесногръдите и ограничени хора, които дават същия свит, почти никакъв пример на рожбите си.

В оригинал или преводно?

Днес ще си говорим за изкуство - и по-точно книжно и филмово изкуство. Все пак това са двете най-известни проявления на масовата култура. Всички четем това и онова, кой по-често и кой по-рядко. Освен това всеки от нас гледа филми - кой редовно, кой седмично или месечно.

И понеже всички го правим, днес ви питам следното: Как предпочитате да четете книги и да гледате филми - в оригинал или преведени?

И двете форми имат своите предимства и недостатъци, затова ще си позволя да ги изложа така, както ги виждам аз.

Всичко, което е преведено, е по-лесно за възприемане. Четем по-бързо на български, по-лесно възприемаме и вникваме в нещата, когато са на родния ни език. Без проблем можем да слушаме даден филм, да следим сюжета му и в същото време да вършим още нещо. Не се затрудняваме особено, нали така? Е, да, но замисляли ли сте се за качеството на превода? Той може да е направен неумело и да се изгуби част от хумора. В такъв случай по-скоро ще се подразним, отколкото да се насладим. Качественият превод е занаят с тънкости, не всеки го владее. Не е случайно, че и авторите, и преводачите са носители на авторски права. Рядко се е случвало, но са ми попадали в ръцете книга с лош превод, затова ми става неприятно, когато тематиката на една книга е по-специфична и очевидно се нуждае от редакцията на консултант или специалист. Неприятно е, когато той бива пропускан, но пък не можем и да четем всички книги в оригинал. Трудно е! Затова в този случай преводите са от огромно значение.

Стане ли дума за филми, тук дублирането на гласовете на актьорите е истински нож с две остриета. Хем разширявате аудиторията, която може да го гледа, хем губите част от зрителите си. Оригиналните гласове на актьорите винаги са по-въздействащи от дублираните. Затова, ако е превод от английски, много млади хора, за които този език не е проблем, предпочитат оригиналните продукции. Вижте, ако е език, който зрителят не владее, тогава е друго. Но дори и в подобни случи аз предпочитам варианта със субтитрите. Предпочитам оригинала. В моите очи анимациите са единственият жанр, който бива дублиран наистина умело.

Колко далеч е работното ти място от дома и струва ли си да пътуваш всеки ден?

Аз работя, приятелите ми работят, родителите ми все още работят, а навярно и вие самите. Работата е неизменна част от ежедневието ни и често се случва така, че й отделяме много повече време от обичайните 8 часа дневно...

Замисляли ли сте се колко много време губите в предвижване от дома до работното ви място? Навярно да... все пак всеки от нас цени времето си, особено когато става дума за свободното ни такова. А именно за него говорим, нали?

В настоящия случай няма да коментирам как стигате до работата си. Може да вървите пеша, да карате личен или служебен автомобил, да се комбинирате с колеги, да използвате градския транспорт или дори междуградски. Това е важно, но не е тема в момента, защото днес аз ви питам: Колко време ви отнема? По мое мнение най-оптималният вариант е половин час! Трудно постижимо ограничение е в град като София, но не е невъзможно. За много други по-малки градове таймингът е повече от нормален. Ще ви разкажа личната си история, за да разберете възгледите ми.

Предишната ми работа беше на токова място, че ми се налагаше да сменям два автобуса, за да стигна до нея. Отнемаше ми между час и час и половина в зависимост от чакането на спирките и задръстванията по пътя. Ставах всяка сутрин между 6 и 30 и 7 сутринта, за да се прибера в същия час, но вечер у дома. Карах така известно време, докато осъзнах, че почти не ми остава време да живея между служебните си задължения. Ако някоя вечер през седмицата се отбиех във фитнеса, заспивах веднага, след като се прибера и хапна. Ако исках да се видя с приятел, трябваше да се уговаряме за среща непосредствено след работа. Издържах няколко месеца, но после си казах стига! На настоящето ми работно място ми отнема точно 30 мин. да стигна до офиса. В края на работния ден имам време да си отида на тренировка, след това да се видя с тайфата и дори когато се прибера, имам още свободно време, защото ставам от сън по-късно. Чувствам се прекрасно и определено научих урока си. Така че позволете ми да ви дам един съвет. Ако работата ви не е твърде ценна или незаменима за вас и имате опция да я смените с друга, която ви е по-наблизо до дома, не се колебайте. Ще се радвате на редица предимства в личен план ;)