Мастъри и Дизастъри

Психологията отговаря на много въпроси относно вашата същност, това всички го знаем. Но тя може да ви помогне и да укрепите брака си или поне да ви даде насоки, ако семейният живот тепърва предстои.

Аз съм много благодарен, че подаднах на едно психологическо изследване. Провеждано е в САЩ в продължение на 30 години. Резултатите са изведени от Артър Арон. Според американският психолог семейните двойки са два типа: Мастъри и Дизастъри.

Мастърите са партньорите, чиито брак е устоял благодарение на следването на няколко прости правила. Като начало при проблем партньорите са разговаряли, СПОДЕЛЯЙКИ как се чувстват от създадената ситуация. При спор никога не са натяквали стари провинения на половинката си. Ако срещуположния има недостатък или започват да се шегуват с него, или го игнорират. Резултатът са хармонични отношения с редки разправии и повече забавление.

Дизастърите са онези, които правят всичко тъкмо наопаки. Те не умеят да контролират емоциите си и при спор се опитват да вменяват вина на другия. Постоянно напомнят предишен спор и не могат да продължат напред. Когато имат проблем  преглъщат и премълчават, докато положението се изостри и в един момент вдигат скандал. Друг препъни камък е когато едната половинка мисли повече за себе си, отколкото за общото добруване. А в любовта място за егоизъм няма. Ученият изтъква, че тези семейства се разпадат на около 5-тата година от брака.

Вие от кои сте? Аз честно казано намирам някои неща и от едните и от другите в моите отношения с партньорката ми. Взех си и някои поуки. Ще поживеем и ще видим. За сега критичната 5-та година я минахме ;)

Скука из Фейса :/

Редовно по празниците социалните мрежи стават едно от най-скучните места в интернет пространството изобщо.

Днес е Никулден. Безспорно голям празник, за който дори да не си чул нищо, веднага разбираш от фейсбук стената си. Ясно е, че точно благодарение на този бърз начин за разпространение на информацията Facebook, Twitter  и блоговете придобиват названието социални медии.

Всичко това е похвално, но днес нищо интересно не се случва в тези "социални медии". Разнасят се честитки безброй, рецепти за рибни ястия, цитати за морето и моряци и най-накрая (вероятно от отегчени потребители също като мен!) глупави лозунги като "Изяж Николай, спаси шаран". Не искам да ям някой приятел и шарани не искам да спасявам, просто защото като са шарани са си заслужили да се хванат на някоя кукичка. И като достойни шаранчета много лайкове се бяха навъдили около фейсбук въдичаря пуснал поста, който си мисли, че е интересен, че така лови харесвания. Ох!

И понеже скуката се шири из Интернет, по празници ще пропускам да ползвам социалната мрежа и за разнообразие ще правя нещо офлайн. ;)

Я виж ти, на живо светът бил толкова хубав и приятелите толкова истински и забавни ;)

Асансьорите подлежат на задължителна профилактика

Случвало ли ви се е да отидете на гости у приятел, който живее на висок етаж и да откриете, че асансьорът е последното място, в което искате да се качите. Може да се задъхвате, да ви заболят краката докато се качите на 8, 9, 10 или по-горен етаж,  но го предпочитате хиляди пъти.

Асансьорите са удобство от 1793 г. Изобретението на Иван Кулибин има някои несъвършенства, но се използва в Санк Петербург, Москва и Лондон за товари. Започнали да се превозват за хора едва през 1852 г., когато американският изобретател Илайша Отис създава обезопасения асансьор. Иновацията била, че не пада дори да се скъсат въжетата.

У нас обаче са известни случаи и то от доста скоро, за неприятни инциденти с асансьори, които ме карат да се запитам чие изобретение използваме в България - на Кулибин или на Отис.

Или избирателно ;) В много обществени сгради и модерни търговски центрове компютъразираните асансьори са удобство за клиентите. Нови, лъскави и изрядно поддържани, в тях влизаме без страх. Но не така стои въпросът със старите многоетажни сгради, където живущите трябва сами да се грижат за поддръжката на съоръжението. Баба ми и дядо ми живеят на високо. Съседи са се поинтересували на колко време и какви мерки трябва да се вземат за сигурността. "Прежалили са" 10 лева отгоре на месечната такса за блока, защото разумно са преценили, че безопасността е по-важна от всякакви съседски разправии. Миналият месец направиха ремонт - смениха въжетата, подновиха кабината и дори монтираха система с чип.

За жалост те са от малкото блокове, които обръщат внимание на асансьора. Най-добрият ми приятел редовно се качва пеша до 5-тия етаж, просто защото съседите му не стигат до разбирателство по въпроса. Засяданията са факт, техници идват често и последния път категорично заявили, че няма на къде, цялата асансьорна инсталация е опасна и трябва да се поднови. Дано най-сетне се погрижат за тази така полезна обща жилищна собственост.

Асансьорите подлежат на задължителна профилактика. Ако вашият домоуправител не знае това, напомняйте му. Може за вас да е една грижа в повече, но по-добре се нагърбете лично, защото не знаете дали в най-неподходящия момент няма точно вашето дете да се качи в кабината.

Сблъсъкът на вековете

Човечеството е преживяло много войни. Войни, за завладяване на територии, когато ако един убиеше един бе убиец, а когато един убиеше хиляда, наричаха завоевател. Устоя на 100-годишни войни, преодоля Първата и Втората Световни войни, Студената война, но само една остава да се разразява.

Това е войната между религиите. Кървава и свещена, както я наричат мюсюлманите. Война за свобода, независимост, територии? Не зная и не намирам логика. Взаимната омраза се прокарва от различността на участниците в нея, а ние не можем да изкажем компетентно мнение, защото сме в неведение.

Истина е. Четем по вестниците, само това, което Запада иска да знаем. Гледаме Би Би Си, но репортажите са пречупени през западния, развиващ се цивилизационен признак. Факт са бежанците, факт са милионите жертви. Една война не може да е добра, но може ли да е справедлива и на каква цена? И може би религията е само поводът.

Иска ми се всичко това да свърши и да настъпи мир. Това е моето предновогодишно пожелание за 2015-та. Сещам се за една социална реклама на AXE. Малко е сладникава за вкуса ми, но мисля, че е доста добре измислена и се надавам да се излъчва в размирните зони. Дано посланието й ефективно достигне до хората, които мога да променят света.

Интроверти или екстроверти предпочитате за приятели?

Нали знаете разликата между двата типа хора?

Екстровертите са насочени навън, те са център на вниманието. Те са общителни, винаги могат да намерят допирна точка с вас за разговор и образно казано са "душата на компанията". Екстровертите са шумни, импулсивни, обичат да рискуват, да са активни, да създават шум и емоции около себе си.

Интровертите, от друга страна, насочват енергията и вниманието си навътре към самите себе си. Те са спокойни, мълчаливи, понякога затворени и са пълната противоположност на екстровертите. Предпочитат спокойствието, тишината и мълчанието. Вглеждат се в детайлите и имат достатъчно търпение, за да изгладят и най-дребния недостатък или неточност. Могат да бъдат истински верни приятели, ако успеете да преминете стената, която издигат около себе си.

Усетихте разликата, предполагам? Сега отговорете на въпроса: кой от двата типа предпочитате за приятел? Във вашия приятелски кръг кой от двата типажа преобладава? Вие самите припознахте ли се като интровертна или екстровертна личност? Няма нужда да отговаряте веднага, важното е да се замислите по темата, защото подобен вид себепознаване е винаги ценно.

Как да се мотивирате да ходите на фитнес?

Все се каните да отидете на фитнес, но нещо не можете да се вдигнете от дивана, уморени сте след края на работния ден, не сте в настроение, спи ви се... Стига! Това са само оправдания. Някой трябва да ви мотивира. За ваш късмет аз се самоизбирам да свърша тази тежка задача.

Първата стъпка е доста лесна – просто трябва твърдо да решите, че искате да тренирате. Ежедневието ви леко ще трябва да се размести и уплътни, но това е за ваше добро. Минаваме към следващата фаза – каква цел си поставяте, какво искате да постигнете с ходенето на фитнес. Целта трябва да е реалистична обаче. При фитнеса се иска постоянство и търпение. Няма да се превърнете в гръцки бог за един ден или да свалите 15 килограма за месец.

За да се мотивирате по-добре, може да сложите на десктопа на компютъра, на хладилника или на друго видно място снимка на някой, чието тяло искате да имате. Вдъхновението често идва от хора, които са постигнали това, към което вие се стремите.

Намерете си съмишленици – хора, които да ви подкрепят и надъхват в новото начинание. А най-добре ще е да тренирате с другарче. Така хем времето ще минава по-бързо, хем ще има някой, който е в същата позиция като вас. Един вид ще ви разбира и може да се окуражавате взаимно.

Пътят към успеха е постлан с трудности, но ако не ги преодолеете, никога няма да достигнете до крайната цел. Упоритост и силна воля са ключовите фактори. Всичко е във ваши ръце оттук нататък!

Няколко думи за лютите чушлета

Със зрелостта не се променя само начина ни на мислене. Променят се много неща при нас, включително и хранителните ни навици. Ще ви дам пример с лютите чушлета.

Като по-млад и особено като малко момче въобще не ядях такива зеленчуци, не понасях лютото и въобще не ми харесваше усещането да ми пари в устатата. Но това беше като млад, аз и гъби не ядях тогава, но вече и за такива си премирам.

Вече обожавам да хапвам по едно люто чушле при всяко хранене и усещам, че нещо не е както трябва, ако липсва такова. Освен че са ми вкусни, ми се отразяват много добре на храносмилането и усещам как стомахът ми започва да работи на по-бързи обороти. Да споменавам ли също така, че лютите чушлета са много богати и на витамин C, имат повече от него в сравнение в портокалите и грейпфрутите.

С различна степен на лютост са, така че, ако не ви понася много пикантното, може да пробвате с по-слаби чушлета. Опитайте поне веднъж обаче. Или веднъж всяка година. Дори сега да не са ви вкусни и да не ви харесват, може да се случи като при мен. Изведнъж ми допаднаха страшно много и вече не мога да си представя да хапвам без тях.