Редовно по празниците социалните мрежи стават едно от най-скучните места в интернет пространството изобщо.
Днес е Никулден. Безспорно голям празник, за който дори да не си чул нищо, веднага разбираш от фейсбук стената си. Ясно е, че точно благодарение на този бърз начин за разпространение на информацията Facebook, Twitter и блоговете придобиват названието социални медии.
Всичко това е похвално, но днес нищо интересно не се случва в тези "социални медии". Разнасят се честитки безброй, рецепти за рибни ястия, цитати за морето и моряци и най-накрая (вероятно от отегчени потребители също като мен!) глупави лозунги като "Изяж Николай, спаси шаран". Не искам да ям някой приятел и шарани не искам да спасявам, просто защото като са шарани са си заслужили да се хванат на някоя кукичка. И като достойни шаранчета много лайкове се бяха навъдили около фейсбук въдичаря пуснал поста, който си мисли, че е интересен, че така лови харесвания. Ох!
И понеже скуката се шири из Интернет, по празници ще пропускам да ползвам социалната мрежа и за разнообразие ще правя нещо офлайн. ;)
Я виж ти, на живо светът бил толкова хубав и приятелите толкова истински и забавни ;)
Показват се публикациите с етикет Фейсбук. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Фейсбук. Показване на всички публикации
събота, 6 декември 2014 г.
понеделник, 8 октомври 2012 г.
"Забравените" приятели
Днес, докато се разхождах по улицата се замислих за нещо, което рядко се случва. Сетих се за някои приятели, много, много близки. После се сетих, че отдавна не съм ги чувал. Година, две-три. И се зачудих - защо ли пък съм такъв? Колкото и време да минава, не се обаждам, обичам само личния контакт, но хората си остават точно толкова близки, колкото са ми били и преди. Стига ми да знам, че са добре - дали от някъде съм чул или съм им воайорствал из Фейсбука, няма значение.
Има обаче един друг проблем - тези хора ми се обиждат, те вече не ме чувстват по същия начин както аз тях, мислят си, че съм ги забравил... И така тази иначе толкова удобна за мен политика към приятелите, които се намират по-далечко, всъщност има лош ефект...
И така, изглежда ще трябва да се променя, колкото и неприятно да ми е да разговарям по телефони, скайпове, чатове и т.н.
Има обаче един друг проблем - тези хора ми се обиждат, те вече не ме чувстват по същия начин както аз тях, мислят си, че съм ги забравил... И така тази иначе толкова удобна за мен политика към приятелите, които се намират по-далечко, всъщност има лош ефект...
И така, изглежда ще трябва да се променя, колкото и неприятно да ми е да разговарям по телефони, скайпове, чатове и т.н.
Абонамент за:
Публикации (Atom)

