Тийн филмите завладаяват света

Напоследък ми прави впечатление, че най-много са тийн филмите, а след тях се нареждат романтичните комедии и хорора. Все такива, които да те накарат или да си кажеш "Егати и фантасмагорията", или да се отегчиш до болка, или пък... такива дето не стават. Ужаси така и не се научих да гледам и не се срамувам от това.

След като се правят стотици хиляди ремейкове на комиксите на Марвел или Ди Си, това означава, че киното отдавана е територия на подрастващите и тинейджърите и тези на възраст малко над 25 докъм 30 годишни. След това като че ли нямаш желание за нищо, или просто не ти остава време от децата, ходенето на работа и такива неща. Жените обаче обичат да бършат сополи и обожават романтичните комедии. Гледат ги буквално на всяка възраст.

Основна част от новите кинопродукции са снимани по книги. Явно се изчерпаха идеите на сценаристите и все повече киноиндустрията иска да се привърже към книжната такава. Може би за да извлекат и двете взаимна изгода. Масовите филмите са за тинейджъри, разбира се, като относително голям процент са фанатастиката и фентъзито. Малко са тези, които показват малко по-различен жанр и се позиционират изцяло в реалността.

Ето обаче един, който дават в момента по кината и многократно въртят трейлъра му по различните телевизии. Казва се "Хартиени градове" ("Paper town") и е по романа на Джон Грийн. Изглежда забавен... ако си на 17.

Нещо в трейлъра ме притеснява. Това е онзи апел, който казва на младите, че трябва да правят щури неща, да следват сърцата си и прочие глупости. Не че аз не съм правил такива неща допреди 10-тина години и все още ги правя. Понякога. Но все пак ми се струва, че модерното поколение твърде буквално възприема посланията на киното. Всеки път като изляза навън очаквам някакви диваци да ме наобикалят и да демонстрират низ от тъповато смели постъпки. И това само докато аз имам дързостта да пресека на червено. Както и да е. Вижте трейлъра. Поредният тийн филм. И чакам мнение.

10 начина да се предпазим от настинка през есента

Като един истински псевдо доктор и реален блогър, от тези дето любимите им постове са със съвети, викам днес пак да се пробвам да ви кажа нещо полезно. Това го знам от баба ми, от майка ми, от баща ми - всъщност това са нещата, които ни учат като деца, но днес осъзнавам, че много малко хора ги спазват като възрастни.

Като начало хващането на настинка или грип не зависи от нас. Всеки ден се движим в градския транспорт, общуваме със здрави или кихащи хора, излизаме и влизаме от студено в топло и обратно, смяната на климата ни се отразява... Но все пак съществуват няколко "метода", чрез които да намалим риска от разболяване. Като например:

1. Редовно миене на ръцете веднага след като се приберем у дома и използването на дезинфектант преди всяко хранене навън;
2. Избягване на тълпите. Особено живеещите в София, като мен, или в друг голям град. Ако ще се качвате в метрото, просто изберете мотриса с по-малко хора. Не се редете на големите опашки и не се бутайте в навалици, ако можете да отидете или да си свършите работата когато има на даденото място по-малко хора;
3. Топлият чай с лимон и мед си е старо изпитано средство. Особено чаят от лайка, който винаги изписват УНГ лекарите. Всъщност причината е в противовъзпалителното му действие, а и в простичкия факт, че приемането на много топли течности е необходимо на организма;
4. Вино и водка - двете В се оказва, че укрепват имунната система, но това не означава, че трябва да прекалявате с тях. Веднъж или два пъти седмично - може;
5. Плодове и сокове - пресните плодове съдържат достатъчно витамини и минерали. Прясно изцедените сокове, ако имате сокоизстисквачка, също са добра идея;
6. Редовно проветрявайте дома си. Дори навън да е хладно, нищо няма да ви стане, ако отворите прозореца за 10-15 минути. Това е важно, за да излезе застоялият въздух;
7. Носете повече дрехи. По-добре да свалите якето си, ако ви стане топло, отколкото да ви е хладно и да няма какво да облечете;
8. Тренирайте повече - не се колебайте да правите гимнастика у дома или кардио упражнения на пътеката и велоаргуметъра във фитнеса;
9. Почиствайте работното си място. В офиса има много хора. На бюрото ви идват папки, чужди чаши и химикали. Добре е към края или началото на работния ден да го почистите с дезинфектиращи кърпички;
10. Грижете се за вещите и дома си - не лапайте химикал или молив, почиствайте телефона си, почиствайте дома си, особено антрето, където влизате с обувките.

Четенето не върви без да похапнеш от сиренето Lacrima

И вие ли имате специфични навици и не можете да правите нещо, без да правите нещо друго? ;) Ако е така, то тази статия е подходяща за такива като вас...

А ето ме и мен. Току-що четох „Естествен роман" на Георги Господинов, посягайки към малката чинийка с кацнало вкусно сирене в дланта й. От онова новото, което всъщност се произвежда в старата пазарджишка мандра от 59-та година, но която беше затворила и  наскоро проработи отново и заприготвя наистина хубаво българско сирене Lacrima – от латински –„сълза". В момента същата дума се ползва и в италианския език. Предполагам, че сиренето се изнася в чужбина и поради тази причина е сметното за по-рационално да му се сложи интернационално име. Пък и ние българите сами по себе си винаги сме били по-развълнувани и привлечени от неща със завъртени чужди имена. Сякаш това е еталон за качество. Е, в случая с Lacrima наистина е – те си произвеждат кашкавал, сирене, кисело мляко, масло, крема сирене със запомнящ се чист вкус и безупречен вид.

Обратно в темата. Навиците, които съпътстват дейностите ни, могат да бъдат неутрални – например да слушаме музика, докато работим. Особено ако сме в големи офиси и някои от колегите шумят постоянно, изборът на музика може да е много добър, плюс това помага на концентрацията. Има обаче и дразнещи навици, като постоянно потропване на коляното или потъркване на ходилата в пода. А един от най-вредните такива определено е храненето, докато сме в офиса. Нездравословно е за самия човек и омразно за околните, които са принудени да търпят миризми, звук от примляскване и разни подобни гледки. Ненавременното хранене обаче е навик, който се проявява и когато сме у дома. Сякаш не можем да гледаме телевизия, разглеждаме списание или четем книга без ръката ни да посяга за нещо мазничко или устата ни да яде и стомахът да работи. Резултатът е затлъстяване и ред други неприятни болести, които могат да ни изтормозят. Затова е добре, след като не можем да се избавим от това, което се е превърнало в част от моторната ни памет, да отделим време и да помислим как да се справим с честотата на тези действия и какви храни да използваме.

Аз съм един от тези хора, които рядко правят каквото и да било, без да похапват нещо. Нали ви казах вече, че до мен стои сирене Lacrima и си похапвам докато четa.

Предложение от моя страна е да слагате до вас нискокалоричен плод – ябълка например, или салата от маруля, може и млечен продукт – сиренето е идеално, при това хубава българско. Вашият избор може да не е задължително Lacrima, а някакво друго, което на вас ви допада повече. Аз си го харесвам това и често го консумирам. Избирам сирене, защото е храна, която се яде бавно – не е нещо, което да тъпчеш през цялото време. Избирам и сурови ядки. Не осолени, не пържени, не печени, без допълнителни мазнини. Те са полезни и също в един момент усещаш, че не можеш да ги ядеш бързо и постоянно. Друго, което взимам, са от онези пълнозърнести диетични бисквити, чиито вкус е тръпчив. Забравих им името, но те всички пълнозърнести бисквити са със странен вкус. Така че – сещате се.

Ето как намалявам риска от затлъстяване, като постепенно засилвам имунната си система, при това благодарение на един неприятен навик.

Какво е финансов съветник и кога да го потърсите?

Финансовите съветници са много по-нашумяла професия на Запад, отколкото на Балканите. Да, тук си имаме подобни съветници, но те работят в съответните институции. Истината е, че специалистите с подобно образование могат да бъдат и консултанти за граждански нужди, поради простата причина, че много хора не разполагат с необходимия талант да се справят с въпросите, засягащи финансовото им състояние.

Финансовият съветник може да планира и разпредели доходите ви като оформи примерен бюджет, който да следвате. Това означава, че той ще ви помогне да чувствате сигурност в големите моменти от вашия живот и ще помогне да балансирате като заделяте, инвестирате или поемате големи стъпки в личен или професионален план, където се нуждаете от някого, с когото да пресметнете рисковете.  За това много западняци, особено американци, вече говорят за консултация при финансист когато започват първа или по-високо платена работа, при сватба, развод, пенсиониране, раждане на деца или когато са наследили малко състояние или са спечелили от някаква игра.

Идеята да се разговаря със специалист е повече от добра, тъй като мнозинството хора се "изхвърлят" да "живеят", без да си дават сметка, че биха могли да увеличат спечеленото или удвоения бюджет, така че да бъдат осигурени в дългосрочен план.

Как да обясним на родителя, че сме зрели и пораснали?

Връзката между дете и родител е много силна. Създателите, образно, но и съвсем буквално казано, трудно отвикват да напътстват, да се грижат, да държат под око. Истината е, че когато стане време децата да напуснат семейното гнездо, родителите започват да изпитват празнота и страх да останат отново сами двамата.

Но ранната самостоятелност на децата е необходима, за да може да започнат своя живот, да поемат своите отговорности, да създадат своя собствена пътека и семейство.

Когато родителят не позволява на детето да постигне своята самостоятелност, тогава говорим за родителска обсебеност. Макар родителят да го убеждава, че той ще бъде до любимия си син или дъщеря цял живот, просто защото кръвта вода не става, то приказки от този род са по-скоро апел детето да не го изоставя. Но такава обвързаност е страшна, поради простата биология. Всички ние сме създадени, за да израстем насочвани и когато сме готови - да поемем напред САМИ. Когато се стигне до ситуация на постоянна намеса на родителя в живота на вече порасналия син или дъщеря, най-правилния подход е порасналото дете да поеме инициативата за сериозен разговор. Комуникацията е добре да протече по следния начин с уважителен, но твърд тон:

1. Обяснете, че благодарение на родителя, вие сте успели да постигнете много в живота си - намерили сте си хубава работа, чудесни приятели, справяте се в професията си и се чувствате добре в новото си жилище. И всичко това, благодарение на качествата, които ТЕ са възпитали у вас. Така ще им покажете колко много цените помощта и съветите им;

2. След това им споделете плановете си и им покажете, че вече сте разумен и пораснал човек - това ще ги успокои;

3. Уверете ги, че ще им се обаждате и ще им идвате на гости възможно най-често - това ще тушира болката;

4. Подхвърлете нещо, което да ги кара да очакват бъдещето - например, че имате изгледи или може би скоро да се ожените и да имате деца (ако още нямате). Може това да не е точно така, но нека си мислят, че промяната е за добро, за да се увеличи родословието. При това те ще имат още някого, за когото да се грижат и с когото да се смеят. Ще се чувстват отново полезни.

Мисля, че интелигентен разговор в тези четири стъпки ще е достатъчен.

Дъжд от ноти за душата

Дъжд, може би защото една от любимите ми песни, които мисля, че никога не би ми омръзнала, започва именно така - с дъжд, с автомобил, градска среда... Когато за първи път чух песента The Road to Hell на Chris Rea през 1989 година, бях само на 10, но веднага я записах на аудиокасета, а след това се превърна в една от любимите ми през тинейджърските години. Имах уокмен и доста често я пусках на рипийд, като увеличавах, за да гърми в слушалките ми. Взех книжка и излизах да шофирам понякога безцелно, сам по софийските улици, винаги, когато валеше дъжд през нощта и не можех да заспя. И винаги под съпровода на The Road to Hell. Мелодията ме изпълваше, а клипът и до днес е пред очите ми.

Какво да ви кажа... може би всеки има песен, които го успокоява, която кара напрегнатото съзнание да застане в покой и то сякаш попива жадно всяка хармонична извивка - като дрога на успокоението, без която не може. Така ми действа тя:

Библио-тейк-а! book.

Ако книгите не са изчезващ вид, то библиотеките са! И то библиотеките към читалищата. Светът се дигитализира, а с него и литературата. Много заглавия вече спокойно могат да се свалят от малки островчета като Читанка, например.

Затова съвременните библиотеки в много отношения ще запазят статуса си на едни от значимите общински учреждения, но независимо това посещаемостта към тях постепенно ще спада.  Интересът към библиотеките е предимно от ученици, които трябва да си набавят четивата от летния списък с книги, или от възрастни хора с ниски доходи. Липсата на потребителски такси и свободни средства, правят невъзможно закупуването на нови съвременни издания. Така читалищата и библиотеките в малките населени места предлагат предимно популярна литература - световна класика и издания за деца. А липсата на интересни и нашумели нови издания от хитови автори, които младите харесват, ги предизвикват да търсят на други места - книжарници или в уеб пространството.

Така се засилва посещаемостта на онлайн сайтовете, за сметка на библиотеките. Резултатът е западането на читалищни библиотеки и фалит на много малки книжарници в отдалечени градове, където по-младите или се местят в окръжен град, или поръчват книги онлайн.

Въпреки че наскоро от държавния бюджет се отпуснаха пари точно с цел обогатяване на библиотечния фонд, постъпката е крайно недостатъчна, за да се възобнови интересът към тези институции.

В основата на всикчо обаче стои фактът, че нацията ни като цяло не е от най-четящите. Истината е такава. Има хора, които обичат литературата, но в по-големия си процент населението предпочита да гледа филм или да провери за какво се разказва в книгата от Уикипедия. Докъде ще ни доведат тези антилитературни настроения, тепърва предстои да разберем.