понеделник, 7 септември 2015 г.

Четенето не върви без да похапнеш от сиренето Lacrima

И вие ли имате специфични навици и не можете да правите нещо, без да правите нещо друго? ;) Ако е така, то тази статия е подходяща за такива като вас...

А ето ме и мен. Току-що четох „Естествен роман" на Георги Господинов, посягайки към малката чинийка с кацнало вкусно сирене в дланта й. От онова новото, което всъщност се произвежда в старата пазарджишка мандра от 59-та година, но която беше затворила и  наскоро проработи отново и заприготвя наистина хубаво българско сирене Lacrima – от латински –„сълза". В момента същата дума се ползва и в италианския език. Предполагам, че сиренето се изнася в чужбина и поради тази причина е сметното за по-рационално да му се сложи интернационално име. Пък и ние българите сами по себе си винаги сме били по-развълнувани и привлечени от неща със завъртени чужди имена. Сякаш това е еталон за качество. Е, в случая с Lacrima наистина е – те си произвеждат кашкавал, сирене, кисело мляко, масло, крема сирене със запомнящ се чист вкус и безупречен вид.

Обратно в темата. Навиците, които съпътстват дейностите ни, могат да бъдат неутрални – например да слушаме музика, докато работим. Особено ако сме в големи офиси и някои от колегите шумят постоянно, изборът на музика може да е много добър, плюс това помага на концентрацията. Има обаче и дразнещи навици, като постоянно потропване на коляното или потъркване на ходилата в пода. А един от най-вредните такива определено е храненето, докато сме в офиса. Нездравословно е за самия човек и омразно за околните, които са принудени да търпят миризми, звук от примляскване и разни подобни гледки. Ненавременното хранене обаче е навик, който се проявява и когато сме у дома. Сякаш не можем да гледаме телевизия, разглеждаме списание или четем книга без ръката ни да посяга за нещо мазничко или устата ни да яде и стомахът да работи. Резултатът е затлъстяване и ред други неприятни болести, които могат да ни изтормозят. Затова е добре, след като не можем да се избавим от това, което се е превърнало в част от моторната ни памет, да отделим време и да помислим как да се справим с честотата на тези действия и какви храни да използваме.

Аз съм един от тези хора, които рядко правят каквото и да било, без да похапват нещо. Нали ви казах вече, че до мен стои сирене Lacrima и си похапвам докато четa.

Предложение от моя страна е да слагате до вас нискокалоричен плод – ябълка например, или салата от маруля, може и млечен продукт – сиренето е идеално, при това хубава българско. Вашият избор може да не е задължително Lacrima, а някакво друго, което на вас ви допада повече. Аз си го харесвам това и често го консумирам. Избирам сирене, защото е храна, която се яде бавно – не е нещо, което да тъпчеш през цялото време. Избирам и сурови ядки. Не осолени, не пържени, не печени, без допълнителни мазнини. Те са полезни и също в един момент усещаш, че не можеш да ги ядеш бързо и постоянно. Друго, което взимам, са от онези пълнозърнести диетични бисквити, чиито вкус е тръпчив. Забравих им името, но те всички пълнозърнести бисквити са със странен вкус. Така че – сещате се.

Ето как намалявам риска от затлъстяване, като постепенно засилвам имунната си система, при това благодарение на един неприятен навик.

събота, 29 август 2015 г.

Какво е финансов съветник и кога да го потърсите?

Финансовите съветници са много по-нашумяла професия на Запад, отколкото на Балканите. Да, тук си имаме подобни съветници, но те работят в съответните институции. Истината е, че специалистите с подобно образование могат да бъдат и консултанти за граждански нужди, поради простата причина, че много хора не разполагат с необходимия талант да се справят с въпросите, засягащи финансовото им състояние.

Финансовият съветник може да планира и разпредели доходите ви като оформи примерен бюджет, който да следвате. Това означава, че той ще ви помогне да чувствате сигурност в големите моменти от вашия живот и ще помогне да балансирате като заделяте, инвестирате или поемате големи стъпки в личен или професионален план, където се нуждаете от някого, с когото да пресметнете рисковете.  За това много западняци, особено американци, вече говорят за консултация при финансист когато започват първа или по-високо платена работа, при сватба, развод, пенсиониране, раждане на деца или когато са наследили малко състояние или са спечелили от някаква игра.

Идеята да се разговаря със специалист е повече от добра, тъй като мнозинството хора се "изхвърлят" да "живеят", без да си дават сметка, че биха могли да увеличат спечеленото или удвоения бюджет, така че да бъдат осигурени в дългосрочен план.


петък, 21 август 2015 г.

Как да обясним на родителя, че сме зрели и пораснали?

Връзката между дете и родител е много силна. Създателите, образно, но и съвсем буквално казано, трудно отвикват да напътстват, да се грижат, да държат под око. Истината е, че когато стане време децата да напуснат семейното гнездо, родителите започват да изпитват празнота и страх да останат отново сами двамата.

Но ранната самостоятелност на децата е необходима, за да може да започнат своя живот, да поемат своите отговорности, да създадат своя собствена пътека и семейство.

Когато родителят не позволява на детето да постигне своята самостоятелност, тогава говорим за родителска обсебеност. Макар родителят да го убеждава, че той ще бъде до любимия си син или дъщеря цял живот, просто защото кръвта вода не става, то приказки от този род са по-скоро апел детето да не го изоставя. Но такава обвързаност е страшна, поради простата биология. Всички ние сме създадени, за да израстем насочвани и когато сме готови - да поемем напред САМИ. Когато се стигне до ситуация на постоянна намеса на родителя в живота на вече порасналия син или дъщеря, най-правилния подход е порасналото дете да поеме инициативата за сериозен разговор. Комуникацията е добре да протече по следния начин с уважителен, но твърд тон:

1. Обяснете, че благодарение на родителя, вие сте успели да постигнете много в живота си - намерили сте си хубава работа, чудесни приятели, справяте се в професията си и се чувствате добре в новото си жилище. И всичко това, благодарение на качествата, които ТЕ са възпитали у вас. Така ще им покажете колко много цените помощта и съветите им;

2. След това им споделете плановете си и им покажете, че вече сте разумен и пораснал човек - това ще ги успокои;

3. Уверете ги, че ще им се обаждате и ще им идвате на гости възможно най-често - това ще тушира болката;

4. Подхвърлете нещо, което да ги кара да очакват бъдещето - например, че имате изгледи или може би скоро да се ожените и да имате деца (ако още нямате). Може това да не е точно така, но нека си мислят, че промяната е за добро, за да се увеличи родословието. При това те ще имат още някого, за когото да се грижат и с когото да се смеят. Ще се чувстват отново полезни.

Мисля, че интелигентен разговор в тези четири стъпки ще е достатъчен.

вторник, 28 юли 2015 г.

Дъжд от ноти за душата

Дъжд, може би защото една от любимите ми песни, които мисля, че никога не би ми омръзнала, започва именно така - с дъжд, с автомобил, градска среда... Когато за първи път чух песента The Road to Hell на Chris Rea през 1989 година, бях само на 10, но веднага я записах на аудиокасета, а след това се превърна в една от любимите ми през тинейджърските години. Имах уокмен и доста често я пусках на рипийд, като увеличавах, за да гърми в слушалките ми. Взех книжка и излизах да шофирам понякога безцелно, сам по софийските улици, винаги, когато валеше дъжд през нощта и не можех да заспя. И винаги под съпровода на The Road to Hell. Мелодията ме изпълваше, а клипът и до днес е пред очите ми.

Какво да ви кажа... може би всеки има песен, които го успокоява, която кара напрегнатото съзнание да застане в покой и то сякаш попива жадно всяка хармонична извивка - като дрога на успокоението, без която не може. Така ми действа тя:

неделя, 12 юли 2015 г.

Библио-тейк-а! book.

Ако книгите не са изчезващ вид, то библиотеките са! И то библиотеките към читалищата. Светът се дигитализира, а с него и литературата. Много заглавия вече спокойно могат да се свалят от малки островчета като Читанка, например.

Затова съвременните библиотеки в много отношения ще запазят статуса си на едни от значимите общински учреждения, но независимо това посещаемостта към тях постепенно ще спада.  Интересът към библиотеките е предимно от ученици, които трябва да си набавят четивата от летния списък с книги, или от възрастни хора с ниски доходи. Липсата на потребителски такси и свободни средства, правят невъзможно закупуването на нови съвременни издания. Така читалищата и библиотеките в малките населени места предлагат предимно популярна литература - световна класика и издания за деца. А липсата на интересни и нашумели нови издания от хитови автори, които младите харесват, ги предизвикват да търсят на други места - книжарници или в уеб пространството.

Така се засилва посещаемостта на онлайн сайтовете, за сметка на библиотеките. Резултатът е западането на читалищни библиотеки и фалит на много малки книжарници в отдалечени градове, където по-младите или се местят в окръжен град, или поръчват книги онлайн.

Въпреки че наскоро от държавния бюджет се отпуснаха пари точно с цел обогатяване на библиотечния фонд, постъпката е крайно недостатъчна, за да се възобнови интересът към тези институции.

В основата на всикчо обаче стои фактът, че нацията ни като цяло не е от най-четящите. Истината е такава. Има хора, които обичат литературата, но в по-големия си процент населението предпочита да гледа филм или да провери за какво се разказва в книгата от Уикипедия. Докъде ще ни доведат тези антилитературни настроения, тепърва предстои да разберем.

петък, 19 юни 2015 г.

Какъв трябва да бъде сайтът на сериозното издание: Biograph

След така известният Мобайлгедон много сайтове на вестници и списания започнаха лека полека да създават своя мобилна версия. Това, разбира се, направиха най-големите в бранша. И в България първите сайтове на популярни периодични издания не закъсняха. Все още обаче има много такива, дори повечето, които разчитат на способността на телефоните да зуумват. Липсата на удобство при четене обаче притеснява притежателите на смартфони с по-малък екран и сайтвете губят посещения.

Разбира се, не за всички тази революция на технологиите е финансово оправдана и възможна. Затова винаги съм смятал, че още когато се изгражда сайт, трябва да се мисли в перспектива за евентуални бъдещи промени от този тип. Лесно предвидимо е какво може да се постигне в технологично отношение в близките 3-4 години, тъй като тенденции се изграждат бавно и постепенно се налагат.

Основната цел на вестникарските сайтове и тези на списанията е да бъдат четени!!! Вярно е, че в някои от тях са залегнали куизове, видеа и различни по тип изображения, но основната колона текст е една и съща и трябва да пасне на всеки тип електронно устройство.
В това отношение най-голямо впечатление ми е направил сайта на списание Biograph, с маркетингов директор г-н Светослав Кантарджиев. Дали той, дали някой друг от екипа са извели на преден план нуждата от дизайнерски опростен, но удобно направен блог-сайт, няма значение. От значение е единствено четимостта.

От една страна, това е идеалната инвестиция – без допълнителни средства за поддръжка на домейн и хостинг, без дразнещи реклами, които изкачат от всякъде, лесно за ориентация и точно толкова текст, колкото е нужно за представянето на едно сериозно списание. Корици, изведените първи страници, публикувани някои от по-интересните материали и то под форма, която идеално пасва на всеки тип телефон, таблет или четец. Текстът се събира в екрана и скролваш надолу все едно четеш книга – без да се налага да правиш сложни странични маневри за прескачане на изображение или изскочила от някъде реклама.

„Биограф‟ като цяло е едно от стойностните и добри периодични издания и като стилистика, и като тематика на пазара. Много добре са подбрани лицата на всеки брой, а интервютата са смислени и интелигентно зададените въпроси провокират към смислени и значими, интересни за читателя отговори.

Г-н Светослав Кантарджиев отдавна има усет в тази област. Освен маркетингов директор на Biograph, Светльо Кантарджиев е изпълнителен директор и на издателство „Ню Медиа Груп‟ и има опит в тази област. Професионализмът  личи в семплата визия, която ти предлага качество, без да създава усещане за сензация.

неделя, 7 юни 2015 г.

От какво се вдъхновявате?

Човек все трябва да има нещо малко, от което да се вдъхнови. Нещо, което да го мотивира да върви напред в живота си, да преминава щастлив през ежедневието си и да се развива.

При някои това са децата и половинките. Разбира се, всеки знае, че любовта е двигателят на съществуването ни. Но други взимат вдъхновението съвсем буквално и търсят спиращи дъха гледки, специални вещи, пазят спомени, случки, истории от книги.

И защо не?

Вдъхновението е въпрос на лично усещане. Кога за последно ви се искаше да рецитирате стихове, да говорите в рими или пък кога за последен път шофирахте доволно автомобила си, пеехте си или си свиркахте в колата. Кога имахте желанието да майсторите нещо. Тук не става въпрос за финансовата страна на нещата, а за чисто мотивационната.

Всъщност, макар за вас това да не е тайна, жените са по-способни да се вдъхновяват от мъжете. Те мислят емоционално и това им е присъщо. Жената може просто ей така да реши да преподреди секцията, да си направи косата, да започне да си записва рецепти в стар тефтер или да преправи някаква дреха.

При нас мъжете умората и мързелът, който ни е много типична черта, пречат да развиваме много свои таланти и качества. Малцина са надарените с прекрасен естетически усет. Средностатистическият мъж предпочита да седне пред мача, да се чопли в колата, да подремне на дивана. При нас желанието е еквивалент на вдъхновението. Затова и мен жената понякога ме подкача, че когато имам желание да свърша нещо у дома или да изведа семейството си извън града, всъщност съм бил вдъхновен.

Може би е права. И знаете ли от какво се вдъхновявам. От мисли за бъдещето. Моят мозък функционира така... "ако направя това, ще стане екстра онова". И се заемам.