Приложения на телефона, които ми се иска да използвах повече

Може би от искрен интерес, може би от гузна съвест, задето прекарваме толкова много време на телефона, но всеки от нас разполага с образователни и/или полезни приложения на смартфона си. Смея да твърдя, че и други като мен също не използват своите толкова, колкото са имали намерение, когато са ги свалили.

Ето моят списък с приложения, които почти не съм използвал, но още пазя, в случай че някой ден реша да започна.

Дуолинго

Всички знаят за най-известното приложение за научаване на езици. Доколко е ефективно зависи кого попитате, но за жалост аз не мога да ви отговоря от опит, тъй съм го използвал общо има-няма 15 минути. Все още не съм се примирил с факта, че никога няма да науча немски и затова продължава да заема място на телефона ми.

Което приложение за аудиокниги си изберете

Имам поне 2 различни приложения за аудиокниги, които предлагат един и същ набор от книги, които са записани от едни и същи хора и са от един и същ източник. Това, естествено, е защото са световни класики, над които никой вече не притежава авторско право, записани от доброволци и качени в сайт, който е специално за тази цел. Щом от 2 години съм на първите 20 минути от „Пътешествие до центъра на Земята“ на Жул Верн, значи смятам да не свалям книги от платената версия.

Крачкомерът

Не си спомням защо го свалих, но много бързо ми се наложи да го изключа. И без това усещам, че не се движа достатъчно през деня – няма нужда и телефона да ми го натяква. По-добре да си взема просто карта за фитнес… но ще трябва да е другият месец, защото наближават празници и така нататък.

Списъкът е кратък, но толкова място имам на телефона за недостижими цели.

Вие кои приложения все се канете да започнете да използвате по-често?

Миналото

Много хора, включително и аз самият, подчертават колко е важно да се научим да оставяме миналото да си отиде, да не затъваме в мисли за онова, което е било или не е било, как би могло да бъде или защо се е случило.

Изтъкваме колко е опасно да живеем загледани назад, колко по-уязвими сме тогава от спънките по пътя и че с подобно поведение в крайна сметка губим настоящето, което е единственият съществуващ миг, единственото време, в което се кове нашето благополучие или несполука.

Останем ли вкопчени в миналото си, със сигурност ще престанем да се развиваме и тъй като не можем с нищо да променим събитията,  ще пожънем само разочарование и безсилие.

Добре е да се поясни обаче, че не става дума за буквално скъсване с миналото. Не е въпроса да изтриваме всичко, което ни се случва, веднага щом престане да бъде настояще. Ако не схванем това, ще решим, че следва да бъдем като хората с някакъв вид увреждане, които губят паметта си. В киното често се използва това състояние, за да създава необичайни ситуации и персонажи.

Да оставим миналото да си отиде не бива  да се бърка с това да го забравим и отречем. „Било каквото било“ и точка. При подобна грешка губим най-важното – способността да си взимаме поука. Ще повтаряме постоянно едни и същи действия и животът ни накрая ще стане скучен и празен.

Последиците от опитите просто да изтрием миналото могат да бъдат опустошителни. Използвано правилно, миналото може да ни служи като ориентир. То е като географска карта, върху която отбелязваме изминатия път и срещнатите до тук опасности.

Лишаването от тази карта, от придобитата при всяко положение полезна информация би било огромна загуба. Вярно е, че при вземането на решения за настоящето не бива да се водим само от предходни събития, но тази карта със сигурност може да ни служи като пътеводител.

Другата крайност също не е за предпочитане.  Вкопчването в миналото спира развитието ни, опитите да го заличим - също. Никой от тези два подхода не ни позволява да напредваме. Единственото, което можем да направим с миналото е да го приемем. Да приемем миналото е да знаем как и защо сме действали така тогава.

Съумеем ли да приемем миналото по този начин, без да се вкопчваме или да се отказваме от него, без да го погребваме или балсамираме, тогава ни очаква нещо прекрасно. Защото тогава може да прегърнем това минало като част от нас самите и да разберем, че то е част от същността ни днес. А това неминуемо ще спомогне за нашия растеж.

Лято на Балкана

Юли е, слънцето е щедро, а на мен вече ми се ходи на почивка. Още малко ми остава, въпреки, че броя дори секундите. Най-прекрасния начин да си починеш е да се изключиш от всичко и всички и да се отдадеш на заслужен отдих.

Тази година съм решил да пропусна морето и да се насоча към Балкана. Честно да ви кажа претъпканите плажове, шумотевици, жегата ми идват малко в повече, сякаш ме карат да се напрягам, а не да си почина. Забелязвам, че и повечето хора не са много доволни от почивката си край морето. Аз ще заложа на по-хладно местенце, със СПА и басейн, хем ще събирам витамин Д, хем ще ми е спокойно. Набелязал съм си Банско, много обичам планината, а това градче ми е пленило сърцето. Има невероятна природа, има главна улица, където можеш да се поразходиш, а хотелите винаги са били на ниво. Смятам отново да заложа на Банско. Преди няколко години изкачвахме връх Вихрен. Изживяването беше невероятно и след това сякаш винаги нещо ме тегли обратно. Може пък тази година да посетим връх Тодорка или Кончето, защо пък не? Харесва ми че бих могъл да съчетая красотата на планината с изкушаващите слънчеви бани, а когато ми омръзне, мога да се насладя на почивка в тиха стая, а жегите на Балкана не са като тези на морето.

А вие планирахте ли почивката си? Къде предпочитате да летувате?

Ориента от близо

Много съм слушал за фестивала на лалето, които се провежда всяка година в Истанбул. Никога не съм посещавал южната ни съседка и честно казано, като се има предвид ниската цена на лирата, точно сега е момента да посетим тази интересна дестинация.

Така и стана, месец април се оказа прекрасен за посещение на Истанбул, първо, че има по-малко хора, времето е приятно и също може да се видят лалетата. Пътуването беше много приятно, по магистралата се стига доста бързо. Отседнахме в едно хотелче в стария град, който страшно много прилича, поне на мен много ми напомни за този в Пловдив. Беше ми много интересно. Успяхме да посетим много интересни места, въпреки малкото време, с което разполагахме. Честно да ви кажа, не очаквах да е толкова мръсно, но с толкова много жители и туристи, сигурно е нормално. Да се движиш с автомобил по улиците на Истанбул си е предизвикателство, а да оставиш колата си на паркинг е доста скъпо. Определено си струва да се разходиш с корабче по Босфора, нашето беше придружено и с весели делфини, които не успях да снимам, защото бях прекалено запленен от тях и самото пътуване. Да се върна към фестивала на лалето, не си представяйте, че има някакво тържество или фиеста, просто лалетата разцъфват като шарени и красиви килими по най-големите паркове, които съм виждал. Определено е красиво и е използвано доста въображение при засаждането им.

Пътуването определено си заслужаваше, но в интерес на истината за мен толкова хора и шумотевица си е изпитание. Бил съм в много оживени градове, но това, което изпитах там си беше направо паника, определено не е за малки деца. Въпреки, че има страшно много атракциони за малчуганите. Не съжалявам, че посетих Истанбул.

Жените са героини

Може да ви се струва странно заглавието, но да, за мен жените са героини. Ние мъжете рядко им го признаваме, но определено го мислим. Оценявам всичко, което правят в работата и семейството.

Честно да ви кажа, за мен в едно семейство не мъжа е главата, а всъщност жената е основния фактор. Не знам как съумяват да се справят с домакинството, с отглеждането на децата, работата, а на всичкото отгоре и да изглеждат добре. За мен само за това, че издържат по цял ден на високи токчета, трябва да им се признае, че са велики. Не знам как издържат по 8-9 часа на 12 см обувки, а след работа да ходи на пазар и да се върне усмихната. Да запретне ръкави и да се заеме с вечерята. Аз ако трябваше да го преживея всичко това, може би нямаше да стигна до входната врата и щях да моля някой да ме прибере. Освен това винаги успяват да намерят време да ни изслушат и да дадат съвет. Благодарен съм за саможертвите, които правят, за да може ние мъжете да се чувстваме добре. Саможертви правят и с външния си вид. За да ни се харесат на нас мъжете, все се подлагат на диети, на козметични процедури, някой от които доста болезнени, например кола маска, само при мисълта за това и ми се преобръща стомаха. Освен това сутрин стават с един час по-рано, за да могат да се направят още по-красиви. Не е лесно да си жена.

Не го казваме често и рядко си признаваме, но наистина оценяваме всичко, което правят жените. Определено заслужавате да се наричате героини.

Обикновени бисквити с кисело мляко са полезна закуска

Полезна, питателна, но и лека и приятна трябва да е закуската. Мнозинството хора сме свикнали като цяло да не закусваме. Чаша кафе е подходящо начало на деня. Което всъщност ни отличава от много западни европейци, които като цяло обръщат такова внимание на питателната закуска, че дори я превръщат в национално ястие. Вижте англичаните например. Има ли някой днес, който да не зае какво съдържа типичната, традиционната им закуска. И ако попитате самите британци кое е тяхното национално ястие и те ви отговорят ягоди със сметана, после ги попитайте – а, знаете ли вие с какво сте известни по света? Или поне на Балканите!

Разбира се, много зависи и в колко часът закусваш. Голяма част от българите стават в 6 за работа, защото работният им ден започва в 8 и те имат нужда от поне час, за да стигнат до работното си място. В такива ранни зори стомахът още спи. Истината е, че ни се преяжда нещичко едва към след 8 и 30 часа.

Бързайки за работа обаче, можем да разбудим стомаха си с лесна и чудесна закуска с кисело мляко, ябълки и обикновени бисквити. Всичко се размесва и хапва. След бърз душ и поемате с лек и сит стомах навън.

Нормално половин пакет от хубави обикновени бисквити (Житен дар, например) е достатъчен с една ябълка и 3-4 супени лъжици кисело мляко. Аз избирам кисело мляко с по-нисък процент. Принципно високо маслените млека са много вкусни със своята гъстота, но те идват твърде маслени за организма и е добре да се избягват, ако сте над 40-годишни.

Обикновените бисквити вървят много за закуска, защото имат деликатна структура и са лесно разградими от стомаха. Пшеничените носят и всички полезни за организма витамини и минерали, а също така и нужното количество влакнини, които спомагат доброто храносмилане.

Разбира се, закуската може да се подправи според личното предпочитание. Например можете да добавите малко канела, ядки или сладко по ваш избор. Аз лично съм открил още от ранно детство, че комбинацията със сладко от вишни, орехи, ябълки и кисело мляко е ненадмината по вкус от всичко, което някога съм ял. Лесна за изпълнение, може да бъде домашно приготвена и изцяло народна. Ако сложите в чаши и оставите в хладилника за няколко часа, става и супер десерт за летните следобеди.

Каквито и добавките да сложите във вашата лична закуска, все пак важен е вкусният резултат и това да се почуствате в тонус в началото на деня. А има ли по-добро нещо от закуска, която освен всичко друго не води и до напълняване.

Странни комбинации с храни

Всяка страна си има своя характерна кухня. Понякога две или повече страни могат да взаимстват една от друга. Тогава може да се говори за регионани вкусови предпочитания на народите. Така например може да се каже, че са близки китайските и японските ястия, поне в очите на нас европейците, индийската и тайландската до известна степен също, а  можем да говорим за балкански характерни ястия и прочие.

Комбинациите с различни храни са толкова много, че едва ли някога ще се изчерпят. Ако погледнем от наша гледна точка, свикнали с нашите си вкусове, то някои комбинации ни се виждат странни и далечни, като например пикантните храни в латинска америка или сладко и соленото при поляците и чехите, които трудно бихме преглътнали, но сме склонни да опитаме с интерес.

Какво ще кажете обаче да назвем тук и сега четири от най-невероятните ястия на света, с чиято вкусова комбинация наистина бихме се замислили дали искаме да се запознаем изобщо.

Личната ми класация водят плодове с чили. За толкова много неща съм чувал и чел, но такова нещо все още не мога да си представя и да възприема. В Мексико можете да си купите плодове, поръсени със сухо стрито чили ей така на улицата и да похапвате през жегите. Не знам дали искам да опитам, но сигурно ,ако някога видя такова нещо, любопитството ми ще надделее. И все пак си е адски жежко, странно и неапетитно по мое мнение.

Калмари с шоколад е следващото. Ако бих взел люто плодче само за да разбера какво е, то калмар – този морски деликатес, този странен на вкус дар от дълбините на солени вълни, потопен в сладък кафяв шоколад, ме шокора!!! Със сигурнист не мисля, че ще ми хареса.

Marmitе – това е екстрат от бирени дрожди, които остават на дъното на варела, в който се вари бирата. Нещо като утайка, която се обира от пивоварите. То е лепкаво и леко твърдо, с концентриран солен вкус и често се яде върху препечен хляб, в комбинация със сирене. Разпространен е в Нова Зеландия, Великобритания и Австралия. Казват, че хората или го марязт или го харесват. Бира обичам, но мисля, че точно това ще го намразя.

За финал – стогодишно яйце. Със сигурност сте чували, че многогодишните яйца могат да се ядат. Това обаче е рекордьор - престояло в микс от глина, пепел и негасена вар няколко месеца. В резултат жълтъкът е тъмнозелен и леко слузест, а белтъкът прилича на тъмно кафяво полупрозрачно желе. Като изключим задушаващата миризма на сяра и амонях, има вкус на твърдосварено яйце (така казват!). Ако вече имате съмнения относно родината на този „деликатес“ – това е Китай. Аз не бих го опитал. Не че би ми било по джоба, но и да беше, предпочитам да похарча парите си за някоя малко по-млада храна.