Дъвка или валидол против стрес?

Така, така... стресът хич не е хубаво нещо. При това от лошите, най-лошото. Когато сме под напрежение, го издаваме с цялото си тяло. Кракът ни трепери, почесваме се, гризем си ноктите, жените си докосват косите, искаме да запалим цигара...

Когато някаква част от тялото ни се движи бързо, околните могат да бъдат подразнени от постоянното ни тактуване. Гризането на ноктите, пипането на косата, пушенето пък не са от най-полезните неща.

За да спреш тютюнопушенето се препоръчва дъвченето на дъвка по простата причина, че дейността при дъвкане би могла да занимава устата ни и да поема стреса. Така ли е наистина?

Вие колко често дъвчете дъвка и доколко това ви помага. Дъвката има специфичен вкус, който можете да изберете - ментов, плодов, бонбонен. На пазара се предлагат дъвки с различна субстанция - по-меки, по-плътни, според личностните предпочитания. Дъвченето може да измести движението на крака или ръката, да прекрати гризането на нокти и пушенето. Но какво става, когато сме много продължително във времето напрегнати и изнервени. В даден момент челюстта се изморява и ви писва от дъвки и вкусове.

Бабите винаги препоръчват Валидол, а билкарите - валериан с мента и глог. Дали бихте могли да разчитате на лекарство, когато сте под стрес и доколко това е полезно? Ако сте имали тежък ден и на следващия ви предстои нещо важно - валерианът е добро решение. Не е добре обаче да се злоупотребява. Дъвките от своя страна също не са кой знае колко полезни.

Затова... щом стресът дойде в повече - по-добре предприемете мерки да се отърсите от него през уикенда. Наблегнете на здравето си и релаксирайте, като се опитвате да не мислите за задълженията и проблемите си.

Ако и това не помогне... винаги можете да си вземете стрес топка или просто да смените работата.

Кои книги ни помагат?

Казват, че най-добрия опит човек придобива от живота, от хората, от грешките, които прави и поуките, които си извежда. Това е много вярно. Все пак личният сблъсък е най-успешният учител. Но какво ще кажете за книгите?

Колко от вас мислят, че литературата може да ни помогне? Мнозина, сигурен съм - не. Това ще са главно хора, които не четат или които са негативно настроени срещу жанр, наречен приложна психология.

Самият аз съм малко против някои от публикуваните книги, но мисля, че като човек, който е прочел доста, имам някаква хигиена на четене и бих могъл да разделя онези, които говорят за космическа и вселенска връзка, от други, които действително са написани от психолози и говорят с научна точност, примери и обяснения защо нещата около нас са такива, каквито са.

Днес ще обособя размислите си в две насоки. Първата е за големите художествени романи. Такива като "Клетниците", "Мадам Бовари", "Война и мир" и много други известни произведения, независимо в какъв жанр са. Ако искате дори вземете "Игра на тронове" или "Лявата ръка на мрака". Подобни книги разкриват редица образи с богати психологически портрети, разгръщат се в тяхната всеобхватност, представят се сложни диалози и картини на действия, от които човек може много да се поучи.

Втората насока са представителите на приложната психология, които разглеждат психотипове, които ни показват модел на приемане на живота, на света. Такива, които говорят за човешките архетипове, характеропатията и обясняват действията на човек, като резултат от историческа, географска, социална еволюция. Смятам, че те са полезни, за да започнем да мислим за човека отсреща от неговия ъгъл, да сме по-наблюдателни, да приемаме нещата трезво, а не да се хвърляме в мечти, да си повтаряме мантри и да се опитваме да сме положителни, когато ни е толкова тъжно, тежко и нищо не ни върви. Споменавам последните няколко неща (мечти, мантри, положителна настройка), тъй като това са част от неща, на които се опитват да ни приучат много книги. Добре, но съгласете се, че когато човек е преживял най-различни  нещастия и когато е нагнетен и отчаян, не се нуждае да му се показва как да мисли положително, а от четиво, което да насочи вниманието му към източника на болката му и да обясни причините за случилото се. Когато човекът разбере сам за себе си и приеме нещата с една научна философия, той ще започне постепенно да се отърсва от лошите си мисли и ще е готов да поеме напред. Едва след това ще се настрои на добрата мисловна вълна и ще влезе в нормалния си житейски ритъм.

Купувайте натурални храни

Колко струват те?
- Не много.

Откъде да ги вземем?
- От всеки магазин.

Как да ги познаем?
- Ще ви кажа. Продължавайте да четете.

Когато чуеш "натурална" или "органична" храна, си мислиш за всички онези магазини, в които предлагат продукти със стикер "био". Те са не само доста скъпи, но и рядкост. Междувременно медиите и слуховете, които се носят от уста на уста, ни казват колко неекологично чисти са останалите нещата, с които се храним ежедневно, набавени от хипермаркета, и колко ужасно е да продължаваме така, тъй като застрашаваме здравето си и това на децата ни.

Започваме да се замисляме колко прекрасни плодове, зеленчуци и вино се предлагат от бабите на селските улици, чистички, домашно произведени, и ни става противно да ядем пакетираните стоки от Африка, Бразилия и Чили, пропътували хиляди километри в замразено състояние или в опит за зреене по пътя. А месото... тотално сме скарани с него, тъй като ни казват, че е внос чак от Нова Зеландия, модифицирано, старо или каквото и да е. Гигантски ягоди отдавна не купуваме, доматите са без вкус, а краставиците са горчиви.

Има обаче продукти, които са си екологични и си се предлагат във всеки един магазин. Такива са:
боб (сух фасул)
леща (традиционна и червена)
ориз
грах
чай
подправки
картофи
ябълки
сурови ядки

Това са все нещата, за производството и отглеждането на които не се използват множеството пестициди, с които обикновено се пръскат и наторяват по-нежните растения. В по-голямата си степен отглеждането на такива не изисква специални средства, те рядко са генно модифицирани и допълнително обработени. Едно изключение са картофите и ябълките, но при тях визуално си личи сорта и когато има подобрения, тъй че сами можете да прецените дали да купите, или не.

Изброените от мен продукти обикновено не се нуждаят и от допълнителни "грижи", за да се подобри видът им, както например се инжектира месото, за да изглежда по-едро и апетитно, подобрява се цвета му, маринова се, за да се скрие миризмата му.

Плюс това обикновено тези стоки са в чист вид и рядко се продават след някаква обработка, което изключва възможността да им бъде добавен натриев глутамат или други химикали. Те се пакетират и ние решаваме как да ги консумираме.

Това са храните, които спокойно можете да взимате от всеки един магазин, без да се притеснявате. Въпрос на избор е само класа и качеството. Ако се сещате за други такива, лишени от химикали и подобрители, с които ни ги предлагат, записвайте. Ако имате информация, която на мен не ми е известна, за начин на подобряване на продуктите, за които съм писал, пак вежливо драснете два-три реда, за да обогатяваме познанията си и да сме нащрек.

Изследовател ли си по душа?

Когато бяхме малки и ни питаха какви искаме да станем като пораснем, масово момченцата отговаряха полицаи или батмани, а момичетата - балерини или певици. Само да отворя скоба – забелязвате ли, че децата искат да станат добри, герои или да показват талант? В последствие ставаме счетоводители, журналисти, банкери, чиновници – хм, все лоши хора. Както и да е, но тази тема заслужава разсъждение в някоя следваща статия.

Аз като дете исках да стана железничар, после грънчар, след това изследовател, а накрая химик. Говорил съм си много с мои приятели и се оказва, че в един момент всички деца са искали да станат изследователи. Абсолютно всички. Представяли са си как майсторят, творят нещо, разследват, занимават се с разни експерименти в дома си или навън. Някои са прекарвали много време да наблюдават жабите в някои поток, докато други са подстригвали смешно цветята си у дома, горкото куче или братчето/ сестричето. Други са си поправяли колелото или са смесвали и после замразявали сокчета само за да създадат нов цвят близалка. Експериментирали са до припадък.

В основата на мисленето на много изследователи е въпросът: Какво ще стане, ако...? И пробват да видят. Е, ако поне веднъж сте се питали подобно нещо, независимо точно какво сте правили като деца, то вие определено сте изследовател по душа. При някои хора тази изследователска тръпка в същността им все още е жива и шава някъде там. Не им дава мира.

Ако сте мъже и все още ви се ще да живеете като дете, това означава, че трябва да си отделяте поне един ден седмично да се занимавате с изследване. А аз имам няколко идеи какви точно неща да правите в домашни услови. Жена ми ми помогна да ги проумея. Запитайте се:

1.       Какво ще открия, ако разчистя мазето?

2.       Как работи пералнята?

3.       Какво ще стане, ако сложа на пицата кимион?

И последното, любимото на жена ми:

4.       Как се слага тоалетна хартия в съответното съоръжение?

Разбира се, имате пълното право да не взимате статията ми на сериозно. Но все пак... бъдете изследователи ;)

Как да се предпазим от Петък 13?

И днес назрява нещо като социална драма. Всеки се е заел да се вайка, че е петък 13, а той - горкият, сигурно страда от лошата слава ;) Не е ли това парадокс? По принцип хората сме свикнали да мразим понеделниците по определени причини. А тази година петъкът ще е денят, който за трети път ще обере негативите. Една проста справка с календара ми показа, че сме се втикьосвали заради нещастния петък през февруари, след това през март и днес – през ноември.

Причината? В повечето случаи хората имат едни особени виждания за това какво е добър и какво лош късмет и не схващат, че в същността си това си е Просто-Техният-Късмет. Всеки един ден от седмицата може да им се случи нещо неприятно и тогава ще е възприемано като просто кофти преживяване, но няма да го отдадат на датата. В петък обаче сякаш очакват да се случат някакви катаклизми и каквото и да стене, винят деня.

Всъщност 13-тите петъци са едно много симпатично и удобно оправдание, за нещата, които евентуално се включват в живота ни и на нас не ни допадат. Този ден сам по себе си ни дава необходимия виновник за провалилите и това е някак успокоително за мнозина. През останалото време трябва да мислим много часове преди да намерим отдушник, на който да хвърлим вината.

Датата 13ти в петък е резултат от няколко злощастни събития, случили се точно в тази комбинация между петък, който трябва да е най-щастливият ден от седмицата, и 13, което трябва да е едно късметлийско число, защото е нечетно – като 3 и 7, например. Помраченото щастие на хубавия ден го е превърнало в легенда.

Единственият начин всички ние да преборим лошото е, както казват в много приказки, като го забравим. Забравете, че е дата петък 13 и просто си изживейте деня като един обикновен – с малките делнични спънки и радости ден и сами ще осъзнаете, че той не е с нищо по-различен от другите.

Другият вариант е да си наложите да забелязвате късметлийските неща, които ви се случват, вместо да мислите за лошите.

Помнете, че всичко е във вашата глава. Датата изобщо не е толкова зловеща, защото ако масово ни се случваха беди, най-вероятно на този ден ще са некъсметли всички работници, ученици, студенти, които ще повлекат фирми, институции и икономиките на различните страни ще започват да се сриват и ще ни връхлита периодично световен хаос... Затова този ден би бил обявен като световен почивен ден, не мислите ли? А той не е! Значи всичко е наред... ;)

Честит петък!

Най-странните предизборни кампании

Тази година мнозина кметове и техните ПР екипи (ако изобщо има такива) решиха да заложат на нестандартните подходи към рекламиране на личностите им. И докато на Запад цяла наука за изграждане на имидж следва етикет в политическото общуване и налага правила за облеклото, стойката и дори формата на снимките за събития и кампании, то ние тук правим революция в дългогодишната етическа история.

Родните кандидати заложиха на много екстравагантни постери, чиято цел е не да ни разсмеят (Така ли???), а да ни накарат да дадем гласа си за тях (Това не го очаквах!!). И ако българинът до този момент бе шокиран от политически наглости и нагласени пози, то тази година сякаш всички са се наговорили да се опитат да бъдат възможно най-естествени... до степен на комичност, която ни въвлича обаче в своеобразна трагедия.

Ето за какво ви говоря: едни кандидати се появяват в стил Карибски пирати, други залагат на носии и позлати, трети са с прически най-чудати.

Но не съм Омир и римата не ми се отдава много, много. А прозата в мен в момента немее пред подобни ексцентричности. Плакатите сами говорят за себе си, а лошото е, че са само част от многобройните, които видях, но ще трябва да се задоволите с тези двата, защото не искам да пълня блога си с ликове на общински кандидати.

Вдъхновени от такива хумористични агитационни постери обаче, се оказаха мнозина креативни графични дизайнери. Така се появиха на белия предизборен свят побългарени плакати с американски герои, които те "подканят" да гласуваш по най-абсурдния начин. Примерът е достатъчно красноречив. В избрания от мен истински плакат Уолтър Уайт от сериала "В обувките на Сатаната" (Breaking Bad) ти обещава такива едни благинки, ако му помогнеш да развие дейността си в твоето населено място. Иронията е видима за всеки.

Смешното постепенно става на тъжно, защото като погледнеш нещата отгоре, истината, илюстрирана в хумор, е толкова плашеща, че ти иде да зарежеш всикчо и да избягаш. Страшното е, че мнозина отдавна го правят.

Има ли мъжки и дамските питиета?

Стереотипно мислим, че силните питиета са за мъже, а по-слабите - за жени. Това е така, тъй като основите на подобно виждане са поставени в историята. Жените винаги са били приемани като слабия пол, затова известни неща не са им били позволявани. Жената е можела да пие вино в различни епохи, но само ако е навършила определена възраст. Дамите са пиели шери и други ликьори. Днес според етикета чаша бяло вино най им подхожда.

Мъжете обратното - като силен пол те са трябвали да показват мъжественост и в битките, и в пиенетео, и в любовта.

Тук съм днес за да разбия тези митове. Случаен разговор с приятели ми некара да драсна няколко реда, за да опровергая типажът мъжко поведение и женско такова. Мисля, че мъжете и жените могат да бъдат толкова силни и толкова слаби, колкото сами изберат.

Има мъже, които обичат леки питиета като бира и вино, например. Това не ги прави по-малко мъжествени, а напротив. Най-мъжката постъпка е да си отговорен към себе си и околните и да знаеш на колко алкохол носиш.

Има жени, които пък предпочитат силните питиета. Понасят им по-добре и в съвременният свят ги приемаме добре. Женствеността не означава непременно да се демонстрира слабост, а понякога да се покаже характер. Жена, която пие джин, бърбън или уиски е възприемана вече като интересна. Точно това искаха да покажат Джим Бийм като разшириха таргета на напитката си, за да спечелят и вече еманципираната женска аудитория. И Мила Кунис стои добре. И ние, мъжете, я харесваме. Силна жена в нашето обкръжение е добро допълнение в компанията: