Обичам края на годината - не за друго, а се събират доста свободни дни и мога да се отдам на едно от любимите ми занимания. Това е "ровенето" в YouTube.
Днес случайно попаднах на една компилация със забавни моменти и искрено ме разсмя. Надявам се, че и на Вас ще Ви хареса.
понеделник, 30 декември 2013 г.
четвъртък, 10 октомври 2013 г.
Жени шофьори - да, ама не
Скоро попаднах на едно забавно клипче в YouTube - как паркират своята кола жените.
Ето затова не трябва да им се дава книжка :D
Ето затова не трябва да им се дава книжка :D
сряда, 14 август 2013 г.
Видеонаблюдение на работното място
Охранителни камери,видеонаблюдение техника, следене на интернет трафик, забрана за достъп до определени онлайн платформи, сайтове и социални мрежи... понякога наистина всичко това е необходимо с оглед сигурност и на работодател, и на служители, колкото и последните да твърдят, че това нарушава личните им права, било излишен стрес и прочее.
Истината е, че в развитите страни хората отдавна залагат на подобни методи с цел да се оптимизира работният процес, без излишно зяпане във Фейсбук, чатове с гаджето, излагане неволно на фирмени данни на опасност, без съмнения за присвояване и злоупотреби на работното място. Самите офиси са устроени така, че да се осъществява хоризонтален и вертикален контрол. Така например масово офисите в тези страни са със стъклени врати и прегради, а в едно помещение, просторно и обширно, работят няколко отдела на едно място.
Допълнителен плюс на идеята за подобен тип контрол в инстисуции, офиси, складове и изобщо помещения, където се извършва разплащателна дейност или се съхраняват пари, е, че моментално се хваща изкушилият се да прибере служебни пари за себе си. Така се спестяват нахокване и диктаторско отношение към целия офис, безкрайни заплахи, че рано или късно крадецът ще бъде хванат и пр.
Разбира се, следенето трябва да е в рамките на допустимото. Така например работодателят няма право да "наддава" око и ухо на личните ви имейли или телефонни разговори. Вие, на свой ред, винаги внимавайте с кого и за какво говорите по личния си телефон в работно време.
Истината е, че в развитите страни хората отдавна залагат на подобни методи с цел да се оптимизира работният процес, без излишно зяпане във Фейсбук, чатове с гаджето, излагане неволно на фирмени данни на опасност, без съмнения за присвояване и злоупотреби на работното място. Самите офиси са устроени така, че да се осъществява хоризонтален и вертикален контрол. Така например масово офисите в тези страни са със стъклени врати и прегради, а в едно помещение, просторно и обширно, работят няколко отдела на едно място.
Допълнителен плюс на идеята за подобен тип контрол в инстисуции, офиси, складове и изобщо помещения, където се извършва разплащателна дейност или се съхраняват пари, е, че моментално се хваща изкушилият се да прибере служебни пари за себе си. Така се спестяват нахокване и диктаторско отношение към целия офис, безкрайни заплахи, че рано или късно крадецът ще бъде хванат и пр.
Разбира се, следенето трябва да е в рамките на допустимото. Така например работодателят няма право да "наддава" око и ухо на личните ви имейли или телефонни разговори. Вие, на свой ред, винаги внимавайте с кого и за какво говорите по личния си телефон в работно време.
сряда, 26 юни 2013 г.
Лятната отпуска
Ами, както и да го гледам, вече сме в разгара на лятото, което все по-усилено ни разгаря, на свой ред, и настойчиво припомня, че е време за... морееееее!
Ах, морето! Ах, слънцето и бирата на плажа! Човек за разпуска на пясъка и забравя, доколкото е възможно, за всекидневните проблеми, за телефона и лаптопа, за работното мято... Само вие и доброто настроение. :)
Тази година мисля да паля гумите към Поморие, защото разбра от приятели, които летуваха там миналата година, че плажът е чист, не е лудница, цените са повече от приемливи и изобщо, ако имаш нужда от почивка и спокойствие, това е мястото.
Личен мой фаворит е курортът Св. св. Константин и Елена, разположен в непосредствна близост до Варна. Отново възможност за пълно уединение и безгрижие, примесени с незастроени плажове и кристална вода. Направо, докато пиша този текст, усещам пясъка в крака си :D
И те така. Ще се радвам вие също да споделите къде, кога, с кого и как обичате да оползотворявате летните ваканции.
До нови, надявам се вече морски, срещи!
Ах, морето! Ах, слънцето и бирата на плажа! Човек за разпуска на пясъка и забравя, доколкото е възможно, за всекидневните проблеми, за телефона и лаптопа, за работното мято... Само вие и доброто настроение. :)
Личен мой фаворит е курортът Св. св. Константин и Елена, разположен в непосредствна близост до Варна. Отново възможност за пълно уединение и безгрижие, примесени с незастроени плажове и кристална вода. Направо, докато пиша този текст, усещам пясъка в крака си :D
И те така. Ще се радвам вие също да споделите къде, кога, с кого и как обичате да оползотворявате летните ваканции.
До нови, надявам се вече морски, срещи!
събота, 18 май 2013 г.
Скромно за правописа
Малко да се ограмотим, а? :)
Прави ми впечатление, че масово българите ставаме все по-неграмотни и допускаме елементарни грешки за правописа като бъркане на родове, числа и пр. Още повече ми вадят очите отклонения от нормата, допуснати от журналисти, в отпечатването на книги и т.н. Не може професията ти да е тясно свързана със словото - то да е твой инструмент или начин на себеизразяване и ти да се отнасяш така немарливо към него.
Съвсем наскоро даже видях думата "заместник-министър", изписана с грешното "заместник министър" по Българска национална телевизия.
Ако там не се грижат за чистотата и книжовността на българския език, то какво остава за другите медии, питам аз?
Прави ми впечатление, че масово българите ставаме все по-неграмотни и допускаме елементарни грешки за правописа като бъркане на родове, числа и пр. Още повече ми вадят очите отклонения от нормата, допуснати от журналисти, в отпечатването на книги и т.н. Не може професията ти да е тясно свързана със словото - то да е твой инструмент или начин на себеизразяване и ти да се отнасяш така немарливо към него.
Съвсем наскоро даже видях думата "заместник-министър", изписана с грешното "заместник министър" по Българска национална телевизия.
Ако там не се грижат за чистотата и книжовността на българския език, то какво остава за другите медии, питам аз?
петък, 5 април 2013 г.
Биограф: интелигентният избор
Здравейте, четящи приятели!
Вярвам, че все още сме по-многобройна армия от нечетящите (аз ги наричам незрящи). :)
Прелистването на книга, вестник или списание винаги ни обогатява: информационно, културно, социално, образователно и пр. Аз лично предпочитам да прочета една книга пред алтернативата да я изгледам, когато вече някой американски или западноевропейски сценарист е синтезирал по негово усмотрение "най-важното" и ни го е изплюл по свръхкомерсиален начин. Нека си спомним случаите с "Портретът на Дориан Грей", "Жената на пътешественика във времето", "Клетниците" и още, и още.
Филмите с покойния Тодор Колев са едни от малкото, които ми доставят така да се каже "душевен оргазъм". Остроумие, интелигентен хумор, великолепна актьорска игра... няма как да кажеш на черното бяло и да подминеш с равнодушна глава, забита в книгата, такъв титан.
Това ме накара да си закупя и априлския брой на списание "Биограф", който е посветен на великолепния Тошко Колев. По принцип съм скептик към нещата, за които много се шуми и тръби, а маркетинговият директор на "Biograph" Светльо Кантарджиев се погрижи за мащабна реклама на луксозното издание.
Тези страници обаче ме накараха да бъда по-снизходителен към продуктите, зад които стоят мащабни рекламни кампании. Тук се потопих и в музикалната приказка на Лучано Павароти, вдъхнових се от смелостта на атлета без крака Оскар Писториус, върнах се в детството с автора на Мечо Пух Алън Милн... изобщо пренесох се в един по-цветен и красив свят.
Пожелавам успех на екипа на Светослав Кантарджиев, защото българите имаме нужда от стойностни списания като "Biograpg"!
Вярвам, че все още сме по-многобройна армия от нечетящите (аз ги наричам незрящи). :)
Прелистването на книга, вестник или списание винаги ни обогатява: информационно, културно, социално, образователно и пр. Аз лично предпочитам да прочета една книга пред алтернативата да я изгледам, когато вече някой американски или западноевропейски сценарист е синтезирал по негово усмотрение "най-важното" и ни го е изплюл по свръхкомерсиален начин. Нека си спомним случаите с "Портретът на Дориан Грей", "Жената на пътешественика във времето", "Клетниците" и още, и още.
Филмите с покойния Тодор Колев са едни от малкото, които ми доставят така да се каже "душевен оргазъм". Остроумие, интелигентен хумор, великолепна актьорска игра... няма как да кажеш на черното бяло и да подминеш с равнодушна глава, забита в книгата, такъв титан.
Това ме накара да си закупя и априлския брой на списание "Биограф", който е посветен на великолепния Тошко Колев. По принцип съм скептик към нещата, за които много се шуми и тръби, а маркетинговият директор на "Biograph" Светльо Кантарджиев се погрижи за мащабна реклама на луксозното издание.
Тези страници обаче ме накараха да бъда по-снизходителен към продуктите, зад които стоят мащабни рекламни кампании. Тук се потопих и в музикалната приказка на Лучано Павароти, вдъхнових се от смелостта на атлета без крака Оскар Писториус, върнах се в детството с автора на Мечо Пух Алън Милн... изобщо пренесох се в един по-цветен и красив свят.
Пожелавам успех на екипа на Светослав Кантарджиев, защото българите имаме нужда от стойностни списания като "Biograpg"!
вторник, 5 март 2013 г.
Социални контакти - създавaме ли ги достатъчно?
Абонамент за:
Публикации (Atom)