Безпокойството е естествена реакция, но когато започне да задушава детето, е важно да му дадем ефективни инструменти за справяне. Малките деца често нямат опит или думи, с които да опишат и овладеят тревогата си. Затова е нужно да ги научим как да се връщат към настоящия момент и да изключват излишните негативни мисли.
Първата стъпка е да разберем какво точно го тревожи, без да го съдим или прекъсваме. Важно е да го изслушаме и да признаем чувствата му, дори да не ни се струват логични. Това създава доверие и го прави по-отворено за помощ.
След това можем да го насочим към конкретни действия, които да го стабилизират. Фокусът върху сетивата е една от най-простите, но ефективни техники. Тя отвежда детето далеч от натрапчивите мисли и го връща към реалността, като ангажира вниманието му с това, което вижда, чува, докосва, помирисва и вкусва.
Когато тревожността започне да го завладява, насочете вниманието му към настоящия момент чрез сетивата и метода "5-4-3-2-1":
5 неща, които може да види
Например: „Виж сините цветя на тапета, кафявия стол, жълтата играчка, зелената
книга, светлия прозорец.“ Може да изберете и конкретен цвят, за да е
по-конкретно и ангажиращо.
4 неща, които може да докосне
Например: „Усети меката възглавница, гладката маса, дрехите си, хладния под под
краката.“
3 неща, които може да чуе
Например: „Чуй тиктакането на часовника, шума отвън, гласа ми.“
2 неща, които може да помирише
Например: „Помириши ароматния сапун, парфюма ми, миризмата на току-що изпечен
хляб.“
1 нещо, което може да вкуси
Например: „Вкуси плода, водата или дъвката, ако има.“
Тази техника не е магия, но действа като мощен инструмент за прекъсване на цикъла на тревожност. Тя помага на детето да се съсредоточи върху конкретни, реални неща, вместо да се изгуби в страховете си. Това създава вътрешен контрол и намалява паниката.
