Кой ще плати митата на Тръмп?

 

В момента тежестта от митата, наложени от администрацията на Тръмп, пада частично върху чуждестранните компании. Понякога те свалят част от цените, за да останат конкурентоспособни на американския пазар. Но това е временен ефект и не решава основния проблем – в крайна сметка по-високите разходи ще стигнат до потребителите в САЩ под формата на по-високи цени.

Тръмп твърдеше, че митата ще ги плащат чуждите производители, защото искат да продават в Америка. Реалността обаче показва друго. Повечето анализи сочат, че именно американските вносители и крайни потребители са тези, които реално понасят тежестта. Изследвания от няколко независими източника доказват, че чуждестранните фирми рядко поемат голяма част от увеличението, а почти цялото поскъпване се прехвърля върху американския пазар.

Например, когато митата се увеличават с около 30%, китайските производители понижават цените си само с около 0,7%. Това означава, че останалата част от увеличението бива прехвърлена към американските компании и потребители. Това води до нарастващи разходи за производители, които използват вносни материали или компоненти – автомобилни заводи, ресторанти, преработващи предприятия.

Компании като Caterpillar и Molson Coors публично съобщават, че митата им причиняват допълнителни разходи в милиони долари. Например, само за алуминий при Molson Coors допълнителните разходи достигат около 35 милиона долара.

Този ръст на разходите не остава незабелязан от потребителите. Макар някои компании временно да поемат част от тежестта, скоро те започват да вдигат цените на своите продукти. Това води до поскъпване на стоки от ежедневието – храни, стоки за домакинството, автомобилни части и други.

Според анализи средното увеличение на цените на вносните стоки в САЩ вече е около 18%. Това е сериозен удар върху джоба на обикновения американец и най-вероятно ще продължи да расте.

Икономическите прогнози също предупреждават, че митата намаляват темповете на растеж на икономиката. Federal Reserve, OECD и Световната банка намаляват прогнозите си, тъй като увеличените производствени разходи забавят инвестициите и разширяването на бизнеса.

Митата, въведени с идеята да защитят американската индустрия, всъщност повишават цените за крайния потребител. Чуждестранните производители поемат само малка част от удара. Основната тежест пада върху американските компании и хора, които накрая плащат сметката – в магазина, на бензиностанцията и в семейния бюджет.

Как да помогнем на детето си да се справи с безпокойството

 

Безпокойството е естествена реакция, но когато започне да задушава детето, е важно да му дадем ефективни инструменти за справяне. Малките деца често нямат опит или думи, с които да опишат и овладеят тревогата си. Затова е нужно да ги научим как да се връщат към настоящия момент и да изключват излишните негативни мисли.

Първата стъпка е да разберем какво точно го тревожи, без да го съдим или прекъсваме. Важно е да го изслушаме и да признаем чувствата му, дори да не ни се струват логични. Това създава доверие и го прави по-отворено за помощ.

След това можем да го насочим към конкретни действия, които да го стабилизират. Фокусът върху сетивата е една от най-простите, но ефективни техники. Тя отвежда детето далеч от натрапчивите мисли и го връща към реалността, като ангажира вниманието му с това, което вижда, чува, докосва, помирисва и вкусва.

Когато тревожността започне да го завладява, насочете вниманието му към настоящия момент чрез сетивата и метода "5-4-3-2-1":

5 неща, които може да види
Например: „Виж сините цветя на тапета, кафявия стол, жълтата играчка, зелената книга, светлия прозорец.“ Може да изберете и конкретен цвят, за да е по-конкретно и ангажиращо.

4 неща, които може да докосне
Например: „Усети меката възглавница, гладката маса, дрехите си, хладния под под краката.“

3 неща, които може да чуе
Например: „Чуй тиктакането на часовника, шума отвън, гласа ми.“

2 неща, които може да помирише
Например: „Помириши ароматния сапун, парфюма ми, миризмата на току-що изпечен хляб.“

1 нещо, което може да вкуси
Например: „Вкуси плода, водата или дъвката, ако има.“

Тази техника не е магия, но действа като мощен инструмент за прекъсване на цикъла на тревожност. Тя помага на детето да се съсредоточи върху конкретни, реални неща, вместо да се изгуби в страховете си. Това създава вътрешен контрол и намалява паниката.

Най-скъпият мед в света

 

Медът отдавна е познат като „течно злато“, но някои видове от него наистина заслужават това име – не само заради полезните си качества, но и заради... цената. Представете си буркан мед, който струва повече от 10 000 евро – почти колкото автомобил. Това не е фантазия, а реалност. Запознайте се с меда Елвин (Elvish honey) – най-скъпият мед в света.

Медът Elvish се добива от пещера в Турция, разположена на над 1800 метра надморска височина в района на Сарикаир – регион, известен със своята девствена природа. Уникалното е, че този мед се образува в дълбоки пукнатини на пещерата, при почти пълна липса на светлина и с постоянна влажност и температура, а процесът на натрупване отнема години. Медът съдържа изключително висока концентрация на антиоксиданти и минерали, тъй като пчелите използват редки планински билки и не се филтрира, пастьоризира или третира по никакъв начин – това е суров, чист мед в най-естествения му вид.

Първата партида от този изключителен мед е продадена през 2009 г. за 45 000 турски лири за килограм (тогава около 27 000 долара). Днес цената варира, но един килограм Elvish мед може да струва между 5 000 и 10 000 евро, в зависимост от реколтата и търсенето.

За обикновения потребител, този мед е лукс, който вероятно няма да попадне в сутрешния чай. Но за колекционери, гурме ентусиасти и хора, търсещи натурална медицинска алтернатива, този мед е съкровище – и инвестиция в здраве.

Белегът на звяра няма да дойде със сирени

 

Ако очакваш някакво голямо предупреждение, преди светът да се промени из основи, вероятно ще бъдеш разочарован. Няма да има мигащи знаци, няма да има гръмки съобщения. Всичко ще се случва бавно, постепенно, замаскирано в познатата опаковка на удобството и безопасността.

Това, което днес изглежда като малка стъпка към модернизацията, утре може да се окаже невидимата верига, която държи всички вързани. Чипове в ръката? Само за да е по-лесно пазаруването. Лицево разпознаване? Само за твоята сигурност. Дигитална валута? За по-бързи и прозрачни транзакции. Всички тези технологии изглеждат безобидни сами по себе си, но събрани заедно, изграждат система, която определя кой има достъп и кой – не.

Контролът никога не идва като заплаха. Той идва като услуга, като привилегия. Социални точки? Просто за насърчаване на доброто поведение. Дигитална идентичност? За да се улесни проверката. Централизирани здравни паспорти? За да се грижим за общественото здраве. Малко по малко, свободата се заменя със зависимост. Ставаме част от система, която определя кой има право да се движи, да пазарува, да работи, да бъде част от обществото.

Първоначално ще изглежда като избор. Ще можеш да кажеш "не" на сканирането, на биометричните проверки, на задължителния дигитален профил. Но после? Ще ти кажат, че без тях няма как да влезеш в магазина. Няма как да си платиш сметките. Няма как да съществуваш в модерния свят.

Както се казва в Откровение 13:17: „Никой не можеше да купи или продаде, без да има знака...“ Днес това звучи като далечно пророчество, но всъщност процесът вече е в ход. Ограничен достъп, наблюдение, системи, които решават вместо теб кое е приемливо и кое не. Ще бъдеш ли част от това? Ще правиш ли компромиси с удобството, докато една сутрин не се събудиш в свят, в който вече нямаш избор?

Не става въпрос за паника, а за осъзнатост. Свободата рядко се отнема със сила. По-често я разменяме сами – за сигурност, за лекота, за илюзията, че всичко е под контрол. И така, докато не чуем: „Направи това… или ще бъдеш изключен.“